- Г-н Лефковиц, в какво състояние са българо-американските икономически отношения?

- Динамичното навлизане на чужди капитали в България през последните години прави страната по-привлекателна за американските инвеститори, които вече получават повече информация отвъд океана за икономическите и инвестиционните възможности тук. Липсата на информация за бизнесклимата в България беше основно препятствие за бизнесмените. Опитът на западноевропейските инвеститори в България е споделен и с американските и това оказва влияние на притока на инвестиции от САЩ. Смятам, че интересът се движи в няколко направления през тези 3-4 години.

Енергетиката, телекомуникациите и медиите остават най-привлекателни за американските инвеститори. Тези сектори са сред най-бързо развиващите се в България напоследък. Можете да съдите и по сключените сделки. AES Corporation инвестира в "Марица-изток 1" и ще приключи финансово проекта за изграждане на нова 670-мегаватова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" до края на годината. Entergy има дял в "Марица-изток 3", чиято модернизация се очаква да приключи до 2 г. БТК, приватизирана от "Вива венчърс", е собственост на американския фонд "Адвент". Третият GSM-оператор "Вивател" вече предложи конкурентни продукти на телекомуникационния пазар. Balkan News Corporation продължава да инвестира в България след успешното начало на bTV. Американската FoxNews също влезе в България с тв продукция на български език. Бих добавил и вложенията на BAEF и Българо-американската кредитна банка, които развиват пазара на недвижими имоти, услугите и банковия сектор. Balkan Realty инвестира в развитието на пазара на недвижими имоти в България чрез компанията Landmark Properties. Американската компания "Тишман" заедно с германската "Линднер" регистрираха инвестиционен фонд за недвижими имоти в България. Първата инвестиция на фонда е имот от 141 дка до аерогара София.

- Какви са съветите на Американската търговска камара към правителствата на двете страни за улесняване и насърчаване на бизнесконтактите?

- От една страна, липсата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане продължава да е пречка пред бизнеса. През последните 2 г. Камарата усилено лобира пред двете правителства за подписването на тази спогодба. Има обмен на информация между американското и българското финансово министерство и очакваме до края на годината да започнат по-интензивни преговори, така че да има добър резултат за българските и американските бизнесмени.

От друга страна, в проекта за Закона за придобиване на земя от чужденци имаше текст, който дискриминираше американските граждани, желаещи да закупят земя тук след приемането на България в ЕС. С намесата на Камарата и БИБА тези текстове бяха променени, така че и американци да могат да се сдобиват с българска земя след 2014 г. Сега предстои комитетът по недвижими имоти към камарата да изпрати писмо до председателя на парламента Георги Пирински за промяна в Закона за задълженията и договорите, тоест отмяна на алинея 1 от чл. 229 (договор за наем не може да бъде сключен за повече от 10 г.). Съображенията на законодателя за приемането му са били да се покровителстват наемодателите, т. е. собствениците, тъй като уговарянето на по-дълъг срок на ползване стеснявал чувствително техните права. Дългият срок на наема показвал, че страните прикривали с наема вещно право на ползване. Тези съображения са изгубили сила при настоящия оборот, смята комитетът към Камарата. Не е необходимо законът да се грижи за техните права, толкова повече, че те са икономически по-силната страна в отношението с наемателя.

Това, което изпращаме като послание към българското правителство чрез нашите бизнесобеди и въпросите, които членовете-компании повдигат като проблеми, е намаляването на данъците, осигурителната тежест, формализираното бавене на лицензите за правене на бизнес в страната. Правителството трябва да полага повече грижи за малкия бизнес, който е 80% от икономиката на България, но е затруднен с бюрократични изисквания и висока данъчна тежест.

- Какво може да отблъсне американския предприемач да работи в България?

- Липсата на съдебна защита в случай на необходимост при решаване на спор или конфликт по съдебен път. Реформите в съдилищата тук са започнали, но един инвеститор разчита на бърз и ефективен съдебен процес, защото времето е пари. В САЩ има алтернативни форми на разрешаването на спорове, какъвто е медиацията. При нея е възможно да се постигне извънсъдебно споразумение между две конфликтни страни при наличие на опитен медиатор посредник. Към Американската камара сега започва да действа Център за търговска медиация, който се надявам да се превърне в полезна допълнителна форма на помощ за бизнеса. Практиката по света показва, че медиацията е доказала високата си ефективност най-вече при търговски, облигационни и застрахователни спорове, както и при случаи на трудова злополука.

- Лесно ли е на българските компании да действат в САЩ?

- Не е лесно за компании от която и да е държава да навлизат на пазара в САЩ поради огромната конкуренция и високото ниво на очаквания относно обслужване на клиентите. Тези фактори означават, че навлизането на пазара изисква много капитал и време за установяване на продукт или услуга. В Щатите обаче много лесно се справят с институциите - липсва до голяма степен бюрокрацията и корупцията, с която се сблъскаме всеки ден тук.

- Какво може да накара американска компания да изнесе производството си в България?

- В световния бизнес аутсорсингът е много популярен. Това, което би привлякло компания от САЩ, са сравнително добре образованите български служители, които владеят западен език и имат компютърна грамотност. Разходите за заплати тук са по-малки, което също би оказало влияние. Освен това има много неразработени ниши в сферата на услугите. Смятам, че партньорства ще се развиват по линия на високите технологии, енергетиката, консултантските и финансовите услуги, инвестиционните дружества, фондовете и посредниците.

- По какъв начин интересите на американския бизнес могат да бъдат засегнати от евентуалното бъдещо членство на България в ЕС?

- Когато България стане член на ЕС, ще влязат в сила нови изисквания, регулации и стандарти както за българския бизнес, така и за чуждестранния в България. Би следвало тези режими да са еднакви както за европейските, така и за американските компании, които вече имат представителство тук и които изнасят за България. Например в момента американският бизнес, който изнася за България, настоява за намаляване на вносните мита. Американските компании тук могат да разчитат за защита на своите интереси чрез създадения комитет по европейски въпроси към Камарата, който дискутира проблеми на българското членство в ЕС и реалният му ефект върху бизнеса в страната.