МВР и съдът се разбраха поне за едно: мачът между тях под мотото "Ние ги хващаме, те ги пускат" да се играе на европейски терен. От края на февруари и двете страни използват спортна терминология, като взаимно се заплашват с европейски арбитраж. Време е да започнат залагания, но за целта е полезна допълнителна информация кой какви шансове има.

"Ще си послужа със спортната терминология, за да ме разберат някои - всеки бяга по своята писта. Няма държава, в която играчите едновременно следят за спазването на правилата и ги определят. Винаги има арбитър. В този смисъл съдът е арбитърът, а съдиите нямат повече търпение да слушат непрекъснати безпочвени и немотивирани обвинения", заяви на 25 февруари председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев.

Вътрешният министър Цветан Цветанов пое предизвикателството и още на другия ден обясни, че всички знаят как реагират гражданите във футболен мач, когато съдията отсъжда в една или друга посока. "В момента сме играчите в един футболен мач, за който говори Лазар Груев, съдията трябва да отсъди справедливо и ние точно това искаме", каза Цветанов.

От изявленията на двамата стана ясно, че



мач ще има, но къде?



"Оценката на българския съд я дават българските граждани и докладите на Европейската комисия", изтъкна вътрешният министър и така изрази предпочитание към Евросъюза, т.е. към Брюксел. Съюзът на съдиите в България отвърна с отворено писмо до премиера Бойко Борисов, в което на 26 февруари се оплака от Цветанов и заяви, че ще сигнализира европейските институции и ще поиска експертиза за независимостта на съдебната власт в България от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), т.е. от Страсбург. Така разбираме, че възможните терени са двете столици на Европа - Брюксел и Страсбург. Не е изключено мачът да се играе при разменени гостувания на двете места, като в първия случай символичен домакин ще бъде МВР, а във втория - съдът.

Очевидно



Цветанов разчита на най-много фенове



в Европейската комисия (ЕК), на чиито доклади се позовава. На всеки шест месеца те хвърлят тежки камъни в градината на българското правосъдие и значително по-рядко подмятат по нещо в полицейските лехи. Така например в последния доклад на ЕК от 22 юли 2009 г. са отправени 21 препоръки към България как да се пребори с организираната престъпност и корупцията на високо равнище, като 11 от тях са адресирани до съда, а нито една не визира специално полицията. Отделно са дадени много остри оценки за българския съд, според които "съществуват сериозни притеснения във връзка с необосновани забавяния в съдебните производства". Те се дължат на "прекомерния формализъм в наказателната процедура" и на "известна пасивност от страна на съда".

Нашите магистрати са критикувани, че не се придържат към единно прилагане на закона, че или се туткат, или злоупотребяват с ускорената процедура, като присъждат минимални наказания на виновниците. "Вследствие на това обществеността смята, че правосъдието в България е бавно, понякога небезпристрастно", отсича ЕК, с което МВР повежда с 2:0 срещу съда. Брюксел обаче признава и един гол във вратата на изпълнителната власт, защото добавя, че "в някои случаи върху съда се оказва влияние и има намеса в работата му", което си е грубо нарушение за дузпа и е в синхрон с оплакването на съдиите от натиск на правителството. Резултатът става 2:1, но към края на доклада



магистратите получават нов тежък удар



точно по най-болното място, заради което търсят закрила в Европа. "Необходимо е да се оказва постоянен натиск за постигането на резултати", пише ЕК и обяснява какво разбира под "резултати": "Нужни са по-съществени резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на присъди по дела за корупция по високите етажи и дела, свързани с организираната престъпност". Резултатът скача на 3:1 и за капак Брюксел добавя, че "все още не е започнала задълбочена реформа на съдебната власт", което оформя крайното 4:1 за МВР.

В Страсбург магистратите разчитат на правозащитната роля на ПАСЕ. Неслучайно те заплашват да се обърнат също към свързания с тази организация Европейски съд за правата на човека. В тяхна полза би могла да се произнесе и т. нар. Венецианска комисия към СЕ - съвет на мъдреците, който е особено ревнив към независимостта на съдебната власт. Удобният момент обаче е изпуснат. Правителството на Сергей Станишев подля вода на българския съд чрез демонстративно пренебрежение към Съвета на Европа. Председателят на Комисията по наблюдение към ПАСЕ Серхий Холовати (Украйна) написа на 7 април 2009 г. доклад за България, в който изрази огорчение: "Имам общото впечатление, че откакто е член на ЕС, България не смята за приоритет задълженията си към Съвета на Европа".



Грехът е главно на изпълнителната власт,



но покрай нея критики отнася и съдебната: "За съжаление реформата на съдебната система премина през многобройни "козметични промени", които я тласнаха в нежелана посока". Дотук резултатът е 1:1, но по-нататък в доклада следва цяла глава "Функциониране на съдебната власт", в която изненадващо темата за "независимостта на съда" се обръща точно срещу него. "Проблемът за съдебната независимост трябва да се разглежда в по-широк контекст на реформата на съдебната система в България. Българският съд се люшна като махало от строго подчинена на правителството юридическа машина, наследена от тоталитарната система, към твърде безотчетна и анархистична съдебна система днес, разглеждана като неефикасна, непрозрачна и корумпирана". Само едно изречение прави хеттрик във вратата на българския съд и резултатът скача на 1:4 за негова сметка. Факторът символично домакинство в Страсбург не му помага особено.

Вижда се, че и в двете столици



позицията на съда е незащитима,



докато не даде имена на осъдени мафиотски босове и бивши министри. България вече си е спечелила образа на държава с ширеща се корупция на високо равнище и организирана престъпност и съдът няма друг избор, освен да се отбранява с бързи и убедителни присъди. Този месец ЕК ще огласи първия си междинен доклад за България след смяната на правителството миналото лято и в него вероятно ще прозвучат похвали за демонстрираната нова политическа воля на кабинета "Борисов" да се бори с престъпността. В същото време няма да има какво да се отчете в полза на съда, защото още липсват знакови присъди. През април пък ПАСЕ ще обсъди дали да поднови процедурата за наблюдение над България, прекратена преди 10 години. Рискът е много голям, защото Станишев демонстративно обиди асамблеята на Съвета на Европа, като не покани нейна делегация на последните избори, докато тя сама не си изпроси поканата. Борисов не носи отговорност за неговото недипломатично поведение, но последиците ще бъдат за цялата държава, а не само за правителството. Главният аргумент за подновяването на наблюдението вероятно ще бъде зле работещата съдебна система. За целта ПАСЕ не трябва много да се старае, а просто да препише докладите на ЕК.

Ако при тези сигнали някой все още се изкушава да заложи на победа на съда в евентуален европейски арбитраж, значи има широки пръсти, защото си е спечелил лесно парите - като престъпниците например.