Статистиката е способна да прави чудеса с цифрите. Например - да отчита ръст на средната работна заплата, когато сумата за начислените трудови възнаграждения през 2009 г. е с 288 млн. лв. по-малко, отколкото преди година, а работодатели масово замразяват или намаляват заплати.

Средната заплата за страната през 2009 г. е 591 лв., което означава номинален ръст от 8.5% и реално покачване с 5.5% в сравнение с 2008 г. по данни на НСИ. В обществения сектор се отчита увеличение с 9.2% (реално 6.2%), а възнаграждението е вече 711 лв. За частния сектор е изчислена средна заплата от 547 лв., или със 7.3% повече от 2008 г. (4.3% в реално изражение).

Този парадокс на растящите средни заплати в криза има логично статистическо обяснение и то не е никак оптимистично. При съкращенията бизнесът прави опит да запази висококвалифицираните си и съответно по-високо платените кадри. Така по-високите заплати се делят на по-малко работещи.

"Намаляването на заетостта е най-тревожният ефект от кризата. А през 2010 г. се очаква тя да започне да "изяжда" работните места и на висококвалифицирания персонал", предупреждават от КНСБ. Институтът за социални и синдикални изследвания към синдиката анализира на годишна база статистическите данни на НСИ за заетите, наетите и доходите на домакинствата, за да се види къде е най-страшно положението.

През 2009 г. като трудови възнаграждения са начислени 15.845 млрд. лв. В частния сектор парите за заплати са намалели с близо 10% за година, или със 659 млн. лв. Докато в обществения сектор въпреки шумно прокламираните от новото правителство съкращения на разходите в държавното управление и администрацията е отчетено нарастване на парите за работна заплата със 7.6%, или с 365 млн. лв. Само в сектора "Търговия и ремонт" годишните средства за заплати нарастват едновременно със средното възнаграждение и броя на наетите лица. Навсякъде другаде, ако е отчетено увеличение или задържане, то е за сметка на намаляване на персонала или на



редуциране хем на наетите, хем на заплатите,



отчитат от КНСБ.

Въпреки кризата раздадените премии през 2009 г. са колкото и през 2008 г. - към 55 млн. лв. От тях почти половината - 27 млн. лв., са в обществения сектор. Но там наетите са към 2.5 пъти по-малко, отколкото в частния - 608 916 към 1 645 113 по данни на НСИ към декември 2009 г. Най-високи премии са раздавани във "Финансови и застрахователни дейности" (87 лв. средно на месец), "Държавно управление" (86 лв.) и "Култура, спорт и развлечения" (80 лв.). В секторите на индустрията премиите са едноцифрено число на месец и практически нямат отражение върху годишната средна заплата.

Изменението на средните заплати по икономически сектори е много различно. С високи постижения се отличава "Култура, спорт и развлечения" (+27.9%). С 21.9% е скочила средната заплата в "Административни и спомагателни дейности". Ръст се отбелязва в "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия", където почти няма съкращения. В строителството също средното възнаграждение е с 18.2% по-високо, но наетите там са паднали за година от 204 696 до 160 102 души. Ръст с 16.1% на средната заплата е отчетен и в "Хуманно здравеопазване и социална работа" (+16.1%), където дори има леко увеличение на наетите - от 129 517 до 130 382.

Малко нагоре са средните заплати в "Търговия и ремонт" (+4.0%), "Държавно управление" (+4.9%) и "Финансови и застрахователни дейности" (+6.0%). Доста са паднали възнагражденията в "Създаване и разпространение на информация, далекосъобщения" (минус 12.3%) и "Професионални дейности и научни изследвания" (минус 8.8%).

В отраслите на преработващата промишленост доминира положителен ръст на средната заплата. Но пък там са излезли и огромният брой нови безработни - 66 000 са останали без работа в различните сектори на отрасъла при общо 172 000 наети лица по-малко в края на 2009 г. спрямо 2008 г. В проценти това е 7 на сто намаление. А според локални синдикални наблюдения превес имат предприятия със замразени и намалени средни заплати. Отчетливо нарастване на средното трудово възнаграждение има единствено в "Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" (+18.5%) - нещата, от които домакинствата не могат да се лишат.

