Някак странно тъжно изглеждаше парламентът след приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Нямаше обичайното за толкова важен, труден и обемист закон шампанско. Липсваха и бурните депутатски ръкопляскания, че е отхвърлен един толкова важен ангажимент към Европейския съюз.

А народните представители наистина направиха чудеса от храброст. Те разгледаха нормативния акт, състоящ се от над 480 разпоредби, на първо и второ четене за по-малко от два месеца. Със сигурност това е рекорд за последните 15 години от най-новата история на България и на българското законодателство. Още тук трябва да се отбележи, че правната комисия на парламента работи почти ден и нощ, за да може да подготви новия НПК за пленарна зала и да може България да посрещне с него еврокомисаря по разширяването Оли Рен. И успя. Сигурно цялото бързане, а и самият акт на приемане ще бъде отчетен като положителен момент в най-важния доклад за България по линия на присъединяването към ЕС. Най-малкото, защото този доклад ще излезе през април следващата година, а НПК ще започне да действа месец по-късно.

Оттук нататък обаче



започват въпросителните около новия НПК



Защото кодексът бе превърнат в панацея, в символ на промяна, без да се отчита каква точно ще е практическата полза от него, дали конкретните му разпоредби ще могат да работят. А капаните в кодекса са толкова много, че той може не само да не помогне на съдебната реформа, а буквално да я блокира.

Едва ли може да има спор, че на първо място сред тези капани е старата максима, че колкото и да е хубав един нов закон, то изначално е под съмнение неговото прилагане, когато това ще става при същите материални и финансови условия и от същите хора. А случаят е точно такъв. Очевидно е, че колкото и да се ускори досъдебното и съдебното производство, то когато ще се работи при същия дефицит на хора, пари и зали, нищо не може да се получи. В новия НПК са записани срокове, които е почти невъзможно да се спазват. Ако незабавното производство (при което в общи линии целият наказателен процес от написването на обвинителния акт от прокурора до присъдата се изчерпва в два дни), бързото производство (което трябва да приключва за седмица) и нормалният процес (в който нещата свършват за най-много два-три месеца), се движат в срок, магистратите изобщо не трябва да се прибират у дома, а правосъдното министерство трябва да вземе мерки да разшири бързо вече претъпканите затвори.

Сарказмът настрана. Може би защото НПК в голямата си част бе писан от теоретици, в някои свои постановки той залага повече на идеализма, отколкото на възможното на практика. Още отсега трябва да се каже, че ако за задействането на този НПК ще са необходими поне 1 млрд. лв. допълнително - за нови съдии и прокурори, за още зали и затвори, за нова система на призоваване и т.н.

Освен това отсега е сигурно, че съдиите ще въстанат и ще протестират срещу задължителните и наистина много кратки срокове за насрочването и разглеждането на едно дело без оглед на неговия характер. Така например и в най-сложния случай - за дело за финансови измами и пране на пари, в което има 50 тома събрани материали и доказателства, на съдията се дават най-много три месеца за запознаване и за насрочване.

Следващият капан са огромните очаквания, които заложи новият НПК във връзка с невъзможността прокуратурата да проточва разследвания. Всъщност депутатите оставиха вратата толкова широка, колкото е и сега. Според чл. 234 едно разследване, което по правило се извършва до два месеца, може да се удължи с не повече от 4 месеца. Веднага след това обаче бе записано, че "в изключителен случай този срок може да бъде удължаван от главния прокурор". И тук не бе предвиден никакъв срок. Така шефът на държавното обвинение може да държи едно дело "на трупчета", но с всички възможни по него следствени действия, използване на специални разузнавателни средства и т.н. до изтичането на давността за съответното престъпление. Тук единствената надежда е, че главният прокурор няма да злоупотребява съзнателно или не с това изключително правомощие.

Затова за ЕС и САЩ е важно не толкова България да приеме сто прекрасни закони срещу организираната престъпност и корупцията, колкото



кой ще е следващият главен прокурор,



чието избиране предстои след 3 месеца. Избраната личност ще е силен сигнал за решимостта на държавата да се справи с тези проблеми.

Прекомерни са надеждите към дознанието. Тук изобщо не става дума за гилдийните спорове, в които едновременно следователите и дознателите се сърдят, че са подценявани. Повече от очевидно е, че нещо трябва да се промени в системата на разследването. Нормално е да се търси вариант, в който дознанието да се прави от едни органи под наблюдението на прокурор и да няма място за лавиране и дублиране. Затова може да се приеме, че е нормално с разследването да се заеме структура в МВР, както е в огромната част от страните в ЕС. И тук идват проблемите. Първият от тях е, че България, изглежда, още не е изживяла синдрома на полицейската държава и има основателни съмнения, че може да има злоупотреби. На следващо място е въпросът за подготвеността на дознателите особено за по-тежките дела. Но да приемем, че и това е решимо или най-малкото, че е необходимо първо да се задейства тази система и после да се коментира. Въпреки че точно тук експериментите са много опасно нещо.

Има и още един драматичен въпрос. В желанието си да поугодят малко на следователите депутатите им дадоха възможността те да разследват държавните служители в МВР. С приемането на новия устройствен закон на вътрешното ведомство то ще бъде девоенизирано, което означава, че следователите ще могат да разследват всички служители, включително и дознателите. Ако избухне ревност между двете гилдии, наистина може да стане страшно и



да започне лов на вещици



помежду им.

Голям проблем ще има и с фигурата на наблюдаващия прокурор. Според замисъла, който определено е добър, един прокурор трябва да си наблюдава делото от установяване на престъплението, образуването на производството, писането, внасянето и защитаването на обвинителния акт, през целия съдебен процес до произнасянето на присъдата. Единствената възможност за заместване е уважителна причина като болест, командировка и др. подобни. Идеята на тази фигура е да се спре сега безконтролността и размиването на отговорността. Защото в момента има случаи, в които един прокурор образува производството, после друг го сменя, трети пише обвинителен акт, четвърти го внася, пети го защитава. И в общи линии всеки следващ все по-малко познава делото.

Държавните обвинители обаче предупредиха, че това може да блокира процеса, защото те имат по десетки дела и понякога ще им се налага да извършват различни действия едновременно по 30-40 - по едно да разследват, по друго да пишат обвинителен акт, по трето да са в съдебна зала и т.н. И ако не са на някое от тях, всеки адвокат може да иска отлагане, защото не е точно наблюдаващият прокурор. Но вероятно държавата ще намери пари за още 1000-2000 прокурори, за да разреши този проблем.

Освен това



бяха приети и куп недомислия, които тепърва ще излизат наяве



Само един пример - така и не беше прието предложението да може да се забранява на лице, извършило престъпление по непредпазливост, предвиждащо повече от 5 години затвор, да напуска страната. Става дума предимно за пътно-транспортни престъпления. Ако чужденец убие 10 души при катастрофа по непредпазливост, никой не може да му забрани да напуска страната. Нещо, което е абсурдно.

Със сигурност ударното приемане на новия НПК е довело до още дефекти, които постепенно ще се установяват. Дано само не се сбъднат страховете, че проблеми ще се окажат повече от ползите.