Зяпнала в захлас, България не усеща как от зрител става участник в гръцката трагедия. Тя си мисли, че е на първия ред, откъдето се вижда най-добре у съседите, но някои вече я слагат на сцената. Важни институции и анализатори й дават роля за подсилване на драматичния ефект. Прогнозите са, че гръцкият срив ще повлече и българската икономика, а България на всичко отгоре ще плати дял от евентуална европейска помощ за Гърция.

Правителството и финансовите среди у нас излъчват бодрост, която контрастира с мрачните прогнози на чужди оракули. Властите предотвратяват паникьорските настроения, за да не дестабилизират сами полюшващата се финансова система. Но както е прието в гръцката класика,



предписаното свише не може да се избегне



Разликата от древността е, че боговете, на които днес се кланя правителството, не са на Олимп, а в Брюксел.

По техните критерии България би трябвало сега да олицетворява доброто, а Гърция - злото. Устремена към еврото и затегнала колана до самозадушаване, българската държава отчита финансови показатели, които не постигат дори върховните жреци в еврозоната. Според прогнозите за 2010 г. на Главната дирекция по икономическите и финансовите въпроси към Еврокомисията България би посрамила всички държави в ЕС, включително и 16-те от еврозоната, по образцов бюджетен дефицит - едва 0.3% при допустими 3%*. Като цяло еврозоната затъва в дефицит от 6.5% - двойно над собствената си критична граница, съгласно критериите от Маастрихт. По другия важен показател - съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) - България с нейните 17.3% би изпреварила всички без Люксембург (16.4%), а общо в еврозоната, където членуват 16-те най-развити държави в ЕС, сумарният резултат се очаква да възлезе на срамните 83.8% при допустими 60%. Ако числата си служеха с образи, щяха да ни определят като по-големи католици от папата.

За да се хареса на онези, които изповядват принципа "Не ме гледай какво върша, а слушай какво ти приказвам", финансовият министър



Симеон Дянков изтръгна от калкулатора си копчето за изваждане



и остави само събирането. Така постигна в кризата макроикономика за хвалба пред Брюксел и убийствена микроикономика, която изкарва на улицата изнемогващи професионални съсловия, зависими от харченето на бюджета. Премиерът Бойко Борисов насърчава Дянков в безумието му да парализира всеки работещ сектор, а на недоволните сочи Гърция: "Да не искате да стане като там!"

А как е там? - национален дълг от 300 млрд. евро, който по прогнозата на ЕК за 2010 г. ще се равнява на 108% от БВП, и бюджетен дефицит, който от сегашните 12.7% би трябвало да слезе на 5.7% в края на годината чрез драстични икономии. За разлика от гърците, които чрез заеми и прахосничество се научиха да живеят по-добре от западняци, българите от 20 години карат на пост и молитва. Докато гърците масово вземаха 14-а заплата и всякакви бонуси, българите едва смогнаха да отгледат тънка просперираща прослойка. През последните 10 години гърците лъжеха другите в еврозоната, че спазват самодисциплина, а българите се радваха, че има друг, който да им дисциплинира властите в лицето на МВФ и валутния борд. Ако бяхме живели като тях, сега щяхме да имаме национален дълг от 33.5 млрд. евро при 31 млрд. евро БВП. Ние обаче имаме финансов резерв от 4 млрд. евро плюс още толкова като гаранция за валутния борд.

Сякаш се повтаря



парадоксът за малката и голямата правда



от времето на Тодор Живков, който ни остави с дълг от 10 млрд. долара, смятан навремето за катастрофален. Тогава малката правда за човешките лишения надви голямата правда, че социализмът бил предназначен да служи само за благото на човека. Сега Борисов се престарава, но също е орисан на черна неблагодарност. Нито от Брюксел, нито от Вашингтон ще получи похвали, а още по-малко от собствените си граждани.