В 14 икономически дейности



нивото на възнагражденията е тревожно ниско



Сред тях са търговия на дребно, ресторантьорство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, на изделия от каучук и пластмаси, на дървен материал, мебели и т.н. Общо наетите "нископлатени работници" у нас са над 550 000, което значи, че заплатите им са под 67% от средната за страната, или под 395 лв. С такъв доход от трудово възнаграждение са около 25% от всички наети в страната.

Според последните проучвания на синдикалния институт на КНСБ за безпроблемно поемане на разходите и осигуряване на храна с нужното калорийно съдържание в края на 2009 г. са трябвали на лице от домакинство по 480.68 лв. Но средният общ доход на един член е бил 307.07 лв. А 35.9% от семействата у нас живеят с доход до 240 лв. на едно лице. От тях 17 на сто оцеляват с под 183 лв. на човек. Това е абсолютната граница на бедност, която покрива само разходи за жизнено важни стоки и услуги.

От освободените 172 000 души голямата загуба пак е за частния сектор - 166 500 съкратени, което е намаление с 9%. В обществения сектор наетите са с около 5000 по-малко, а в проценти намалението е под един. Определена стабилност на персонала се отчита в най-големите, т.нар. бюджетни дейности. Държавното управление, където трябваше да се направят 15% съкращения по настояване на финансовия министър Симеон Дянков, е започнало годината със 129 533 наети и я е приключило със 125 365 души. Пикът на броя работещи там е през юли - 132 324, когато на практика в статистиката са отразени



последните назначения на старата власт



В образованието служителите през януари са били 176 618, а през декември - 172 571. В здравеопазването почти няма движение на наетите. Отчетено е леко нарастване - от 129 517 са стигнали до 130 382.

Най-много останали без работа са в "Операции с недвижими имоти" и "Строителство", където наетите са намалели съответно с над 28 и 25%. Повечето сектори се разполагат около средния процент за страната - намаление в диапазона 6-8%.

Катастрофални са последиците от намаления обем на производство и на произведена продукция в огромния сектор на преработващата промишленост. Там са съкратени над 66 000 души (10.9%). През януари в преработвателните отрасли са се трудили 591 958 души, а през декември те вече са 521 660. Ярко изразени тримесечни спадове в промишленото производство, съпътствани от сериозни съкращения, се забелязват в леката и хранително-вкусовата промишленост, химическите и лекарствените продукти, металопреработването, електро- и машиностроенето.

При семействата кризата през 2009 г. се отразява както на покупателната им способност заради намаления доход, така и върху структурата им. Общият доход на 1 лице от домакинство през ноември 2009 г. е с 4.1% по-нисък от аналогичния месец на 2008 г., а през декември спадът достига вече 11.9%. Това безспорно има връзка с намаляването на заетостта. Ако през първото тримесечие на 2008 г. наетите лица намаляват с 1.5% спрямо същото тримесечие на предходната година, то през четвъртото тримесечие този спад достига 7.5%, смятат експертите на КНСБ.

Относителният дял на доходите от работна заплата в общия доход на домакинствата бележи тенденция на спад и от 56-57% в първите два месеца на 2009 г. в последните два достига 49-50%. Поставени в ситуацията на криза и намаляващи доходи от заетост, домакинствата са принудени да се ограничават в своите разходи. Този процес на самоограничение може да се индикира през цялата 2009 г., но особено отчетлив е през декември, когато разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 5.1% спрямо аналогичния месец на 2008 г., за транспорт и съобщения - с 10.3%, за облекло и обувки - с 19.8%. Това са групи разходи, от които обикновено започва самоограничаването на хората, твърдят от КНСБ.