|
Засадената през есента ябълкова градина от 43 декара в с. Дебрен е един от проектите, който спечели 125 157 лева от Социално-инвестиционния фонд (СИФ). 33 местни общности получиха 2,7 млн. лв. от програмата за 2004 г., а други 26 бяха одобрени за тази година. При всички тях има посредник - неправителствена организация. Не е задължително общността да включва цялото село или цял квартал. Може да се представлява от няколко души, които живеят на едно и също място и ги обединява обща цел.
Най-примамливото в програмата на фонда е, че
парите не се връщат
Доскоро в правилата беше записано, че материалните активи остават в полза на общностите. Сега това е променено - след приключване на проекта те стават общински. Целта е да се осигури заетост за трайно безработни хора от съответното селище.
Местната общност от село Дебрен е ползвала за посредник фондация "Егида", оглавявана от Сомлев. Той предвиждаше да се засадят 20 декара ябълкова градина и да се купят 300 овце. "По съвет на Световната банка променихме проекта и се отказахме от овцете, защото отглеждането им не може да осигури работа за повече хора, а е и скъпо", обяснява Сомлев, докато влизаме в оградената ябълкова градина, пазена от овчарка. Вместо това засадили още 20 декара с дръвчета и оборудвали склад за съхранение на плодовете с хладилна камера. Готвят се да купят и камера за дълбоко замразяване. От управата на фонда в София казаха, че това е единственият проект, който е променен в движение.
Засадихме 3600 дръвчета и всички се прихванаха, хвали се Сабри Асипов, който е председател на комитета за управление на проекта. Той е известен спортист от Гоце Делчев, майстор по борба. Цял живот е отговарял за физкултурата в града, а в момента е шеф на клуба по борба в Гоце Делчев. В момента с отглеждането на градината са заети 18 души от селото. Не ги намираме на работното им място, защото през почивните дни опъвали мрежа и сега си почивали, обясняват ни домакините. Според проекта заплатата им е 100 евро. Общността трябва да се издържа сама. В момента се подготвя юридическата й регистрация като кооперация. Вече са купени два компютъра, с които да си оборудва офис.
Ябълките са три сорта - "Флорена", "Айда ред" и "Грени Смит". Всички те са подбрани след консултация със Световната банка, която е отпуснала заема за създаване на СИФ, и са експортно ориентирани. Земята е взета под аренда от частници за 15 години.
Гордостта на Асипов
е системата за капково напояване. "Това е системата, чрез която израелците от пустинята направиха градина", добавя Сомлев. В проекта било заложено да се купи трактор, но не взели и в момента работят с техника под наем. Между редовете с овошки са насадени чушки, дини, пъпеши. Там, където няма зеленчук, вече е изорано. В сравнение със съседните градини тази прилича на градината на изобилието.
За да се стигне до склада, трябва да се прекоси цялото село Дебрен. Първата изненада са големите и богати къщи. Селото е тютюнджийско, но скоро този поминък ще замръкне и отсега трябва да се мисли за нов. Според Сомлев Дебрен е идеалното място за ябълкови градини. Проблемът е, че без помощ от държавата едва ли някой ще успее да си намери кредит за подобен проект, защото има няколко празни години, докато дърветата започнат да раждат, а кредитът трябва да се обслужва.
Втората изненада в селото са многото млади хора. В училището, което е до VIII клас, има 420 деца и всеки клас е с две паралелки.
Складът на местната общност се намира в един от овчарниците на бившето ТКЗС. В момента е готов да поеме за съхранение 25 тона плодове, нищо, че градината ще започне да ражда след 3-4 години най-рано. Според Сомлев и Асипов плановете на общността са
да изнася ябълките в Германия
и отсега търсят експортна линия за това. Имаме желание да затворим цикъла и да изградим сушилня за плодове, както и инсталации за ябълков сок и извличане на пектин, казва Сомлев. Той твърди, че проектът е правен като по книга, защото искали да покажат, че не само в София, но и неправителствените организации в провинцията могат да работят.
