|
| Стефан Данаилов |
- Проф. Данаилов, чувствате ли се на мястото си в този парламент?
- Скоро пред комисията по култура изпуснах тенденциозно фразата "защо ме правите глупак в собствените ми очи". Обсъждахме законопроекта за радио и телевизия. Доста неорганизирано се опитваха да ме убедят за някои неща, за които съм сигурен, че могат да се случат. В началото не ми харесваше атмосферата в парламента. Той е една общност, в която независимо какви политически идеи имаме, най-малкото е редно да се поздравяваме. Този процес отмина. Лека-полека започнахме да се обръщаме и като кажа "здрасти", да чуя "здрасти". Но въпросът е дали ще продължи да е така, тъй като предстоят сериозни закони, които заявява мнозинството - за радио и телевизия, за защита и развитие на културата. Ако и по време на работата по тия закони мнозинството по същия начин си решава само, се обезсмисля присъствието на един човек в парламента.
- Това не е ли традиция - опозицията да стои притисната в ъгъла?
- Не е, бил съм председател на комисията по култура в 39-то НС и работата вървеше много сериозно, независимо че там имаше различни партийни представители. Убеждавали сме се, анализирали сме кое е най-точното.
- Какво е усещането да те накарат да се почувстваш глупак в собствените ти очи?
- Много е тъпо. Все пак това е материя, която е много сложна. Някои законопроекти, като предложенията за промени в закона за паметниците на културата например, идват от група депутати. Моите уважения към депутатите, но те са далеч от тази материя, тъй като професионално никога не са били ангажирани с темата. Всеки депутат има право да предлага закони, но когато започнем да се убеждаваме колко е правилно или не, проличава си, че не поемат отговорността.
- Според вас прокарват ли се много лобистки текстове в този парламент. Например, разрешението рекламни босове вече да могат да притежават телевизии?
- Това е голям пропуск и от моя страна. Тук не става въпрос за оправдаване, но много текстове бяха предложени за второ четене изцяло променени от първоначалния вариант, внесен от МС. Едва след като беше изгласуван този текст, разбрах какво отменихме. Най-малкото щях да задам въпроса какво налага това. За съжаление, аз също търся информация какво е довело през 2009 г. да влезе забраната рекламни шефове да могат да притежават телевизии. И това европейска мярка ли е.
- Този текст не е ли дискутиран в комисията?
- Нямах практическото време да тръгна текст по текст, за да видя какво точно предлагат за второ четене. Работа на всеки депутат е да чете всичко. Помолих да го отложим, за да можем да се запознаем с промените, но не го приеха. А в комисията се чете: отменя се член еди-кой си...
- Защо е нужна тази титанична битка между ГЕРБ и БСП?
- Аз съм човек, който не възприема този начин на действие. Нормално е да се направят ревизии, одити, за да видиш какво е състоянието. Извади доказателствата и тогава прави коментарите. Но цялата артилерийска подготовка на ГЕРБ беше в тази посока до самите избори. И активно се продължи и след това. Въпросът е, когато тръгнат съдебните процедури, ако се окаже, че не е така, какво ще обясняват властимащите. През 2005 г. аз също съм откривал в министерството грешки, които са направили предишните двама министри. Да сте чули да коментирам това? Но това им е тактиката и тя сработва в момента.
- Дали БСП не отнася шамарите и защото е в страхотна криза?
- Кризата дойде неочаквано, поне за мен и хората, с които работих. Вътрешно се знаеше, че след като си бил на власт, на изборите ще имаш негативни резултати. Но чак толкова негативни никой не е очаквал. По време на кампанията нямах такова усещане. То дойде десетина дни преди изборите. И наистина нещата се промениха след изказването на г-н Доган. То беше използвано от медиите и обърна мнението на хората. Самият аз, който общо взето живея реалистично, не съм летял в облаците, нямах усещането, че толкова негативизъм се е събрал в хората срещу БСП. Не мога да се съглася с изявления на наши бивши членове на партията как ще се свием до 2%, как ще се превърнем в секта. Отърсването от този огромен шок ще отмине.
