Скандалното увеличение на вноската за здравно осигуряване от 8 на 10% може и да не се състои. Ден след като правителството реши да предложи на парламента здравния десятък, ГЕРБ вече дава заден ход, СДС и ДСБ остро разкритикуваха намерението за увеличение и дори самият финансов министър Симеон Дянков заговори за алтернатива.

"Искаме обосновка на предложението", обяви Менда Стоянова от ГЕРБ, която е начело на Комисията по бюджет и финанси. Само преди ден депутатите на мнозинството категорично подкрепиха идеята. Според Стоянова обаче е спорно дали изобщо е необходимо да се увеличават парите на здравната каса, и то с 300-350 млн. лв. Шефката на бюджетната комисия смята, че първо трябва да се изясни защо сега се иска промяна в бюджет, гласуван едва преди 2-3 месеца. Вдигането на вноската няма да мине в парламента, прогнозира лидерът на СДС Мартин Димитров, който оглавява Комисията по икономическата политика.

Въпреки че първоначално твърдеше, че вдигането на здравната вноска на 10% за гражданите и бизнеса няма алтернатива, в парламента вчера Дянков изненадващо заговори за друг вариант - държавата да се оттегли от ангажимента да осигурява изцяло държавните служители. Финансовите разчети показвали, че и в двата случая в хазната ще постъпят около 300 млн. лв. допълнително. От ведомството му обаче така и не можаха да обяснят как ще се получат такива приходи от държавните чиновници, при положение че те са многократно по-малко от останалите работещи граждани. От МФ успяха единствено да уточнят, че държавните служители са 35 000.

Сега държавният бюджет поема цялата вноска за държавни служители и още няколко категории (виж карето - бел.ред.). За всички останали българи тя се споделя в съотношение 60 на 40 между работодател и работник. Така, ако обикновен наемник получава 1500 лв. заплата, 8% здравна осигуровка е 130 лв., като личното му участие е 52 лв., а на фирмата - 78 лв. Чиновникът обаче не внася нищо. При 10% за здраве вноската за същия пример ще стане 150 лв. - 60 лв. за работника и 90 за фирмата.

Чиновниците да внасят своите здравни и социални осигуровки както всички останали българи, настоява от години БСК. Вчера председателят на камарата Божидар Данев изрази гневно учудване, че правителството иска вдигане на данък здраве с 2 процентни пункта. Той припомни, че Симеон Дянков доскоро сам твърдеше, че намаляването на осигурителната тежест е мощна антикризисна мярка, която спасява работни места, а сега в разгара на кризата се готви да увеличава бремето. Вчера и КРИБ застана зад искането на БСК вноските за чиновниците да се формират както за всички останали работещи българи.

От БСП обаче се обявиха срещу идеята администрацията да се осигурява на общо основание, защото това означавало да се намалят доходите на чиновниците. Социалистите и ДПС предложиха вместо това да се отблокират 450 млн. лева от резерва на НЗОК, за да се запушат пробойните.

Не е вярно, че данък "здраве" в България е нисък, както ни повтарят напоследък, в Холандия, която има най-добрата здравна система, вноската е само 6.5%, обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". Дори в Гърция, която е на прага на фалита, качват акцизи за алкохол и цигари и ДДС, но и не помислят да товарят с вдигане на ставки труда, защото това води до затваряне на фирми и ликвидиране на работни места, посочи икономистът.

Запитан има ли други варианти освен вдигането на здравните вноски, бившият финансов министър Пламен Орешарски каза, че при готов бюджет, в който не са предвидени буфери, няма как. "Би могло да се редуцират разходи в други сфери и да се пренасочат за здравеопазването, но управляващите сами трябва да преценят", каза той.



СМЕТКИ

Законът за бюджета на здравната каса сочи, че очакваните тази година приходи от вноски са 2.5 млрд. лв. 1.56 млрд. лв. от тях са приходите от вноските на работещите и самоосигуряващите се. Това са около 2.9 млн. души. За тях вноската е 8%, а ако предложението за увеличение на МС мине през парламента, ще скочи на 10 на сто. От това държавата чака да получи допълнително 300 млн. лв.

Т.нар. трансфери, или вноските, които плаща държавата за държавните служители, пенсионерите, децата, социално слабите, ветераните от войните, затворниците, са 941 млн. лв. Тези хора са над 4 млн., но сумата за тях е по-малка, тъй като хазната осигурява децата, бедните и затворниците на половината от минималния осигурителен доход, т.е. с 8% върху 210 лв.

Скандалното в бюджета са заложените разходи. Те са едва 1.5 млрд. лв., тъй като 829 млн. лв. от очакваните приходи са заложени като излишък. Те отиват в резерва на здравната каса, който е част от фискалния резерв. По закон тези 829 млн. лв. се водят приходи на НЗОК, но реално не се ползват и са блокирани.

Излишъкът се формира от трансферите от държавата, затова реално хазната дава за лечение едва 112 млн. лв. от общо предвидените 941 млн. лв. Останалите са в излишъка, т.е. те на практика се насочват от държавата към резерва й. Никой към момента не е сигурен дали те наистина са там, или трансферът е на книга. С този ход държавата печели два пъти - първо, не плаща реални пари и второ - увеличава резерва си.

Дори и Министерството на финансите да обяви, че е превело на здравната каса 829 млн. лв. за един месец, касата може да похарчи само това, което й позволява бюджетът, т.е. една дванайсета от 1.5 млрд. лв. Освен това, ако МФ субсидира касата по този начин, след това НЗОК трябва да върне от вноските на работещите пари в резерва, защото реалната й субсидия за цялата година от бюджета е 112 млн. лв.

Затова и актуализация на бюджета на касата от резерва й значи отваряне на фискалния резерв и увеличаване на държавния дефицит. По тази причина министърът на финансите Симеон Дянков реши да вдигне здравните вноски, вместо да отвори резерва. Затова и държавата запазва своя дял от приходите и не вдига вноската за своите осигурени - защото твърди, че няма откъде да ги вземе.