Отправяме се към Петрич, където "Женска либерална мрежа" миналата година спечели проект за подпомагане на пчеларите на стойност 77 637 лева. Тогава шефката им Снежина Чипева обясни, че тъй като в града се произвежда голямо количество кестенов мед, пчеларите имали нужда от скъпа техника за преработката му.
Изненадата беше двойна - в дружество "Южна пчела"-Петрич, в което членуват 67 производители, не са чували за проекта, нито за царските депутатки. Шефът на пчеларите пък на свой ред се изненада, че толкова много пари са заделени за техния бизнес в града, без да разберат за това. "Имаме около 8 души, които имат над 100 семейства, а Георги Новоселски, който стана пчелар на годината, има 200 и вади над 1 тон мед", казва Григор Цветков, шеф на дружеството. Самият Цветков тази година извадил 350 килограма мед. Проблем е реализацията му, защото прекупвачите го взимали на 1,80-2,00 лева. Кестеновият мед върви по 6-7 лева килограмът и производители предпочитат да си го продават сами. Един от членовете на дружеството има магазин, но дружеството би искало да си направи свои. Освен това имат нужда от цехче с машини за разпечатване и за опаковка, така че продукцията им да се пласира по-лесно.
"Нас по краищата ни използват само за параван", казва Цветков, докато с гордост ни показва пчелина си.
Всеки от кошерите носи известно име -
Доган, Жельо, Путин, Елцин, Кошлуков.
След няколко прехвърляния на топката най-сетне от "Женска либерална мрежа" дават координатите на човека, който получава цялото изобилие от проекта.
Ангел Ашминов е пчелар и твърди, че десетина души са направили общност, но в основата са трима приятели. Трудно е да ни покаже как действа проектът, защото едва в края на юли фондът отпуснал пари и купили техниката и кошерите. В момента част от тях са в склад, а другата част са по къщите на тримата. Купени са 200 чисто нови кошера, които още не са сглобени, и супермодерна италианска техника за преработка и разфасоване на мед. Двете 39-рамкови центрофуги струват по около 2000 евро всяка. Оттук до София едва ли има такава, казва Ашминов. Машината за разфасоване е най-скъпа (около 8000 евро) и със сериозен капацитет. Според отчетите във фонда закупената техника е за над 40 000 лева, а кошерите - за 18 000.
---Едно към едно---
Инвестицията остава в общината
Инж. Любомир Саев, и. д. директор на Социално-инвестиционния фонд
"Аз съм за купуването на "мерцедеса" на техниката. Първо, защото поддръжката на нова техника е много по-лека, отколкото поддръжката на техника "втора ръка". Говоря от позицията на инженер. Затова колкото струва на търга техниката, толкова се плаща. Но ние не можем да кажем, че тя е скъпа, защото има търг и се явяват поне 3 фирми. В споразумението между общността и фонда има клауза, че в продължение на 3-5 години предметът на дейност по този проект ще се запази. Искаме да осигурим освен приемственост и устойчивост на проекта. Освен това техниката не остава в собственост на сдружението, което е частна фондация или нещо друго, а се прехвърля на общината. Както системата за капково напояване в Дебрен, така и техниката на пчеларите в Петрич ще остане на съответните общини, защото това са държавни пари. Най-важният ефект от тези проекти е, че хората усещат, че могат сами да решават проблемите си, учат се да кандидатстват по проекти и вярват на себе си.
Има проекти, които се развиват по-активно, но това зависи от много обстоятелства. Немалка причина за бавното развитие на някои проекти е, че не могат да се усвоят средствата навреме поради технически причини. В СИФ има дефицит от 18 млн. лв. Одобрените проекти за миналата година са на стойност 34 млн. лв, а МФ ни даде рамка от 16 млн. лв."
|
|
