|
| Изискването за двама тесни специалисти в отделение е недоразумение и трябва да отпадне, защото води до рекет и изнудване, твърди шефът на болницата в Левски д-р Людмил Величков. |
Жителите на Левски бяха сред първите, които излязоха на протест срещу закриването на болницата. Виртуално съпричастие им засвидетелстваха и хиляди в мрежата "Фейсбук". Протестни акции заляха Ардино, Рудозем, Нови пазар, Омуртаг, Гоце Делчев. Здравният министър Божидар Нанев тръгна след събитията, за да измери градуса на социалното напрежение. Под напора на народното недоволство удължи живота на повечето лечебници, но при орязани пътеки. Никой не знае
колко от тях ще издържат на финансовата диета
Общините и министърът не се разбраха на повечето места. Те му говореха за "социалната функция" на болниците. Той им отвръщаше с дежурните напеви за необходимата реформа. Бунтовете събудиха от летаргията и партийните централи. ДПС и БСП настояха лечебниците в труднодостъпните места (все бастиони на Доган) да получат статут на "защитени". Останалите бяха оставени на произвола.
Клиниката в Левски ще оцелее, но с две ампутирани отделения - вътрешно и неврологично. Останалите пет - детско, акушеро-гинекологично, хирургично, ОАРИЛ (реанимация) и психиатрично ще продължат да функционират. Сакатлъкът е голям, тъй като инфаркти, инсулти, сърдечносъдови и белодробни проблеми вече няма да се лекуват в местната болница. А това са най-масовите диагнози сред застаряващото население на града. Тези критични случаи ще трябва да разчитат на спешната помощ, която разполага само с два реанимобила и няколко по-нискоквалифицирани лекари. "Неспешните" пък ще трябва да бият 50 км път до Плевен на собствени разноски. В най-добрия случай това ще им струва 15 лв. отиване и връщане. За хората от селата пък харчът ще е минимум 25 лв.
Болницата обслужва около 35 000 души от Левски и съседните общини. За цялата 2009 г. през нея са минали 3800 пациенти, направени са 530 операции плюс 240 гинекологични. Ражданията са били 167. Болницата има 150 легла. В нея работят 29 лекари на трудов договор, от които 25 са със специалност, а 4 - с тясна специалност. "Пациентите и досега имаха право да си избират лечебното заведение. Щом идват тук, значи са доволни", коментира управителят на болницата д-р Людмил Великов. Особено важно е, че
тук лекарите си познават пациентите
Проблемите започват с новите изисквания на здравната каса от 14 януари т.г., че за да оцелее, всяко отделение трябва да има поне двама тесни специалисти. А във вътрешното отделение на МБАЛ-Левски работят трима интернисти. Само че малцина знаят, че от 2008 г. специалността вътрешни болести не се признава за тясна и интернистите са приравнени с начинаещите доктори. "Единственият начин да се съхранят вътрешните отделения в малките болници е да се признае специалността вътрешни болести", обяснява управителят д-р Великов.
Щом разбрали за проблема, търгаши с дипломи за специалност веднага си предложили услугите срещу 3000 лв. заплата, при условие, че останалите им колеги взимат не повече от 700-800 лв. "За мен е престъпление да си пазарувам лекари със специалност. На какво основание ще им плащам тройно повече, отколкото на останалите? Те дори няма да дават дежурства и разположения, а основната работа ще я вършат по-зле платените им колеги", възмущава се д-р Великов.
Реформата на Нанев е на път
да роди нова рекетьорска каста от лекари
със специалност, които изнудват застрашените малки болници срещу високи заплати. Мизата тръгва от 1500 лв. и стига до към 4000 лв. "Това "пазаруване" няма да повиши качеството на медицинските услуги", убеден е Великов.
При невролозите пък проблемът е друг. За да ги признае за специалисти, касата иска да притежават три сертификата, без да им отпусне никакво време, за да ги придобият. Курсът за получаването на един отнема половин година.
