Парализираната Босна и Херцеговина (БиХ) е изправена пред катастрофа 15 години след края на войната в тази бивша югорепублика. Според Сречко Латал, анализатор на Международната кризисна група за Босна, в страната се засилват етническото напрежение и симптомите на разцепване. Ако през 2007 г. междуетническите инциденти са били средно 7 на месец, през 2008-а те са 9, а през 2009-а са вече 13. Това е лош знак. Днес всички се чувстват третирани несправедливо, а по-нататъшната радикализация може да стигне дотам, че политиците да изгубят контрол върху масите.

"За да избегнат катастрофата, босненските лидери трябва да обмислят каква държава искат, а международните им партньори да намерят по-ефективни начини, които биха им помогнали да стигнат до тази цел", съветва Латал.



Дали обаче това е възможно?



Федеративна Босна е протекторат на международната общност съгласно Дейтънския мирен договор от 1995 г. Миналия октомври политическият елит на Босна отхвърли пакета от конституционни реформи, иницииран от ЕС и САЩ, чиято цел бе да преодолее политическото буксуване и да ускори подготовката на страната за членство в ЕС и НАТО. През декември Върховният представител на международната общност, висшата политическа фигура в страната, избиран от Европарламента, удължи мандатите на чуждестранните съдии и прокурори. Тяхното присъствие не бива да предизвиква учудено вдигане на веждите: "Етническите отношения остават толкова чувствителни, че в Босна са наемани чуждестранни съдии и прокурори, за да гарантират безпристрастност от етнически предубеждения", обясни Би Би Си. Това решение обаче бе посрещнато на нож от Република Сръбска (РС), един от двата автономни субекта на БиХ - другият е федерацията между босненските мюсюлмани (бошняците) и хърватите. Босненските сърби по принцип са недоволни от правомощията на службата на Върховния представител, който има право да налага закони и да уволнява местни ръководители заради обструкциите им. "Те са нелигитимни и противоконституционни", скочи срещу съдиите и прокурорите Милорад Додик, премиерът на РС. Той заплаши, че по-късно тази пролет ще организира референдум в РС, на който ще призове избирателите да отхвърлят решението за мандатите на чуждите съдии и прокурори. Би Би Си обаче се позовава на някои критици, според които Додик атакува чуждите представители на Темида, "защото се страхува от някои техни заявления против корупцията, засягащи и самия него". Американският дипломат Рафи Григорян, който е заместник на Върховния представител, твърди, че референдумът ще е "извън правомощията на Република Сръбска". Сречко Латал призовава Конституционният съд да анулира вота.

Рафи Григорян е убеден, че Додик не се е отказал от крайната си цел - референдум за независимост. Самият Милорад Додик също подхранва тези страхове. Той смята, че БиХ "е виртуална и безсмислена страна, подкрепяна единствено от международната общност". И вече обяви, че един ден ще проведе референдум за отделяне на РС от Босна. Според всеобщото мнение това е най-сериозното предизвикателство към Дейтънския договор след 1997 г. Рафи Григорян споделя, че другите етнически общности в Босна "дълбоко са уплашени" от последиците от референдума и



"не го виждат като мирен акт"



"Референдумът ще отвори Кутията на Пандора, ще събуди духовете на войната от 1992-1995 г.", опасява се и Сречко Латал. Затова той съветва: "Лидерите на Република Сръбска трябва да разберат, че радикалните им изявления засенчват сериозните доводи, които те може да имат. Никъде освен в юридическите рамки и териториалните граници на БиХ те няма да имат толкова автономия, както и реална перспектива за по-светло бъдеще чрез интеграция в ЕС и НАТО".

Усетили слабостта на международната общност, лидерите на хърватската общност пък зоват за създаването на трета федерална единици, в която ще бъдат мнозинство. Според Латал обаче едностранното обявяване на трети субект ще предизвика единствено по-нататъшна маргинализация и по-голяма мизерия сред намаляващата хърватска общност. "Босненските хървати може да защитят националните си интереси само чрез преговори и компромис", смята той.

В отговор бошняците се опитват да засилят доминиращото си присъствие в държавните институции и федералните структури. Но докато представителите им в законодателната и изпълнителната власт продължават да бият по гласове сръбските и хърватските представители, трудно е да се каже дали сръбските и хърватските претенции са защита на националните интереси или подновени сепаратистки тенденции. "Бошняците трябва да разберат, че когато най-голямата етническа група в страната обърне гръб на добрите междуетнически отношения и започне да се противопоставя на съседите, това създава притеснения и страхове сред тях. Бошняците трябва да спрат с играта на праведните жертви и да започнат да отчитат опасенията на другите общности. Няма перспективи за партньорство, базирано върху властта на мнозинството и принудителното изпълнение на закони и правила", категоричен е Сречко Латал.

"Това че в Босна още се говори за безизходица, отделяне и конфликт е и обвинение към международната общност, която често е разделена в подхода си", смята Би Би Си. Според работещата в Босна американска съдийка Патриша Уолън фактът, че въпросът за чуждите съдии се е превърнал в проблем, показва, че



международната общност не говори с един глас по въпроса



Според нея "това се случва с всички проекти, в които тя решава нещата половинчато". Уолън признава, че не чувства достатъчно международна подкрепа за функциите си в Босна.

Анализаторът Сречко Латал е още по-категоричен. Според него международната общност се е провалила в изработването на ясна стратегия за Босна. Върховният представител пък вече е част не от решението, а от проблема. Той смята за грешка, че Върховният представител е надянал мантията на Дейтънския договор, и всяка атака срещу себе си е възприемана като атака срещу самата държава. "Така рискува да приравни себе си с държавата. Международната общност трябва да приеме, че Върховният представител има срок на годност и трябва да бъде закрит", убеден е Латал.

Икономическата ситуация засилва социалното разслоение, оттук и - междуетническото напрежение. През 2009 г. над 70 000 босненци са загубили работата си поради преки или косвени последици от глобалната икономическа криза, разкри електронното издание Balkan insight. В същото време изпратените от чужбина преводи са намалели с 20%, а щедрото кредитиране рязко е спряло, след като банковият сектор на страната регистрира 42%-ов спад на печалбите. Съветникът в Търговската камара Игор Гавран твърди, че редовите граждани на Босна едвам връзват двата края със заплата от 400 евро на месец, докато висшите лица в държавата получават десеторно по-високи заплати. Той впрочем обвинява политическия елит в "откъсване от хората подобно на аристокрацията във Франция в навечерието на революцията от 1789 година".



Самата структура на БиХ допълнително усложнява нещата



Двата полунезависими субекта Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация имат свои правителства и парламенти. Отделно има централни институции, свързващи двата субекта. Федерацията на бошняците и хърватите е разделена на 10 самоуправляващи се кантона. Игор Гавран описва Босна като една от най-свръхадминистративните държави в света, с 13 различни нива на управление и над 160 министерства. И всички те изяждат близо 50 на сто от БВП. Експертът уместно иронизира, че "за тази държава ще е по-полезно, ако саксии с цветя бъдат поставени на мястото на някои длъжностни лица". Босненците се страхуват, че кулминацията на нестабилността ще бъде т.г. заради общите избори през октомври, твърди журналистката Сабина Никшич в Balkan insight. Рафи Григорян се опитва да потърси лъч на надежда, според него предстоящият вот може да доведе до значителна промяна: "Ние сме на дъното, това означава, че повече не може да се пада, а ще се върви нагоре".