Знаковото дело срещу бизнесмена Марио Николов и още осем души крета пред първата инстанция от октомври 2008 г. По различни причини следеният и от Брюксел процес за организирана престъпна група, източвала САПАРД, е отлаган 14 пъти.

Деветимата подсъдими и единадесетте адвокати по различно време и в различни комбинации са искали отлагане на заседанията заради служебни ангажименти и здравословни причини. Те се възползват от правата, които законът им дава, не може да се говори за виновно поведение. Това докладва преди седмица пред колегите си от ВСС Пламен Стоилов. Той е шеф на Комисията по изпълнение на мерките за организацията на работата в съдилищата и прокуратурата по делата с особен обществен интерес, която отново се занимава с този процес.

ВСС за пореден път констатира, че призоваването е проблем. Че от върнатите в съда призовки не става ясно колко пъти са търсени свидетелите на адреса им и дали има някакъв шанс да бъдат открити. Интересно как са били намерени по време на разследването, а после потъват безследно, когато дойде време да се явят в съда. След проверката на магистратите е препоръчано да санкционират свидетелите, които са редовно призовани, но не са се явили, дори и когато не са единствената причина делото да се отложи.

Глобата е до 100 лв. Може да бъде наредено и принудително довеждане. Ако някой откаже да свидетелства (освен ако не става дума за роднина или когато може да уличи себе си в престъпление), глобата е до 500 лв.

Има и случаи по примера на подсъдими и адвокати свидетелите да пратят в съда болничен лист. Понякога обаче той не отговаря на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. През март 2007 г. в нея бе записано, че ако на някого е определен домашен амбулаторен или свободен режим, той е длъжен да се явява пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск, освен ако в графа "Бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването му не позволява това.



Поотделно отлаганията на процеса не правят особено впечатление



Когато се съберат накуп обаче, започват да приличат на лоша тенденция. Ето как изглежда дело номер 2227/2008, видяно от ВСС. То е образувано в съда на 22 юли 2008 г. Гледа го Георги Колев, който от миналото лято е и председател на съда. Обвинителният акт е 214 страници. В него са посочени 27 свидетели и 16 вещи лица. Според обвинението източването на САПАРД е ставало като с фалшиви документи в България са били внасяни фиктивно стари машини за месопреработка и пакетиране, които са представяни за нови. По този начин са усвоявани незаконно субсидии от САПАРД.

На 13 август 2008 г. е определена първата дата за процеса - 20 октомври. Тогава се явяват всички подсъдими и адвокати, както и представител на фонд "Земеделие", който предявява шест граждански иска срещу подсъдимите. Два от тях са приети за разглеждане. Съдията определя три нови дати - 11 декември, 21 януари и 17 март 2009 г. За първата са призовани всички свидетели. Явяват се по-малко от половината - само 12. Призовките на останалите са върнати в съда с отметката, че не са открити на адреса им.

След това един от адвокатите - Христо Христов, праща молба, че заради служебни ангажименти няма да е в България на предварително определената дата 21 януари. Съдът изтегли заседанието за 8 януари. За нея обаче бе открит само един от подсъдимите. В залата дойде и адвокат Христов, който призна, че е бил случайно открит от призовкарите. Новите дати са за февруари - 19-и и 20-и. Тогава се явяват подсъдимите и отборът адвокати. И само трима свидетели.



Шестима от свидетелите не са били открити



Двама от тях са поискани от защитата, а други двама пращат в съда болнични листове. И така процесът се отлага за 17 март. Тогава не се появява адвокат Зоя Иванова, която е бивш следовател. За нея е представен болничен лист, според който тя е в домашен режим на лечение. Клиентът й Георги Главеев е категоричен, че държи на адвоката си и това е достатъчно по закон делото да бъде отложено. Съдия Колев предлага на адвокатите 9 нови дати. Спират се на 23 април.

Страните искат като свидетели да бъдат допуснати двама германци. Още през февруари по делото е представена присъдата на двамата чужденци, постановена от немския съд. Освен двамата германци като свидетели са посочени четирима швейцарци и двама холандци.

Идва 23 април. Явяват се всички адвокати и подсъдими, но без Главеев. Адвокат Зоя Иванова обяснява, че той е претърпял операция и е в болница. Представя болничния му лист, който важи от 6 април до 6 май. Определени са нови дати - 25 и 26 май и две резервни - 17 юни и 8 юли.

На 25 май най-сетне процесът помръдва и са разпитани шестима свидетели. Но още не са готови съдебните поръчки за разпита на чужденците. На следващия ден пак има неявили се свидетели. Прокурорът иска да бъдат разпитани двама служители на ОЛАФ, които в момента са в България, но съдът му отказва.

