Барак Обама пише история. Предложената от него здравна реформа е най-важната реформа, въвеждана в Америка от десетилетия насам. Но това, което е добро за САЩ, може да не е с положителен знак за самия президент - нито пък за останалата част от света.

Ото фон Бисмарк, известен като Железния канцлер, никога не е бил голям привърженик на демокрацията. Той ръководи страната в периода между 1871 и 1890 г. и предпочита да не споделя с обществото начина, по който управлява. Изготвянето и приемането на закони не е по-различно от работата на един месар, категоричен е той. "Колкото по-малко знаят хората за това как се правят салами или закони, толкова по-здрав ще бъде сънят им", казвал Бисмарк.

Американският президент Барак Обама възприема доста по-различно демокрацията от Бисмарк, но мнението на германеца остава актуално. В продължение на повече от година Обама наблюдава как здравната реформа се превърна в закон. Политическите му опоненти режеха парче по парче от неговия най-важен вътрешнополитически проект - дори и самият Обама понякога вземаше ножа. Общественото шоу бе толкова голямо, че американските избиратели бавно изгубиха вяра, че президентските планове за здравната реформа ще бъдат реализирани. На 21 март вечерта най-накрая законопроектът бе одобрен в Камарата на представителите. Въпреки че престилката на Обама бе леко опръскана с кръв.

Появиха се малки съмнения, че реформата, която гарантира здравни грижи за 95% от американците, ще влезе в учебниците по история. Скандално е, че най-богатата държава в света толкова дълго време е предлагала на своите граждани такава "милосърдна" защита срещу болести или травми. В дългата битка за приемането на реформата Обама бе настойчив и готов да води битки, за да я защити. Обвиненията, че не е изпълнил обещанието си, изчезнаха само с едно гласуване в Камарата на представителите.



Първото обещание е изпълнено



Президентът на САЩ обаче не може истински да се зарадва на здравната реформа, която от толкова дълго време обещаваше. От началото на кампанията той имаше две основни оправдания за извършването на цялостна здравна реформа. Първото бе моралната необходимост да се отстранят съществуващите рискове, пред които са изправени повече от 40 млн. американци без застраховка. Второто оправдание бе икономическо - увеличаването на разходите за здравни грижи, които трябва да бъдат контролирани, за да се намали натискът върху бюджета на САЩ.

Първото обещание е изпълнено - новият закон показва солидарност с тези, които не могат да си позволят да плащат здравна застраховка, и с онези, на които е била отказана подобна застраховка. Изпълнението на второто обещание обаче се отлага. Законът за здравната реформа няма сериозно да допринесе за намаляването на разходите за здраве. Застрахователните компании ще се сдобият с милиони нови клиенти, но това не е конкуренция в реални условия. Цените на акциите им в момента рязко се вдигат - всъщност те са истинските победители от здравната реформа в САЩ.

С други думи, президентът спечели моралния дебат, но за това той плаща висока цена. Опитът да бъдат въведени социални реформи през 60-те години на ХХ век за здравни застраховки за бедните и по-възрастните също така бе много оспорван. И тогава пак републиканците правеха огромни усилия, за да блокират реформите. Но Конгресът тогава прие закона със сериозно мнозинство с подкрепата и на двете партии. Този път Обама не успя да спечели на своя страна дори един републиканец, който да подкрепи неговата реформа, а социологическите проучвания показаха, че е налице голямо обществено недоверие за реализирането й.

Всъщност решителността, която Барак Обама показа, прилича на борбата за повече граждански права за афроамериканците в южните щати през 60-те години. Тогавашният президент от Демократическата партия Линдън Джонсън прокара Закона за гражданските права, защото вярваше, че това е правилно. Но той го направи с ясното съзнание, че демократите ще платят висока политическа цена.



Притеснения за преизбирането



Обама даде ясно да се разбере, че и не се интересува толкова от политическите последствия, колкото от това да действа правилно. "Издигнахме се над политическите страсти", заяви той, след като законопроектът бе приет. "Изправени пред криза, не се огънахме пред предизвикателствата. Преодоляхме ги. Не пренебрегнахме отговорността си, а я приехме. Не се изплашихме от бъдещето, защото сами го правим."

Много демократи са сериозно притеснени за преизбирането си и несигурно последваха своя президент. Трудно е да се каже дали на предстоящите през ноември избори за членове на Камарата на представителите и на Сената, както и за губернатори, Демократическата партия ще бъде наказана или възнаградена за приемането на реформата. Но едно нещо изглежда ясно: дебатите около здравната реформа изобщо не са приключили.

Дори и по време на гласуването в Камарата на представителите на 21 март републиканците се опитаха да представят мотото си за предстоящата предизборна кампания. Кой ще трябва да плати реформата, чиято стойност е 940 млрд. долара? Може ли Америка точно сега да си позволи да я реализира? Може ли изобщо Америка да си позволи да я реализира?

Барак Обама обаче твърди, че реформата сама ще се изплаща и дори накрая ще доведе до спестяване на пари.



Не е ясно дали Обама ще постигне нови успехи



Дебатите за здравната реформа ще продължат и през следващите няколко месеца - и без съмнение ще повлияят върху другите проекти, с които Обама се готви да се заеме. Усилията, които държавният глава хвърли за приемането на здравната реформа, превръщат следващите му успехи в доста по-неясна перспектива.

Решаването на всеки следващ проблем се превръща в маловажно, особено тези, които са извън пределите на Америка. Към мисията в Афганистан има малък интерес. Защитата на околната среда се отлага. Постигането на мир в Близкия изток е много далеч. Налагането на санкции на Иран се отлага. А Европа не заслужава дори и едно пътуване.

Единствената останала глобална суперсила се вторачи в себе си. Трудната победа на Обама обаче означава малка промяна в близко бъдеще. Сега той трябва да обясни на страната и на членовете на собствената си партия защо цялата здравна реформа е толкова важна. И ще има малко време да се заеме с друго нещо.

Реализацията й няма да навреди на празненствата на американците за здравната реформа. Но останалата част от света няма да се присъедини към партито толкова ентусиазирано.