Не една, а две звучни европлесници, и то само за месец, отнесе българското земеделие. Първо Брюксел официално глоби България заради гафовете по раздадените през 2007 г. над 400 млн. лв. преки субсидии за ниви с 40 млн. лв., а преди ден дойде нова глоба, но за помощите за 2008 г. И така насред икономическата криза общата санкция за страната ни набъбна до 90 млн. лв., които скорострелно ще бъдат извадени от предвидените за 2010 година 1 млрд. лв. субсидии.

Тия дни, доста разпален, премиерът Бойко Борисов попита фермерите защо горят европарите за ниви и сам си отговори: "Защото сред вас има хора, които лъжат. Вместо 50 овце пишат 500, а вместо 10 дка пишат 100 дка и искат пари за тях!".



Борисов е прав, но само донякъде



Да, завещаната му глоба идва след порой от поразии, грешни решения на двама министри от ДПС и тотален чиновнически произвол на всички нива. Макар че в общи линии гафовете се знаеха отдавна, едно от последните писма на ЕК, пристигнало на 18 февруари т.г., изкарва и нови. Едва от него става ясно, че през 2007 г. страната ни е започнала да плаща тези европомощи, без да е изработила задължителната дигитална карта за цялата си територия. На въпросната карта фермерите трябва да очертаят нивите, които са обработвали. За това към края на 2007 г. получиха по 14 лв. на декар.

"Картата не покрива цялата територия на страната... дигитализацията е завършена през февруари 2008 г.", пише в писмото на ЕС, с което "Сега" разполага. Т.е. докато по телевизиите течаха рекламите "Ти имаш право на тези пари" и се цитираше Яворовото "Ори, ори, ори", някои фермери вече са били отрязани от европарите заради чиновническата немарливост.

От писмото става ясно, че през 2007 г. от общо 52 млн. дка обработваема земя у нас карта е имало само за 38 млн. дка. През 2007 г. и 2008 г. чиновниците се оправдаваха, че липсващите 14 млн. дка били предимно гори, за които и без това не се плаща. Но истината е, че между тези гори има доста пасища и ливади, за които се полагат субсидии. Но собствениците им са оставени без пари заради липсващата карта. Да не говорим, че през 2008 и 2009 г. вече се очакваше не само от преди година картата да е налична, но и ударно да се обновява. Затова глобите на Брюксел за двете години не само са оправдано, но дори и малко наказание.

Но и много от хилядите земеделци, чиито ниви бяха налични в картата, но останаха без пари. Просто се оказа, че двете налични карти - в земеделското министерство и във фонд "Земеделие", се разминават. Обясненията звучаха, меко казано, абсурдно - поддържани били от различни чиновници, които ги осъвременяват след свои проверки по селата и не си обменяли данните. Така едни и същи ниви по едната карта се оказваха обработваеми земи, а по другата - не. За Брюксел това разминаване ясно показва, че системите за контрол по раздаването на европарите през 2007 и 2008 г., не са работели и затова сегашната глоба е напълно закономерна.

За да са абсурдите още по-пълни, бившият аграрен министър Нихат Кабил издаде решение, което на практика не само остави хиляди земеделци без европари, но и им донесе глоби. През юни 2007 г. Кабил нареди на фонд "Земеделие" да плаща за ниви, които на картата изглеждат пустеещи, само след проверка на място. В заповедта няма нищо лошо, защото регламентите на ЕС изискват да се плаща само за обработвана земя. Кабил обаче не прецени, че трябва да се проверяват хиляди парцели, а чиновниците не са достатъчни и естествено се провалиха с тази задача. Резултатът бе, че хиляди фермери, обработвали парцели, които се водят по документи пустеещи, не получиха субсидия , а бяха глобени, защото заявената от тях земя влезе в графа "надписани ниви".

