Our only goal will be the western shore**

Led Zeppelin



Имигрантите се връщат, установих го през лятото. Поочукани, леко поуморени, повечето стъпили на краката си, но с разкази колко трудно, тежко и непосилно е било. Идването е шок: ако и държавата ни да е смачкана и боклучава, а правилата отсъстващи, България си остава китната страна с великолепна природа, в която хората вече печелят, като не им се налага да изсмукват силите си до последна капка. Едни имигранти не могат да скрият разочарованието си заради това, други мислят как да си дойдат окончателно. Разбира се, ако е възможно, с приходите от Запад, тукашните за нищо не стигат...

Може би това е най-положителната оценка за промените в България: човекът отвън, с други опит и впечатления, сравнява някогашните си представи с днешната реалност и установява, че тук е като там с малки разлики. Заплатата, мърлящината - да, но спокойствието и възможностите - още пo да! Да си тук вече не е безперспективно, напротив - привлекателно е. Цяло тв предаване смени концепцията си заради този чар - "Далекоглед" на Канал 1 повече не се занимава с чужденците тук, а с бившите наши чужденци (оттам).

Позитивна реакция на завръщащите се е благородно да ни завидят за ритъма. Интересно, тя идва от хора, избрали за своя богатата държава отвъд Атлантика. Бесният ход на живота там, фактът, че не можеш глава да вдигнеш от работа, че трябва само да блъскаш, да блъскаш, да блъскаш... Наистина, не си е работа, може по-леко - животът е един, тъпо е да го пропиляваш на конвейера, пък бил той и златоносен. What a wonderful world, пее Луис Армстронг, но нали този чудесен свят трябва да се види, да се погледне, да се забележи най-малкото. Ето го нашето предимство - можем да се спрем, да се огледаме, да не се втурваме презглава, а да му се радваме - чисто, непосредствено, с таланта на деца и със сетивата на естествения човек на Русо. Нашите "американски" сънародници оценяват тази ни способност; затова, като се върнат, бързат да си наваксват с ускорен ритъм, със сгъстена програма - освен друго знаем и колко кратки са отпуските в САЩ.

Друга е реакцията на "европейците" - по-недоволна, по-смръщена. Все ни дирят кусурите: едни "французи" се бяха тъй закахърили за чистотата на българския език, че се учудих откъде такъв фанатичен пуризъм. А пък в думата "заедност" откриха окончателния провал на езика ни. После се на/пре-хвърлиха на хората: къде били намусени, а къде не, къде ги посрещнали, къде не: въобще течеше един такъв мрачен монолог, в който, ако ги чуе някой психоаналитик, веднага би заподозрял зад тая фиксация нещо друго - фиксацията например за усещането, че жертвата, която си сторил, когато си поел на Запад, е била напразна, че ако си имал мъничко търпение, сега и ти щеше да стоиш под салкъма и да се кефиш на живота.

Една "холандка" пък направо ни се разсърди, че не се възхищаваме на имигрантството й: сякаш фактът, че живееш в "ниската земя", е достатъчен, за да я облажаваме. И в знак на протест счупи сгъваемия стол, на който се излежаваше край морето. Отново компенсация: всъщност Западният бряг не се е оказал добър заместител на погубеното време, нерви, енергия, отказ от мечтите: един искал да стане археолог, а бърника компютри, втора си е представяла как рисува, а е домакиня, трета се е виждала като актриса на Фелини, пък е импресарио (това го чух от сателитния канал на БНТ). Бляновете на младостта са изфирясали яко дим, сега си не това, което си искал да бъдеш, а това, което са те принудили да бъдеш. И понеже на Европа не можеш да й се цупиш - все пак сам си я избрал, ти търсиш: 1) оправдания за този си избор; и 2) сърдиш се на ония, които не са го направили. И докато ги гълчиш за езика, на който днес говорят, чупиш столове, чупейки така собственото си разочарование от това, че животът ти е преминал, а Западът така и не го е легитимирал пред мирозданието като щастлив.

--------

(Sad)(Immigrant Song - (Тъжна) имигрантска песен.

* Наша единствена цел ще бъде Западният бряг - така пеят Робърт Плант и Led Zeppelin в Immigrant song, песен от албума Led Zeppelin III. Песента разказва за викингския поход към земята Винланд ("Богатата земя"), предприет от Лайф Ериксон, син на Ерик Рижия, откривателя на Гренландия. Всичко това се е случило през 1000 година, а Пейдж и Плант създават песента си през 1970. Но дори и когато пеят за викингите цели 970 години след техния поход на Запад, Led Zeppelin знаят защо го пеят днес. Знаем го и ние, почитателите им.