Ахмед Доган вероятно си е купил акваланг. Толкова дълбоко се е потопил, че чак акулите на Борисов, които дирят следизборна плячка, не могат да го напипат.

Преди вота се разходи из България, видя хора, те него, каза доста неща. Едно от тях, по думите му, било неправилно интерпретирано и промени резултата. Сега Доган стои, мълчи, не дразни, не провокира, не атакува. Тъй правят играчите, които не губят, а пазят резултат. БСП и Яне очевидно изгубиха много и през глава се съревновават да пакостят на ГЕРБ. Доган мирува. Едва ли защото пауните му са изядени от овчарката на Борисов.



Доган избягва публичността от години,



но винаги с думи и действия е успявал да провокира океан от крайни емоции. От изборите насам обществото е лишено от подобни развлечения, което обаче не значи, че уединеният и целомъдрено вглъбен Ахмед не излъчва сигнали. Напротив, иска или не, дори с мълчанието си говори. Още по-силно говорят разни "случайности и внезапности", които се разиграват около ДПС.

Първият сигнал е не просто тишината откъм сарая, но и цялото опозиционно поведение на ДПС. Всъщност опозиционно ли е то? Ако има нещо, заради което движението е негодувало от ГЕРБ, това са чиновническите кадрили, които се вихрят из агенции и ведомства. "Новите" идват за сметка на "старите", което не е специално отношение към ДПС, а просто такава е традицията. Ако въобще има повод, по който да се сетим, че двете партии воюват, това са думите. На Борисов.

Премиерът периодично се оплаква, че ДПС му гнетят социални напрежения. Покрай паметника в Славяново например възропта, че Доган му прави чекинг. С което обаче показа не само ненормалните отношения между ГЕРБ и ДПС, но и в цялата държава. Всичко май опира до шум и рейтинг. Защото е абсурдно премиерът да знае кой провокира етнически напрежения, да го назовава открито, а да няма съдебни последствия.

Срещу двама депутати от ДПС ще има дела, областният ексуправител на Добрич също ще бъде съден. Прокурорски активности има край Валери Цветанов и Нихат Кабил. Което е похвално, но преди да ръкопляскаме на ГЕРБ, нека си спомним, че и друг път хора на ДПС са били подсъдими.



Процеси без резултат



имаше срещу депутата Филип Беев. В същото време сигналите за източването на държавния резерв потънаха в забвение. Неприкосновена е и Емел Етем. Дори делото за барбекюто, което на фона на огромните поразии си е дребна кръчмарска драма, се очаква да е протяжно като турски сериал. От какво толкова да е недоволен Доган? Някоя второстепенна фигура - като Цветанов, може да изгори, друга - като Кабил, да се охарчи за адвокати, но принасянето на малки жертви в името на голямото благоденствие не е само древен езически ритуал. Той е и политически, винаги актуален. А и говори, че Сокола просто ги е прежалил, вдигнал е доверието си от тях. Иначе щеше да се действа като при Етем.

Опитът сочи, че десетки дела и присъди се провалят не заради лоши съдии, а поради грешки в разследването. Включително и от МВР, умишлени. Затова рано е да се говори, че в ерата на Борисов ДПС пуска кръв. Засега е налице само опозиционната му летаргия. И някои "случайни" взаимни отигравания на топката. ГЕРБ изненадващо изтупа от прахта смъртта на Ахмед Емин, на другия ден с къс пас ДПС насочи удара към Алексей Петров. Така услужливо прибави нов грях към приписваните му от ГЕРБ.

Край нищо правещия Доган се случват и други знаменателни събития, неглижирани в общата залисия по Първанов, Дянков, стенограмите и синдикатите. Първия извънстоличен град, който новият американски посланик Джеймс Уорлик посети, бе Кърджали. Порадва се на хората там, похвали етническия мир. Уорлик ще да е много впечатлен, защото в сряда се срещна и с депутатите от ДПС, те пък го поканиха да навести шуменското село Върбица. Случайна взаимност? Също толкова, колкото и през есента, когато Доган внезапно, ненадейно и мистификационно заклейми АЕЦ "Белене". В разрез с всичките си предишни действия, но пък в синхрон с резервираната позиция на САЩ към централата.

Когато през лятото Доган покани НАТО и ЕС да следят събитията у нас,



това заплаха за вътрешния мир ли бе



или външна покана за танц? САЩ не изглеждат чак толкова немузикални. А тяхната мелодия е толкова омайна, че почти винаги по нея играят и управляващите. Ако ГЕРБ и ДПС слушат един и същи грамофон, няма как да очакваме разрив между тях.

Мнозина биха рекли, че това са нормални действия и бездействия. Всеки се стреми да служи на силните, и друг път Доган се е мъчил да се хареса на САЩ. Кой знае какви опозиционности не му трябват - ГЕРБ сами се провалят, а той има 500 000 гласа в студ и пек. Дали? Когато Костов натика навремето ДПС в ъгъла, Доган пак си имаше външнополитически приятели и 500 000 гласа. Но не мълчеше.

Очевидно сега не се чувства натикан в ъгъла.