Със закриването на двете отделения от 65 клиничните пътеки, по които работи болницата, ще намалеят на 40. Около 30 души ще загубят работата си, повечето медицински сестри и санитари. Ще намалеят и приходите. За м.г. те са били 1.8 млн. лв., а разходите - със 100 000 по-малко. Постъпленията са изцяло от клинични пътеки. "Извън материалните щети може да се получи дисбаланс в предлагането на болничната помощ", предупреждава д-р Великов. В едни области може да останат общински болници без нито едно кардиологично звено, например. А в други - да има няколко. И разказва как преди две години неговата болница останала без пулмолог и всички пациенти с белодробни заболявания били изпращани в плевенската болница."Отделението там нямаше капацитет да поеме само пациентите от моята община, да не говорим за другите", спомня си докторът. Сега щяло да стане същото.
Реформата трябваше да започне с изготвянето на една здравна карта, да се определят болниците, подлежащи на закриване, и да се даде една година гратисен период, докато пациентите се пригодят към новите условия, е мнението на шефа на МБАЛ-Левски. Категоричен е, че малките болници няма как да източват касата, тъй като са обект на непрекъснати проверки от страна на РЗОК. По негово мнение спешната помощ не е готова да се справи със ситуацията, тя ще е само диспечерско бюро за транспортиране на болните. В момента общинската болница един вид дотира спешната помощ. Специалистите от клиниката консултират спешните случаи, изследванията им също са за сметка на болницата. Тя поема и извънредния труд на лекарите.
Здравната реформа е на път да преобърне обществените нагласи спрямо кабинета "Борисов". Хората вече се питат
дали смяната на властта е била за добро
"Гласувах за него, само за да не е Доган, ама той май ще ни довърши", обяснява избора си бай Веско от Левски. "Добрите лекари бягат към големите градове, тук са по-второстепенни, ама все пак са лекари. Ако ни закрият болницата, значи ние умираме", разсъждава той по реформата. Още по-зле било с личните лекари, разправя пенсионерът. Неговият от два месеца не му давал направление за специалист по уши, нос, гърло. "Сякаш продава кебапи, а не лекува хора, ми тя болестта не чака", възмущава се старецът. Затова тръгнал да се лекува по бабешки. Предишния пък го сменил, защото го лекувал една година за стомах, а пък то излязло жлъчка, та за малко да откъсне конеца...
|
| Болницата в Левски е построена през 1990 г. и е с внушителни размери. Гордостта й е психиатричното отделение, изградено с европейски пари по ФАР преди година. |
|
| Бай Весо от Левски много е патил от некадърни доктори, но признава, че без тях е още по-зле. |
|
| София Иванова пита министъра кой ще я закара до болницата в Плевен, ако й се наложи да се прегледа. |
. Искам само да те информирам, че операции на дискови хернии с едноседмично възстановяване от типа на тази, която даваш за пример, в Западна Европа правят преди повече от 20 години. Вярно е, че американското здравеопазване е на много високо ниво. Лошото е, че то не е достъпно за всички. В противен случай нямаше да има нужда пенсионери да се инсталират зиме в кампуси близо до мексиканската граница. И то не защото тогава там климатът по това време е по-благоприятен и мек, а за да си купуват от Мексико по-евтини лекарства. Не случайно реформата в здравеопазването беше в центъра на предизборните кампании на Клинтон и Обама. В това отношение Западна Европа е далеч, далеч по-напред. Първо, защото там почти няма хора, които не са здравно осигурени. Второ, защото за разлика от Америка вноските са процент от заплатата, а количеството и качеството на здравните услуги е еднакво за всички. И трето, защото организацията на здравеопазването е не по-лоша от тази в Америка. В смисъл на по-скромни болници в малките градове, добре оборудвани специализирани центрове в големите градове и чудесно организирани консултативни и транспортни връзки между тях. Това е моделът към който трябва да се стремим, не само защото е ефективен, а е и далеч по-социален. В по-далечно бъдеще, разбира се, защото при днешното ни дередже това е нереално