|
| Юрий Асланов |
- Г-н Асланов, може ли да се говори за цикличност на противопоставянията между президент и правителство?
- Ако има цикличност, сигурно е в много сложна математическа вероятност, защото не мога да я изчисля. По-скоро като че ли има някаква игра на нерви между президента и премиера, базирана на стремежа за надмощие по определени въпроси. Президентът според мен се опитва да запълни една празнота - да заеме мястото на слабата опозиция и да изиграе една роля на нещо като основна алтернатива на правителството. Вероятно с хипотетична цел за някакъв бъдещ политически проект, за което се говори и в което аз все по-малко вярвам. Но най-вече свързано с оставащите 2 години до края на неговия мандат.
- Този пост предполага ли той да се явява като основна алтернатива, да запълва празнината от липсващата опозиция?
- Това, на което президентът има безконтролно право, е да говори. И доколкото това се случва от позицията на институцията, то не може да не влияе на обществените настроения. Никой не може да му забрани да изказва позиции. Това, на което няма право по конституция, е правото на действие. На мен ми се струва, в случая с този скандал около Симеон Дянков, че нервите на премиера и правителството не издържат вследствие на комбинация от фактори. Основният дразнител не е Първанов, а основният фактор е изпускането на контрола върху ситуацията. Аз не мога да определя на какво се дължи това - дали е плод на грешна политика, на неправилно структуриран бюджет или некомпетентност, но очевидно контролът върху ситуацията се изпуска и това опъва нервите.
- Но сякаш и нервите на президента трудно издържат...
- Нямам впечатление, че нервите на президента не издържат. Ако той е оставил такова впечатление, по-скоро играе роля, защото не е човек, който прави или казва нещо, без да го е премислил поне 10 пъти. По-важният въпрос е какво точно се случва. Взимайки пример от протеста на медиците, моето усещане е, че като че ли постепенно основната сила на Бойко Борисов - общественото мнение, се превръща в негова основна слабост. Като че ли той става напълно зависим от общественото мнение, от медиите, от медиен натиск, от публични ексцесии. Това го поставя в образа на един противоречив субект, защото той, от една страна, излъчва решителност, а от друга - не проявява характер. Какво би станало ако на 1-во число всеки бранш реши по този начин да си изкара парите, както лекарите.
- Същото направи и тройната коалиция с учителската стачка. И тя реагира постфактум.
- Точно обратното, тройната коалиция не направи това с учителската стачка, тя не отстъпи. Стачката се прекрати от само себе си. Едва когато се прекрати, министър Даниел Вълчев предложи план, който не беше в исканията на стачниците, и те нямаше как да го приемат. Напротив, точно тогава правителството прояви характер, не се огъна под натиска и не допусна тази спирала от протестни искания за пари.
- Според вас по-добре ли е сега правителството да прояви характер и да остави един бранш да стачкува месец?
- От гледна точка на ситуацията, която не е лека, защото кризата се задълбочава и има опасност да се превърне и в социална, ще възникнат и други видове напрежения в обществото, които няма как да се предвидят и контролират. Но като че ли - да, в подобни условия трябва да се проявява характер. Но проява на характер не е - "не ме ядосвайте, защото ще подам оставката". Или нещо подобно. Проява на характер е да се направи усилие да се започне диалог. Непростимо е да се задържат плащания, към когото и да било, особено при задълбочаване на кризата.
- Кой печели от задълбочаване на кризата?
- Никой не печели. Предполагам, че в някаква степен политическата опозиция злорадства от случващото се, защото то показва един срив, ерозия на доверието към управляващите. Но всичко това ще излезе през носа на всички. Дори и ГЕРБ, които са на вълната на силата си, макар че превалиха пика, при едни избори това не може да доведе до висока избирателна активност. И по никакъв начин ГЕРБ не могат да спечелят това, което спечелиха миналата година.
- Има ли условия за предсрочни избори в момента?
- Според мен няма. Или ако това се случи, би бил най-мрачният сценарий за България - към икономическата криза ще се прибави и политическа. И тази комбинация ще влоши нещата.
- Ако сега се проведат избори, кои партии ще изгубят гласове и кои ще прибавят. Примерно ДПС, което стои на сянка, няма ли да спечели още повече?
- Разбира се, че ДПС ще спечели повече. Те ще бъдат облагодетелствани от по-ниската активност, а техният избирателен корпус е изключително добре организиран. Трудно ми е да прогнозирам, но ще бъдат поразени част от парламентарните партии, на първо място РЗС, под въпрос е "Атака", която върви надолу по линия на обезличаването си. В някаква степен по-слабо ще бъде представянето и на десните партии от "Синята коалиция". БСП и ГЕРБ вероятно ще запазят водещото си положение на първи две сили. Вероятно ГЕРБ ще запазят добра преднина пред БСП, но няма да могат да се ползват от сегашния комфорт, който има в парламента. Ако идеята за предсрочни избори дойде от ГЕРБ, това ще ги раздалечи от досегашните им съюзници вдясно.
- Излиза, че при следващи избори перспективата за ГЕРБ е да направят коалиция с ДПС. Защо тогава Борисов непрекъснато говори, че е готов за предсрочни избори в момента?
- Аз не вярвам, че ГЕРБ ще отидат на такъв самоубийствен ход - да направят коалиция с ДПС. Ако има нещо вярно в слуховете, че има някакво сближаване на позициите или някаква комуникация между Борисов и лидерите на ДПС, по-скоро бих ги разглеждал като хипотетичен симптом, че може би Бойко Борисов се готви за президентски избори. Защото около него вероятно също има умни съветници и някой му е казал, че президентски избори без ДПС не могат да се спечелят.
- Да се върнем към стенограмата. Дали с разговора с Дянков не се подмени истинският диалог за милиардерите в България?
- Едва ли това е било поставено като цел на този разговор. А и ако някой каже кои са милиардерите, можем по-лесно да разсъждаваме по тази тема. От гледна точка на Бойко Борисов целта на мероприятието е била двете страни да свият знамената и ако могат, да сключат мир. В този случай Симеон Дянков по-скоро прилича на парламентьор, отколкото на основно действащо лице. Но в хода на разговора Първанов го превръща в главно действащо лице.
- Първанов и Дянков са двамата, които, ако не могат да кажат истината за милиардерите, поне могат да стартират този процес на изсветляване, на разсекретяване на икономическите досиета?
- Аз лично не съм в анализа на президента и неговия екип защо е решил да постъпи така. В разговора са засегнати много важни теми, които касаят мнението на президента за политиката на правителството изобщо и върху няколко по-чувствителни сфери. Но те остават в сянката на скандала. Икономическите досиета като термин предполагам, че е някаква метафора. Предполагам, че се има предвид произходът на богатствата в България, начинът, по който това се е случвало. Защото такива досиета няма. Не съм чул глас срещу тази идея, но и никой нищо не прави. Не вярвам и нещо да се предприеме. Аз лично съм се питал защо Първанов прати този остър сигнал към правителството в този момент. Защото Дянков тук е случайна фигура. Вероятно представите ми за честен бой се разминават, защото силите са несравними. Защо Първанов, образно казано, е решил да нападне с атомна бомба един комар и да го сплеска, като това може да стане и с мокър парцал, аз не знам.
)
Спомена Майкъл Дъглас като негов приятел от 40 години, а също и че е направил Първанов президент, та такава ослепителна истина се лее в това шоу, че ние тук сме се хванали за едно движение на ръката (не онова на ватмана, да се отбележи, нали 
)
