Спешната помощ у нас е неефективна и зле организирана. Текучеството на кадри е голямо, а линейките закъсняват. Това сочи доклад на Сметната палата за дейността на "Бърза помощ" за 2007-2008 г.

За 2007 г. при изпълнени 756 483 повиквания 12 894 са забавени. През 2008 г. броят на закъсненията е нараснал на 15 366. Огромната част от тях са на екипите в София и представляват 11-13 на сто от всички повиквания.

За забавяне се смята пристигане до пациента след 20-ата минута след повикването, уточняват от Сметната палата. И посочват, че е нужен регламент за времето, съответстващ на европейските стандарти, т.е. между 8 и 10 минути.

Причините за забавянията са комплексни - дълги маршрути, лоша инфраструктура, грешни или неточни адреси, интензивен трафик, лъжливи повиквания, неосигурен достъп на екипа до пациента, липса на свободни линейки, неправилно паркирани коли и др. В София освен трафика проблем е и натрупването на голям брой повиквания в определени часови пояси или празнични дни.

В одита се констатира високо ниво на текучеството поради ниски заплати и тежки условия на труд. Системата за регистриране, обработка, обмен и съхранение на информацията е остаряла и затруднява дейността на спешната помощ. След въвеждането на телефон 112 не е осъществена директна връзка между него и филиалите на центровете за спешна помощ, което в някои случаи налага неколкократно верижно препредаване на повикванията. Това забавя реакцията на спешните екипи, отбелязват одиторите.

От центровете за бърза помощ са изпълнявани редица дейности, които нямат нищо общо със спешността. Линейките транспортират хора за хемодиализа, превозват трупове за съдебномедицинска експертиза и кръвни проби за алкохол на шофьори. Обслужват се пациенти, които не са открили личните си лекари, и неосигурени хора. Това отнема значителен ресурс на центровете и влияе зле на ефективността им, сочи докладът.