- Но БСП трябва да направи нещо. Все още ли смятате, че министрите на БСП е добре да напуснат парламента, за да започне партията да се държи по-опозиционно?
- Партията може и се държи опозиционно. Наблюдавам поведението на моите 40 колеги. Не е така, както беше през първите три месеца. Моето предложение за напускане беше не толкова премислено, колкото спонтанно. Добре, ще излезем 9 души, и какво? Все пак опозицията е силна, когато има и своите кадри, които могат да опонират на едно управление.
- Добър актьор ли е Бойко Борисов?
- Бойко Борисов е добър актьор. Въпросът е, че в нашата професия, когато се използват едни и същи художествени средства, публиката свиква и не открива новото. И не можеш да изиграеш поредица от роли по един и същ начин. Той е хванал една тема и върви. Но трябва да се замисли и за средствата. Не можеш да играеш и комедия, и трагедия по един и същ начин. Затова казваме, че талантливите актьори правят различни образи по различен начин. Засега той използва едни и същи художествени средства. Да видим колко ще издържат. Трябва може би и драматургията леко да се смени. Защото истина е, че при добрата драматургия и по-бездарните актьори успяват да се справят.
- А бездарен актьор ли е Сергей Станишев?
- Не, той опитва да се учи. Един от важните моменти е т.нар. режисьор. Не може един актьор да застане на сцената и сам да си решава образа. Но нека не го разбираме като режисиране на ситуация. Режисьорът е, за да те коригира на сцената, а и за да проведе своите идеи - тези, които е заложил авторът. В политиката не се случва да си едновременно добър автор, добър режисьор и добър актьор. Винаги има един-двама, които издъхват. Това, че Сергей започна, вслушвайки се, е добре, но той постепенно си повярва повече, отколкото трябва. И тук му беше грешката. Освен това няма как да използваш същите художествени средства като опонента си. Говорихме дълго за художествените средства на Бойко Борисов. Сергей се включи в тая игра, но неговият натюрел е друг. И той загуби тази битка.
- Бойко Борисов върна картината "Старият Пловдив" на наследниците на Цанко Лавренов. Няма ли това да отприщи искове и на други наследници?
- Нищо чудно, макар че на мен ми беше много неприятно да чета как от Светлин Русев е взета картината, как не е взета. Мога да кажа, че в ония години имаше комисии, които правеха високи оценки на художествените произведения на българските художници и скулптори. След всяка изложба голяма част от творбите бяха изкупувани. И така се попълваха архивите на галериите. Ако разгледате експозициите, ще видите, че в тях няма нищо ново от 1990 г. насам поради липса на средства. Затова този период на прехода ще остане едно празно място. Аз съм виждал тази картина, но тъй като в МС, в президентството имаше много картини, които са дадени на съхранение от Националната художествена галерия, не крия, че даже съм предлагал да търсим някакво финансово възмездие и тези средства да влизат в галериите. Опитахме дори с банки, но повечето са изкупили най-ценните произведения на българските художници класици след промените. Права сте, че трябва да има справедливост, но да не излезе нещо обратно. По мое време една госпожа искаше да вземе една картина. Една година се занимавахме с това, но няма как да стане - тя е заведена и платена.
- Как се отнасяте към идеята за български Лувър?
- Поначало сградата е предоставена по времето на министър Ема Москова за такава реализация. Но трябваха страшно много средства. Струва ми се, че много бързо дадоха оценката колко ще струва. А трябва да има идеен проект и да се знае каква може да бъде цената на едно такова нещо. Важно е да се намери място за Националния исторически музей, защото е далече от София. Нямаме хранилище за българската филмотека и това национално богатство ще се повреди. Освен това, за да имаме самочувствие да кажем, че е Лувър, заедно с българските произведения трябва да можем да покажем сериозни произведения на чужди автори. За последните 20 години почти нищо не е купено заради липса на средства.
