В петък вечер онези, които по занятие се занимаваме с финанси в България, чухме от първенците в правителството две смразяващи вести - едната причина за другата, първата засягаща миналото, втората основа за бъдещето. Даже не мога засега да преценя коя от двете е по-тежка. Открити са тайни анекси, с които ведомства са поели незаписани в бюджета задължения, така че пресметнатият с отчитане на тези нови тежести бюджетен дефицит е не само двойно по-голям от досега обявения, но и ще надхвърли Маастрихтския критерий - максимум 3% годишен недостиг в хазната. Затова кабинетът се отказва от намерението да поиска България да се включи в Европейския резервен механизъм II, последна крачка преди замяната на лева с общата валута - еврото. Излиза, че през последните години всички сме смятали с грубо неверни данни. Тепърва всички прогнози, модели и бизнес планове ще трябва да се коригират. По-лошото е, че



истината остава скрита



Разбрахме, че известните ни данни за бюджета са неверни. Какъв е истинският фискален резултат за последните две години обаче не научихме. Правителството също не знае отговора на загадката. Тепърва ще правят ревизии и разследвания на държавните финанси за 2008 и 2009 г. С точна информация ще разполагаме едва когато аутопсията завърши. Дотогава ще гадаем и за по-сигурно ще приемем най-тежкия вариант, че 2008 г. не е завършила с излишък, а с поне 1% недостиг и че истинският дефицит за 2009 г. е поне 4%. (Финансовото ведомство говори за 3.7%, но коя е гаранцията, че при проверката няма да извади още 200-300 милиона задължения, които до днес не е установило?). Аз мисля, честно казано, че накрая дефицитът за 2009 г. ще се окаже под 3%. Дори да са намерени скрити задължения за милиарди, не всеки дълг е дефицит. Само онзи, падежиран в рамките на годината - вече платим, дори и да не е платен. В следващите месеци всеки може да се заеме по свой начин с разплитане на фискалната енигма.

Излишно е да питате финансисти и юристи какво и как се е случило, как изобщо е възможно в бюджета да изникнат милиарди скрити разходи, та да щръкне признатият от кабинета "свръхдефицит". Никой засега не знае отговора. Дори Еркюл Поаро да заведете при наскоро открит скелет, не би могъл да ви каже на мига кой е убиецът. С откриването на скелета работата на детектива тепърва почва. Същото е с бюджетните детективи. Има дълго да бъклим



възможните версии



и да търсим отговори. Това, което извести правителството, изглежда не само абсурдно, би трябвало да е невъзможно. По закон всяко ведомство сключва договори до размера на утвърдения му бюджет. Сумите са точно разпределени по бюджетни параграфи, мероприятия, проекти. Дължимата цена по всеки договор или анекс е държавен дълг от първия миг, в който овластеният положи подписа си. Вярно, има проекти, които траят две и повече години. Тогава средствата за тях се предвиждат в няколко последователни бюджета. Но преди да се сключи въпросният договор, пълната му цена трябва да е включена във финансовия план на държавата. Дължимите плащания за текущата година - в разходната част, всичко, което ще се плати през следващи години - в гласувания от парламента лимит за държавен дълг. Редът за поемане на държавен дълг е посочен в конституцията и който подпише договор и задължи държавата в нарушение на конституцията, макар и само със 100 лева, вече е извършил



откровено престъпление,



все едно дали го съзнава, или не. Не ми е работа тук да се занимавам с престъпления. Предостатъчно са гавазите на закона у нас - близо 70 хиляди. Нашият проблем е доста по-дълбок от плоскостта на криминалното разследване. По престъпен начин или не - без значение, по никакъв начин не трябва да е възможно да възникне неотчетен в бюджета държавен дълг. "Незаведен" договор, анекс? Значи защитите на бюджетната система са калпави. Всяка финансова система трябва да се гради така, че да не става жертва на посегателства. Щом е останала беззащитна, значи самата бюджетна система е дълбоко сбъркана и гафът в нея всъщност е известен на финансистите много отдавна.

В тези коментари съм го обсъждал няколко пъти през годините. Проблемът е, че липсва единна и постоянна система за държавно счетоводство. Да, има счетоводство на държавните ведомства, има и бюджетна отчетност. Но всеки бюджет се отчита сам за себе си в рамките на своята година и изчезва в края й. Новата година започва с нов бюджет. Всяко бюджетно предприятие води счетоводство за себе си - имуществото, натрупаният капитал и задълженията на държавата не се консолидират. Та никой не знае общо какво притежава и колко общо дължи държавата като цяло. Ведомства и общини могат "да си скрият" от правителството и пари, и имущество, а защо не и задължения. И така ще продължава, докато не се изгради единна институция - държавният трезор, който да отчита и управлява всички наличности, имущества и задължения на държавата, независимо къде са намират, на кое ведомство са собственост. Решението е известно, известно е и защо никое правителство досега не желае да го приложи.