Преди време трябваше да правим репортаж от село Мечка, Плевенско, където месеци наред обществото вреше и кипеше. Имаше убийство, протести, обири, погроми. Малка общност от хора, живеещи уж в гето, тероризираха останалата част от селото и бяха го превърнали в нещо като затвор - затвор от страх.

Конкретният случай, поради който се оказахме в селото, беше трагикомичен. Двама братя дърводелци, които живеят точно до гетото, заминали за Плевен по работа. В тяхно отсъствие един щурмовак влязъл в работилницата да отмъкне електромотора на банцинга и попаднал на капан. Стъпил на връв, сякаш опъната от Рамбо, сиджимката задействала възпламенител и се чул изстрел. Самоделното пушкало, натъпкано със сачми, буквално отнесло краката на колекционера на скрап.

Братята заложили из цялата работилница дузина капани, защото до този момент къщата им била обирана 27 пъти и очевидно чашата преляла -



Бог високо, полицията далече



Нещо повече, те предупредили палавите си съседи, че къщата е взривоопасна, но кой ти слуша... И белята станала. За нещастие на братята законът не ги защитава, а обратното. Поради заложените капани те бяха подведени под отговорност за опит за предумишлено убийство. Крадецът, разбира се, се оказа жертва и получи симпатиите на дузина организации - родни и международни.

Няколко месеца по-рано същите чевръсти съседи бяха нахлули в дома на един старец, когато мислели, че не е у дома си. Обаче изненада: старецът ги изненадал в гръб и с пушка в ръка. В "правото си да се защитят" обирджиите, възмутени от негостоприемството, го съсекли с брадви. Знаеше се кои са четиримата, но пък законът не признава колективна вина при криминално престъпление и злосторниците бяха освободени и де факто оневинени.



Що за хора са тези от гетото?



С една дума, гостоприемни. Това, което ми направи впечатление, докато се разхождах от къща в къща, е, че гетото беше доста по-уютно място, отколкото самото село. Хората в Мечка вече се бяха отказали да се грижат за градините, защото просто нямаше смисъл. Бяха престанали да подобряват каквото и да било по къщите, защото то оцеляваше максимум час-два. За разлика от тях гето-пипълът си живееше прекрасно - в двайсетина постройки, половината от които незаконни, на чужда земя. Екологично чисти градини, сочни домати, чушки, много животни - овце, коне. Дори и джамия си имаха. Е, вярно никой не можеше да чете корана и изобщо не знаеше кой е Мохамед, но си вярваха, че вярват. Истината обаче си е гадна. Ако те вярваха истински и спазваха поне част от божиите закони, един човек щеше да е жив, друг щеше да е с цели крака, а градините на всички жители на селото щяха да преливат от сочни плодове и зеленчуци.

Сетих се за случая със село Мечка покрай новината за село в Словакия, чиито жители издигнали стена, висока над 2 метра, за да се отделят от едно подобно гето. Причините са идентични, като в Плевенско. Случката толкова много е впечатлила обществото на Европа, че с него се занимават всякакви организации за защита на правата на хората, медиите от Братислава до Лондон. Имат ли право словаците да издигат стена? Имат ли право хората от Мечка да издигнат стена? Изобщо



имаме ли право да се ограждаме,



или да отделяме едни хора от други?

След великите думи на Рейгън: "Мистър Горбачов, свалете тази стена", подобни съоръжения изглеждат ретроградни. Вярно самите американци издигат сериозни стени между себе си и Мексико, за да се пазят от неканени гости, а Израел изгради такава преграда между евреи и палестинци. Но въпреки това принципно се приема, че стените нарушават човешките права. Може и така да се тълкува, но задължително трябва да се има предвид нещо много важно -нека се спазват човешките права не избирателно, а на всички хора. Ако един има право на социални помощи, защото е беден, неграмотен или просто смотан, то други имат право на неприкосновеност на частната собственост и на справедливост, ако някой я наруши. Ако някой посегне на чужда собственост, това е криминално престъпление и естествено трябва да бъде заловен, съден и ако има достатъчно доказателства за вина - натирен зад решетките. Изключения не трябва да има - дори когато набезите се организират от цяла една общност. Тогава насилието над отделните жители на едно село или град не е индивидуално, а структурно. Структурното насилие е методично, последователно и продължително.



Организирано паразитиране на гърба на други



Както в случая със село Мечка, така и в словашкото Островани законът не работи. Защото не може да бъде осъдена или преследвана цяла общност. Отговорността и наказанието са индивидуални, а тези общности, които живеят толкова задружно в гетата си, никога няма да допуснат да се установи индивидуална отговорност. Аз мога и да разпозная крадеца, но срещу мен ще излязат поне 20 свидетели, които убедено ще твърдят, че съм се объркал, че всъщност аз съм нападнал клетите бандити и дори съм се опитал да им открадна моите си неща.

Както и да гледаме, това си е сериозен казус. Това се случва не само в Мечка, не само в Островани, а в още десетки села, които имат нещастието да живеят под сериозно структурно насилие. В бедните години, които се очертават пред източноевропейските държави, тези случки и проблеми ще се увеличават и задълбочават. Дали имат право хората да се защитават сами и организирано, включително и издигайки стени, ако държавата е абдикирала от техните проблеми? Въпросът е риторичен. Дали държавата трябва да влезе в ролята си дори в тези малки селца и да гарантира сигурност на поданиците си? Безспорно. Интегрирането и решаването на социалните проблеми на гетата е тежка, сложна и скъпа задача, за която никога няма подходящ момент нито воля, нито пари. Но ако тя се заобикаля, съвсем скоро стените няма да са достатъчни. И селата ще заприличат на бойни полета.