Напоследък се създава усещането, че най-добрият икономист в държавата е Бойко Борисов. Каже нещо, осъзнае нелепостта му, после се поправи. Но има хора, които са непоправими. 20 години вече.

Покрай тежката криза приложната ни икономика се върна век и половина назад, че и прескочи океани. Телепортира се някъде в епохата на златната треска в Америка, когато всеки ентусиаст товари кервана и хуква да дири богатството. Не го знае къде е, но се надява. Тъй е и родната икономическа мисъл, гравитираща необвързано и експертно към различните "мозъчни центрове" и социални академии. Никой не знае



как България ще излезе от кризата,



какво точно следва да се направи, но всеки раздава щедри съвети. Мисълта лети към предполагаемите необятни залежи от свежи пари, инвестиции и стимули.

Кризата е световна, няма светли примери, има печални (Гърция), няма и икономист в света, който да се закълне, че знае панацеята. Нашите също не я знаят и колчем някой ги запита: "Това ли трябва да се направи?", следва невинният отговор: "Правителството си решава". Бягството от категоричност обаче не пречи да бъде съпроводено с тонове напоителни идеи и препоръки.

Голямата бюджетна дупка например, преди да се е напълнила с пари, вече преля от "наложителни мерки", които са откровена форма лобизъм и фундаменталистка вяра в чистата теория. Ясно е, че пари няма и трябва да се намерят. Че приватизацията например е един от начините. Но някои либерални мислители толкова се увлякоха, че настояха за продажба на БНТ, БНР, БАН и всичко, що носи в абревиатурата "българско или национално". Държавата наистина може да събере пари от приватизация, може да се раздели с миноритарни дялове в дружества, от продажба на зле стопанисвани имоти и обекти. Но за да е прозрачно и честно, трябва да стане чрез фондовата борса.



БАН на борсата? Звучи интересно, като скеч



Пък и що значи "приватизация на БАН"? Хайде да си кажем честно, че ще продадем сградите й, към които вече има интерес от купувачи и комисионери. И да ги продадем като сгради, а не като някакво аморфно образувание "БАН" на ниска цена.

"Толкова молове се построиха. В тях има кина, магазини, заведения, а НДК се е превърнал в един битпазар", обясни бившият икономически министър при Софиянски Красимир Ангарски. С което неволно, но пък пълноценно обобщи родната философия на тоталната разпродажба: молът, след като стана символ на просперитет и икономическо благосъстояние, може да е и дворец на културата.

Не остана назад и прогресивната левичарска мисъл. Може ли автентичен ляв икономист да не поиска увеличение на данъците? Не, Тотю Младенов не издържа и го направи. Но очевидно има и други здрави сили, които шепнат в лявото ухо на десния Борисов. Нито работодатели, нито синдикати, нито Дянков дори искаха вдигане на ДДС. Но "мярката" ненадейно влезе в кризисния план на кабинета, а премиерът напук на старите си изявления се превърна в пръв защитник на увеличението на налога. Да не би Кольо Парамов, който пред БНТ видя в ДДС най-сигурния източник за пълнене на хазната, да се е сбил с Дянков и надвил. Нали Борисов разясни, че Парамов отдавна го съветва, ще го прави пак, сблъсквал ги с Дянков, за да вземе правилното решение.

А може и някой майстор на изящната словесност, кален в тоталитарното училище на живота, да съветва премиера: "Плашиш ги, че ще вдигнеш плоския данък, пък те после ще се радват на увеличението на ДДС. Че и безсмислието на данък "лукс" няма да забележат." Тъй правеше старата власт навремето, тъй в много случаи прави и сегашната. Да не би кризата просто да е



алиби за "данъчната сурвакница",



към която прибягват всяка власт и присъдружните й съветници, когато не знаят как да напълнят бюджета?

Но има един въпрос, по който положително се произнесоха и леви, и десни икономисти - амнистията на капитали. Толкова шумно се изказаха, че чак стана подозрително. Най-странното е, че в редичката на лобистите се наредиха и синдикатите, които трябва да бъдат най-критични към подобни операции. Може ли в момент на безпаричие синдикатите да не грабнат мегафона? Може, ако е в рамките на дадено предприятия. Но щом иде реч за общонационални проблеми, те са в идейния авангард. Тъй се оказаха пръв застъпник на замразяването на цените. Макар че то ще удари свирепо потребителите след либерализирането им след време. Макар грамотността и безкористността на синдикалните функционери да е спорна покрай многото консултирани сделки, подбиране на купувачи и пришпорване на продавачи в ерата на натрупването на капитала.

Всъщност всичко, което се предлага и лансира днес - данъци, цени, приватизация до дупка, амнистия, не е ново.



Периодично разни хора натискат



туй, което им е по сърце, джоб според познания и умения. Сега просто кризата им е повод, а колебливото правителство ги поощрява. Натискат, пробват, ако мине. Което не е престъпление. Престъпление ще е, ако кабинетът вземе да угажда на всички, търсейки някакъв "среден път". Амнистия няма да има, развръзката е добра. Но няма държава, която да е излязла от кризата с вдигане на данъци по време на нейния пик или малко след него. Няма икономика, която да се е оправила след замразяване на цените. А ако ще се теглят външни заеми, за което настояват най-новите гласове, то следва да е предварително ясно как ще бъдат харчени.

Лошото е, че в това трескаво търсене на "мерки и решения" сред морето от препоръки за "затягане на коланите" все по-редки са гласовете за затягане на течовете от хазната. Дянков обещаваше милиарди след едно кабелче между НАП и митниците. Още по-лошото е, че тъй както ГЕРБ тъкмеше досега бюджета на парче, в момента прави отчаяни опити да закърпи някак положението с мисъл за днес, но не и за утре.



-----------------

P.S. И ще уточни ли най-после някой колко е дупката в бюджета, дето трябва да я пълним? 1.5 млрд. лв. ли е, както твърди финансовият министър Симеон Дянков, или 5 млрд. лв., както казва премиерът Бойко Борисов? Тази дупка за три месеца ли е, за половин година ли е, или за цялата 2010 г.? Да не се наложи след няколко месеца да пълним друга дупка с вдигане на други данъци!