Преди 2 г. папа Бенедикт XVI, известен някога като "Божият ротвайлер", показа меката страна от личността си при посещение в САЩ. Тв водещите говореха за усмивката му, меката му бяла коса, "огромната топлина и чувството му за хумор", казва Томас Ноубъл, шеф на историческия отдел в Нотр Дам. При посещението си Бенедикт се изправи лице в лице срещу кризата със сексуално насилие в американската църква - катастрофа, която за пръв път излезе на бял свят в Бостън през 90-те и се разви в следващите няколко години, като в нея се оказаха замесени 4400 свещеници и над 10 000 деца. Папата дори се срещна с малка група от жертвите на сексуалното насилие във Вашингтон.

Те обаче не са сигурни, че папата е чул това, което са му казали. Един от тях е Бърни МакДейс, който е на 11 г., когато енорийският свещеник започва да го опипва, докато го кара с кола в бостънския им квартал. МакДейд, който сега е на 54 г., казва, че по време на срещата Бенедикт прочел 10-минутна реч, в която се извинил от името на църквата. След това всеки от пострадалите имал частна 5-минутна аудиенция със светия отец, който стоял пред олтара и не помръднал оттам. МакДейд споделя, че разказал детайлно на папата какво му се е случило и го предупредил, че сексуалното насилие е "рак" за църквата. Бенедикт само слушал и кимал с глава. "Проговаряше ми само когато настоявах за словесен отговор от негова страна", казва МакДейд.

Представете си - Бенедикт, замръзнал и ням, докато зловещо отчаяние обзема Римокатолическата църква. Всяка седмица се разкриват нови и нови случаи на сексуални злоупотреби, извършени от свещеници в Европа, на някои от които църковните власти са позволили да продължат да работят с деца дори и след разкриване на попълзновенията им. Доста от уличените свещеници са в Дъблин, един от тях признава, че е посегнал на повече от 100 деца, докато друг признава, че злоупотребявал с деца на всеки две седмици през последните 25 г. Най-яростните сред вярващите призовават за оставка на Бенедикт - нещо, което се е случвало доста рядко и никога в отговор на обществено недоволство.

Това е повратен момент, възможност за промяна на вековна ватиканска традиция - за формулиране на ценности, връзка с миряните, осветяване на мрачните ъгли на църквата. Бенедикт би могъл да извлече полза от това, като подчертае качествата, за които е едновременно критикуван и хвален - дълбокото му познаване и връзка с ватиканската бюрокрация и привързаността му към теологичната ортодоксалност. Но тези, които са опознали папата, и дори мнозина, които възхваляват качествата му, признават, че той не е от хората, способни да се възползват от ситуацията.

Кардинал Йозеф Ратцингер се сдобива с прозвището Ротвайлера, като запушва устите и уволнява католически учени, поставящи под въпрос догмата. Но насилието над деца изглежда не предизвиква у него подобен гняв. Когато е архиепископ на Мюнхен през 1979 г., осъден педофил е назначен на негово подчинение, преминава през терапия и е изпратен отново в епархията, където отново малтретира сексуално деца. Документи от архиепископията на Милоуки, с които се сдобива в. "Ню Йорк таймс" сочат, че в края на 90-те години Ратцингер отказва да разпопи Лорънс Мърфи, възрастен свещеник, за когото се знае, че е злоупотребил с 200 момчета от училище за глухи деца в Уисконсин за периода 1950-1974 г.

Една от причините Ратцингер да не признава травмата, нанесена в тези случаи, е, че личният му опит с истинското милосърдие не е много богат. Почти целият си живот той прекарва в академичния свят в Германия и античните коридори на властта в Рим. "Той е свещеник в епархия само за 1 г.", пояснява преп. Томас Рауч, преподавател по католическа теология в университета "Лойола Меримаунт". "Притеснявам се, че той няма друг пряк опит като пастор."

За такъв човек желанието да защити колегите свещеници е дълбоко като инстинктите: бюрократичният елит на Ватикана - Курията, вероятно е първият в историята мъжки клуб. "Това са култура и традиции на потайност и йерархия, правиш това, което ти кажат", казва Питър Пансо, автор на "Историята на свещеника, монахинята и техния син".

Това, което Ватикана третира като наказание, за външния свят може да звучи като награда. Кардинал Бернар Ло, прикрил и пренебрегнал стотици случаи на сексуално насилие над деца в Бостън, бе понижен, но запази добро местенце във Ватикана. Въпреки острите думи в писмото си до Ирландската църква, в което призова за "спешни мерки", Бенедикт прие оставката само на 2-ма от 4-ма епископи. В Ирландия "настоящата йерархия е изгубила надеждността си", казва биографът на Бенедикт Джордж Вайгъл, който се обявява за дълбоко прочистване на църквата там.

Макар че може да пипа здраво, Бенедикт може да се държи и като човек, който държи да се спазват правилата, казва Ноубъл. През 2001 г. в Конгрегацията за доктрината на вярата Ратцингер издава декрет, че случаите на сексуални посегателства трябва да се разглеждат само от неговия офис и че са "понтификална тайна". Документът приравнява сексуалните злоупотреби на свещениците и по-специално малтретирането на непълнолетни със светотатството да се изхвърля на боклука нафора.

Според някои наблюдатели Бенедикт не само притежава качества за промени, но и че вече ги е предприел. Джон Алън, уважаваният кореспондент във Ватикана на "Нешънъл католик рипортър" твърди, че когато става папа през 2005 г., Ратцингер вече е променил позицията си в резултат на доказателствата за насилие над деца в Църквата. Той изтъква, че папа Бенедикт ХVI наказва любимци на Ватикана, смятани за недосегаеми, като Марсиал Масиел, основател на косервативния "Легионерите на Христос", обвинен, че изнасилвал момченца.

Но Масиел бе оставен да изживее живота си в тих размисъл и уединение, вместо да бъде съдебно преследван. Повечето външни наблюдатели са на мнение, че настоящата криза изисква по-драстични мерки - системен преглед на световните епархии и ясно формулиране и прилагане на наказания (това бе сторено на много места, включително и в САЩ). Това, което е нужно, е нова визия за Църквата, която да стане по-хуманна. Дали Бенедикт е човекът, който може да го стори? За жалост, вероятно не.