|
Велчев няма какво да губи - както и да се представи на изборите, стига да не е след 4-о място, все ще е на печалба. Така той остава в голямата политика, иначе бавно ще изтлее като обикновен депутат. Борисов пък щеше бързо да угасне в МВР с ампутираните от Румен Петков криле на главния секретар. Но за разлика от Велчев, играта на генерала е ва банк. Един провал на кметския вот ще го понижи в правостоящ зрител на политическия театър подобно на неговия далечен праобраз Богомил Бонев след президентските избори през 2001 г.
Ако обаче Борисов спечели,
губи царят и цялото НДСВ
Данните от социологическите проучвания сочат, че близо половината от избирателите на НДСВ са готови да гласуват за генерала. Само по себе си това не е толкова притеснително за партията, защото на нея не й трябва толкова много кметският стол в София, а и надали силно си вярва, че може да го спечели. Букмейкърите почти единодушно пращат на финала Борисов и Дончева.
Опасността за жълтите идва оттам, че Борисов ще катери нагоре и нагоре. Пред суперзвездата няма друг избор, освен или да свети все по-силно, или бързо да гасне. Ако превземе кметството,
следващият рубеж е
президентството
При това стартът ще е добър - една година градоначалстване хем е идеална възможност за помпане на мускули, хем прекрасно алиби, че времето е стигнало само за разгрявка, не и за истинска работа по софийския кър.
За постигането на тази цел пред генерала има два пътя - да играе като солов играч или да се обзаведе със собствена партия. Мнозина го съветваха да се отскубне от задушаващата го прегръдка на царя. Сега го съветват, ако спечели в София, да поведе партийна дружина. Първият вариант сякаш по подхожда на образа на самотен шериф, пуцащ безспир с халосни патрони по партийните разбойници. Вторият обаче е по-сигурен - без партийна машинария никое завоевание не е трайно. А и една ББ партия най-вероятно, поне за начало, пак би била тип всенародно движение срещу статуквото - като НДСВ. Даже името на шерифа може да влезе в абревиатурата й като това на царя - Национално Движение Бойко Борисов (НДББ) например.
Едно
НДББ със сигурност ще
изсмуче доста кръв от НДСВ
Ето защо царистите неистово ще се борят Борисов да загуби кметския вот - тогава няма да има сурат да прави партия.
С тази стратегия на жълтите обаче се разместват позициите и на останалите партийни играчи на софийската шахматна дъска. Татяна Дончева вече не е нито единствената, нито най-бойката контра-Бойкова алтернатива. А и е на път да преиграе като ербап мъжкарана. Това силно намалява шансовете й на евентуален втори тур да обере и десния антибойковски вот. Когато не си единствен и освен това си огледално груб на генерала, не си и уникален. И десният антигенералски избирател по-скоро би си останал вкъщи на втория тур, вместо да гласува с отвращение с лява бюлетина.
Изненадваща стратегия спрямо генерала подема и Светослав Гаврийски, който се очакваше да е дясното контрагенералско крило. Гаврийски обаче е кротък и толерантен към Борисов. Антиборисовската реторика явно ще остане за Костов и партията ДСБ, а Гаврийски ще играе позитивно и ще е контра само на "модела Софиянски" и сочения като негово продължение Минко Герджиков. От една страна, ако всички градят кампания като контра на Борисов, по-вероятно е вкупом да загубят. От друга пък, едва ли може да се повтори вариантът от 2001-а - Богомил Бонев и Петър Стоянов се дуелират, а битката печели Георги Първанов. При силното мажоритарно присъствие на Борисов, Дончева и Велчев в София един толерантен, но лишен от обаяние Гаврийски надали може да разчита на чужди меки електорати, за да стигне до балотаж. Още повече че Гаврийски и Велчев се състезават на един терен. И трябва някой от двамата сам да се провали в кампанията, за да има другият шанс да отиде на втори тур.
Така че големият залог на този вот е дали Борисов ще стане кмет. Ако стане - дали ще направи партия, с която да атакува президентския пост догодина, а защо не и едни предсрочни парламентарни избори. От това големите губещи ще са НДСВ и БСП.
Разбира се, царските сметки може и да са други - в един момент да се окаже с две партии. И понеже сам няма кой да го избере за президент, да се превъплъти на поста чрез своя, може би предан докрай генерал. Но това ще е най-кошмарната детска приказка за царя в страната на чудесата България, известен на социалистите още от 1995-а като Симеон Борисов.
