Новият военен министър о.р. ген.-лейтенант Аню Ангелов бе шеф на войската точно три работни дни. По обяд на 27 януари парламентът гласува назначаването му на този пост на мястото на колегата му Николай Младенов, който пък спешно трябваше да смени Румяна Желева във външното министерство. На 1 февруари преди обяд премиерът Бойко Борисов с един изстрел свали новия си военен министър. За 45 минути министър-председателят зачеркна всичко, което е вършено в сектора по отбрана от началото на мандата на това правителство. Задраска без притеснение и програмата на ГЕРБ отпреди изборите. А именно ген. Аню Ангелов е автор на тази програма и на поправките в закона, които след това горещо защитаваше в парламентарните комисии и пред депутатите в залата. При рокадите в кабинета Борисов се изказа ласкаво за работата му. 5 дни по-късно отсече, че законът не струва. За съжаление, Борисов така и не е разбра, че един военен експерт като Ангелов наистина е подготвил закон, който да извърши очакваната от 20 години истинска реформа в армията. Който да направи армията малка, но много добре екипирана, оборудвана и заплатена. И който заслужава да бъде отстояван, дори с цената на скандал с държавния глава.



Каква е болката на Първанов, която размекна и Борисов?



Държавният глава е най-обиден от ограничаването на правомощията му с премахването на текста в закона за отбрана, който казва, че "началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили". Според депутатите от управляващото мнозинство правомощията на президента като главнокомандващ на армията са разписани конкретно в конституцията. Досега Първанов също не е имал кой знае какви права. Съмнявате ли се, че ако можеше, социалният президент нямаше да вади армията при всяко бедствие около любимия Перник? Не, нали?! Но от поделенията на армията не може да излезе нито един войник или танк без разрешението на министъра. Това обаче е избегнало от знанието на премиера, тъй като той самият се пошегува, че не трябва да се режат правомощията на президента, тъй като ГЕРБ един ден можели да имат свой човек на "Дондуков" 2.

Всъщност новите поправки в закона за отбрана трябва да подпомогнат осъществяване на интегрирания модел в Министерството на отбраната. Затова се създаде и нова длъжност - постоянен секретар по отбраната. Това ще е най-висшата административна длъжност, която ще е с ранга на началника по отбраната. Президентът иска командващият армията ни да е на пряко негово подчинение, но няма претенции към администрацията на отбраната. Интересно е да се разбере колко пъти досега Първанов е упражнявал правото си да изиска от началника на войската доклад за това какво се върши там.



Дали той е бил наясно с разграбването на поделенията



и корупционните схеми при осъществяването на сделките във войската. И ако е бил наясно, защо е мълчал. Нали е върховен главнокомандващ, загрижен за армията?!

Това обаче е по-малкото зло. По-голямата беда е, че на практика Борисов и Първанов си стиснаха ръцете за стопиране на реформата в армията и за вкарване на сектора в жестока криза. Двамата първи мъже се съгласиха да се върне старото положение при изплащане на обезщетенията на военнослужещите. По сега действащата законова уредба обезщетенията на военните се изплащат в срок до 45 дни. При напускане военният получава до 20 заплати, което прави средно по около 20 000 лв. Екипът на военното министерство предложи парите да се изплащат на два пъти, тъй като в момента няма предвидени пари за това. Връщането на старото положение - парите да се дават веднага, на практика ще спре съкращенията на цивилни и военни и ще увеличи фонд "Работна заплата".

Президент и премиер се договориха да не отпада и правото на военнослужещите да закупуват жилища от фонда на МО. Самият Борисов, преди да дойде на власт, многократно се е възмущавал от това, че



военното министерство се е превърнала в брокерска къща



При правителството на Станишев това беше един от начините да се източват средства от бюджета. МС разрешаваше купуването на нови апартаменти и отпускаше средства. Експерти от МО обаче вземаха жилищата на по-високи цени от пазарните. В закона е записано, че всеки военнослужещ или цивилен в структурите на МО има право да си купи ведомствено жилище след 15 години служба. В момента над 10 000 души имат право да закупят жилища, а жилищният ведомствен фонд наброява около 3000 апартамента. Това означава, че МО отново трябва да се превърне в брокер на недвижими имоти. Не е много ясно и откъде Борисов ще намери пари за тези придобивки.



Какво ще е бъдещето на армията оттук нататък?



Трудно е да се прогнозира. Преди десетина дни премиерът обяви, че войската трябва да се включи в охраната на селскостопанската продукция. Прав е - няма нищо по-сигурно от това да сложиш командос да пази черешите на кюстендилци от циганските набези. Но няма ли да ни излязат малко скъпички - и като издръжка, и като подготовка, тези пъдари?

През 2002 г. генерал Аню Ангелов напусна системата, защото тя не искаше и да чуе за интегриран модел. Сега още не е казал категорично какво ще прави като цивилен, на когото пак му отнемат възможността да осъществи реформа. Но е ясно едно - ако тази реформа не бъде извършена сега, то тя няма да бъде осъществена още 20 години.