Своя



значителен принос за евроглобата успя да даде и министър Валери Цветанов,



макар и субсидиите да бяха раздавани година преди идването му на власт. Притиснат от народното недоволство заради гафовете по вече раздадените пари, той на своя глава разпореди бързи спешни проверки на чиновниците и след седмици нареди на фонд "Земеделие" да компенсира 2700 стопани с 4.3 млн. лв. Брюксел обаче не е сляп и освен че видя, че субсидии се плащат в началото на есента на 2008 г., т.е. в непозволено от ЕС време, прати и свои одитори. А те установиха, че някои от масивите наистина не е трябвало да се подпомагат.

А що се отнася до чиновническия произвол по места, той е уникален. Публична тайна е, че местните шефове на областните служби "Земеделие" също изтъргуваха европомощите. Дни преди края на кампания 2007-а, а вероятно и в края на същата кампания през 2008 г. местните чиновници старателно провериха кои земи все още не са заявени и ги очертаха от името на свои роднини и по-заможни местни бизнесмени. Така "привилегированите" взеха субсидиите за чужда необозначена земя. Затова повече от прав бе и онзи яростен фермер, който репликира премиера Борисов и каза "Ние не сме крадците. Ние можем да крадем само бълхи, кърлежи. Имате поземлени комисии... те гледат какви земи очертаваме, но явно си затварят очите за някои случаи". Как иначе да се обясни, че одитори на Брюксел установиха, че вместо за ниви субсидии са плащани за гробищен парк, стадион, канара, мотописта.



И фондовете за земя дадоха своя принос за глобата



Големите фондове за земя, т.нар. АДСИЦ, също имат заслуга в известна степен за глобата от ЕС. През последните 10 г. те ударно купуват земя, а след 2007 г. осъзнаваха, че са изпаднали в положението на хилядите собственици на ниви, които не си получават рентата от едрите арендатори. Фондовете имаха нелеката задача да склонят крупните земеделци да започнат да им плащат рента за това, че ползват земята им. Естествено обаче разговорите не даваха резултат. Затова АДСИЦ-овете превърнаха в свой коз помощта от ЕС за земя. Те очертаха нивите си нарочно, защото знаеха, че същото ще направят и арендаторите, които си бяха присвоили нивите.

Резултатът - за цели масиви кандидатстваха двама собственици, а в такава ситуация никой не може да получи субсидия, докато не докаже правното основание за ползването на земята. Поставени пред опасността да не вземат европари, арендаторите склониха и започнаха да плащат рента на фондовете. Дружествата пък се отказаха от претенциите си за субсидии от ЕС.



Голямото изпитание



С гафовете на предходната власт дотук. Тепърва започва големият тест за аграрния екип на ГЕРБ, защото от 1 март стартира кандидатстването за същите субсидии за ниви, но за 2010 г. Сумата е над два пъти по-висока - цели 1 млрд. лева. Началото обаче никак не е обнадеждаващо - тези, които обработват земя в планинските и полупланинските райони, вече близо 20 дни след старта на кампанията не могат да кандидатстват за парите. Причината е, че все още не е обнародвана наредбата, която да ги научи как да поддържат пасищата си в добро състояние. Преди година фермери от Кърджали, Момчилград, Харманли и Хасково влязоха в сблъсък с полицията и щурмуваха областната служба по земеделие в Кърджали, защото вместо субсидии за пасищата си получиха глоби. Тогава никой не им бе обяснил, че от тях се изисква да премахват храстите и да косят пасищата. Сега всички те чакат наредбата, която да им каже какво точно трябва да правят, за да вземат европарите. Защото пък и не всички храсти могат да се махат - някои попадат в НАТУРА-зони.

Другата новост е решимостта на сегашната власт да раздава субсидии само ако преди това фермерът покаже документ, въз основа на който ползва земята и иска субсидия. А това означава, че ще има сблъсък с някои от крупните арендатори, за които е публична тайна, че заграбват земи и естествено нямат никакви документи за тях. На други места ниви се дават под аренда само с устни уговорки. Не са редки и случаите, при които земята не е разделена между наследниците. Христоматиен пример е, когато една и съща земя на различни наследници се дава под наем на различни арендатори. Хубавото поне е, че са премахнати разминаванията в двете карти и сега областните служби директно очертават земята в една и съща система.