От призованите за 17 юни четирима свидетели един праща болничен лист. Така или иначе обаче процесът е обречен да не помръдне - един от подсъдимите - Иван Иванов, е осми в кандидатдепутатската листа на ЛИДЕР за Пловдив. И така делото е спряно. След като Иванов не се класира за депутат и резултатите от изборите са официално обявени, на 8 юли делото е възобновено и насрочено за 30 септември. Тогава са разпитани двама свидетели. Приет е разпитът по делегация на германците, но още няма резултати от поръчките до Швейцария и Холандия. За следващото заседание на адвокатите са предложени осем дати. 13 ноември се оказва удобна за всички. Тогава адвокат Зоя Иванова праща болничен лист. На 30 ноември се явяват всички свидетели. Но... за адвокат Менко Менков, защитник на Марио Николов, е представен болничен лист, според който от 26 ноември до 24 декември той е в болница. Наредена е проверка на документа. На 29 декември друг адвокат не е на линия - Тервел Георгиев. Причината - бил в платен годишен отпуск. Тъй като Георгиев става причина за отлагане на делото, съдията праща протоколът от проваленото заседание на адвокатската колегия. Праща и писма до Министерството на правосъдието с молба за съдействие за неизпълнените разпити от Холандия и Швейцария. Поредното, петнадесето, заседание е насрочено за другия понеделник.

Междувременно по делото се появява още един сюжет - според писмо на дознателя до съда на 30 октомври 2009 г. свидетелят швейцарец Корнел Хьогер е информирал местната прокуратура, че Марио Николов му е звъннал на мобилния телефон, за да му каже, че не трябва да дава показания. По този случай е образувано наказателно производство, което засега се води срещу неизвестен извършител.



Бизнесменът Николов е подсъдим и по още един процес - за пране на пари



Заедно с него на подсъдимата скамейка тук са и президентският спонсор Людмил Стойков и още петима души, които отговарят и по първото дело. Според обвинението парите са изпирани в периода март 2005 г. - декември 2006 г., като през три банки са внасяни пари по сметката на офшорката "Кингстън ентърпрайсис". От нея средствата са се връщали в България и са инвестирани в комплекса "Дюни". "Кингстън ентърпрайсис" е собственост на двама кипърци, но пълномощно да управляват дружеството са имали Марио Николов и жената, с която Стойков живее от години - Елза Радкова. Според ДАКСИ Радкова е управляваща "Дюни" АД, където основният капитал се държи от други две офшорни компании - една на Сейшелите и една в Белиз.

Процесът е в съда от миналата година, след като обвиняемите са се възползвали от правото си да поискат той да се гледа или да бъде прекратен. НПК го позволява, когато някой е бил обвинен за тежко престъпление повече от 2 години (според проекта за промени в кодекса, които бяха приети на първо четене, този текст отпада, бел.а.). На първото заседание на 12 октомври по искане на защитата съдия Румяна Ченалова разреши това дело да се гледа по съкратената процедура - от съда ще бъдат разпитани само някои свидетели, ще се ползват и показанията на останалите, дадени пред разследващите. Досега са проведени 6 заседания, поредното е насрочено за 22 февруари. Според комисията на ВСС делото е на твърде ранен етап, за да се твърди, че се бави. Затова ще бъде проверено отново след време.

Подсъдимите също не би трябвало да имат интерес от затлачените си дела. Ако са убедени в невинността си и в това, че съдът ще се води по закона и вътрешното си убеждение, а не от натиска на обществените настроение, в чийто хор припяват и висши представители на изпълнителната власт.

Никой не очаква, че съдебната машина по тежки и сложни дела ще се завърта бързо и неизменно ще произвежда наказания. Нито някой се заблуждава, че България е единствената държава, където делата продължават с години. При нас обаче това е проблем, който боде очите и който е вечен и удобен рефрен в докладите на Брюксел. Което пък дава повод за постоянни кръпки по законите, често недобре балансирани и на коляно. Не в законите, а в тези, които ги изпълняват, е причината. Ако всички (разследващи, съдебна власт, адвокати, обвиняеми, подсъдими, свидетели, експерти) си изпълняват задълженията, а не просто се възползват от правата си, картината ще е коренно различна.



СТАРТЪТ

Аферата "САПАРД" бе разплетена през есента на 2006 г. след сигнал от ОЛАФ. Тогава сегашните подсъдими по двете дела бяха задържани и прекараха известно време в ареста.

През юли 2008 г. ОЛАФ прати остър доклад до вицепремиера Меглена Плугчиева, в който главни герои бяха точно Людмил Стойков и Марио Николов. В документа се говореше за политически чадър над групата им. Самите те твърдят, че няма група "Николов-Стойков". Стойков обясни връзката им в доклада на ОЛАФ с тиражирането й в медиите. По същото разследване на ОЛАФ в рамките на едно заседание през октомври 2008 г. немският съд призна за виновни двама германци, замесени с българските съучастници в измамата по САПАРД. Единият получи близо 3 г. затвор, а другият - 9 месеца условно.