Западни рейтингови агенции и анализатори от категорията на "Фич", "Мудис", "Икономист интелиджънс юнит" и други зачестиха през последните дни мрачните си прогнози за България. Те съзират опасност от юг, защото 30% от нашия банков пазар е гръцко владение и защото 10% от българския износ разчита на гръцкия пазар. Правителството подозира нечисти помисли на някои анализатори, след като ги е отписало от кръга на своите платени клиенти ("Фич"), а банкерите ни опровергават предупредителните сигнали с неубедителното "Не виждаме причини за тревога". По същия начин предишното правителство не виждаше, че кризата бе дошла в България, и до последно харчеше бюджетен "излишък".

Докато днешните управляващи се правят на антични герои, неустрашими от зли прокоби, в Европа се обсъждат



сценарии как да се спасява с общи усилия Гърция



от задаващия се фалит. На първо време трябва да се намерят около 30 млрд. евро, за да се покрият падежите по гръцкия дълг през следващите два-три месеца. Премиерът Георгиос Папандреу направи отчаяна обиколка в Москва, Берлин, Париж и Вашингтон да търси помощ, но удари на камък. Пекин от дистанция му подхвърли да не си прави труда да пита и него. Никой от големите не иска да плаща гуляя в таверната, за който гърците не са си правили сметка. Остават две възможности - гърците сами да си го платят, сваляйки каквото носят (унизително!), или приятелите им да пребъркат джобовете си и всеки да им пусне по нещо според своите възможности. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер (премиер на Люксембург) заплаши на 1 март Гърция, че ще й покаже "инструментите за изтезания в подземието", но не стресна никого. Тъй като гърците са горда нация (докачливи са и бързо излизат на протести), все повече се очертава втората възможност - друг да им плаща.

Тя пък също може да се разглежда в два аспекта. Първият е да прибегнат до услугите на командвания от американците МВФ, който да ги вкара в правия път като България, но това би било унизително не само за гърците, а и за цялата еврозона, която би трябвало да се саморегулира. Вторият е да се направи нещо като Европейски валутен фонд (ЕВФ). За да се учреди ЕВФ, ще трябва да се преправи Лисабонският договор, който едва влезе в сила и чийто член 125 забранява подобни спасителни операции освен в случаите на природни бедствия и други извънредни ситуации. Неговата цел е да дисциплинира държавите, а финансовата криза е признак на лоша дисциплина, а не на природен катаклизъм. Но за преправяне на договора заедно с нови ратификации ще са нужни години, което не помага при сегашния спешен случай.

Базираният в Лондон евроскептичен анализаторски център "Оупън Юръп" видя друго решение -



всички държави от ЕС да платят



според дела си в Европейската централна банка.** БНБ държи 0.87% от капитала й. От трите възможни сценария за разпределение на чуждото бреме, най-благоприятният за нас предвижда да олекнем със 17-22 млн. евро заради гърците. Премиерът Борисов се надяваше да ги осъди за блокадите на границата, но по-вероятно е той да им плати, вместо да им бръкне в джоба. Даже трябва да е доволен, защото, ако бяхме членове на еврозоната, сметката ни щеше да възлезе на 177-221 млн. евро. Съпоставимата с нас Словакия например е натоварена с калкулация за 141-177 млн. евро, защото заедно с Гърция членува в еврозоната, която има главната отговорност да брани честта на еврото.

От всекиго според способностите, а на гърците според потребностите - минем ли на този принцип, следващите са италианците, които са задлъжнели с цели 116% от БВП. Ще дойде ред и на белгийците, които също надхвърлят 100%. На опашка са французите с 86%, ирландците с 80% и даже германците със 78%. Когато България пламенно убеждаваше ЕС през септември 2006 г. да я приеме на 1 януари 2007 г., се хвалеше с бюджетния си излишък, докато другите имали дефицит. "Елате при нас с вашия бюджетен излишък", подхвърли шеговито тогавашният председател на групата на ЕНП Ханс-Герт Пьотеринг (сетне председател на Европарламента) към бившата министърка по европейските въпроси Меглена Кунева (после еврокомисарка). Всички се разсмяха, но сега едва ли ще ни е до смях.

_______________

*http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication15390_en.pdf

**http://www.openeurope.org.uk/