За разлика от много приятели, отнасящи се с демонстративно презрение към зрелището "Биг Брадър", аз гледам. Хем с интерес. Е, не всичко сколасвам, но достатъчно.

Не стига да кажем, че феноменът "Биг Брадър" е чисто и просто кофи простотия, каскади от битов ексхибиционизъм, плиснати щедро от екрана за воайорска услада на простия народ по кухни и холчета. Като революционен етап в културата на зрелището "Брадърът" с размах дири своя облик. Струва си да го погледнем и ние, без да мигаме или да пуфтим гнусливо. Този нов етап, подобен на 3D киното, променя визуалната дъвка на зрителя с познат радикализъм. Вероятно така звуковото кино е променило нямото, а киното като цяло - другите родове изкуство. Само дето трябва да уточним, че в зрелището "риалити" става дума повече за морал и граници между личното и публичното, а при 3D киното - за технологии. Помня, че при първите риалити формати у нас заспорих с писател романист. Твърдях, че подобни зрелища



са хилядократно по-тиражни



от изисканите творби на приятеля белетрист и вероятно ще стават все по-такива. Причината - хората искат синтетичен сеир и лесно го предпочитат пред витиеватото познание на доминиралата столетия романистика. Искат живи воайорства тук и сега, а не пореден обременителен все пак фитнес за въображението. Приятелят ми не бе съгласен. Твърдеше, че риалитата се изчерпват на Запад и ще се изчерпат бързо и у нас. От страстния му патос разбрах, че този въпрос живо го вълнува. Разбирам го - той би искал публиката да се върне към добрата стара проза, респективно - и към неговата в това число - лично е заинтересован.

Все пак дори сегашното спорно риалити с огромния си рейтинг подкрепя моята, не неговата теза. Масовият гражданин винаги ще предпочете не "Вълшебната планина" от Томас Ман, а да подгледа и подслуша един час комшийски моабет в кухнята, банята, спалнята. Какво му носи това ли? Познава себе си в тях, но "те се излагат, а той - не". Чувство за оцеляване и превъзходство му носи. Когато му задонася познание и други по-първа ръка чувства, ще имаме прогрес. А нима и белетристиката, и театърът не са "подглеждане", само че през сложната призма на писателската глава? Докато има свободен пазар на зрелището, подобни формати ще съществуват. Работата е там, че ще се променят или по възходяща спирала, или ще се плацикат в смрадливичката локва на пошлото и вулгарното. Процесът е двуостър: манипулатори - манипулируеми. Не сме вън от процеса, макар да смятаме така. Манипулаторите форматират публиката, но и тя променя тях. Тъкмо това е интересното. Ще вземе ли Иванчо Марийка, или ще победи ли някой пернишки Давид друг ихтимански Голиат за сърцето на местна мадона, е, разбира се, забавно. Но по-забавна е режисурата. Тя еволюира ходом, търпи развитие, чакаме и прогрес. Не ни навират в очите риалити секса вече. Това табу падна. Може би не продава чак толкова. То сменя приоритетите. За разлика от първите формати, когато имаше много вой заради креват или онанизъм пред камера, сега няма. Публиката приема това за повече пошло, отколкото дръзко, за повече неморално, отколкото революционно. И не плаща - а то въздейства повече от критиките. За съжаление неизменяем (а може би и неизменим) е типът участници, сред които се рекрутират попълнения за риалитита. Те са измежду по-първичната и по-темпераментната част на човечеството. Тези обаче, които ги обработват, не са такива. Донякъде е нормално: векторът на съзерцанието винаги е насочен от по-пасивни и рефлективни сфери към по-низши, но по-активни. (От тази гледна точка Демиургът е съвършеният воайор, но то е друга тема.) Екипът зад "Брадъра" все пак е осъден неизменно да търси масовия зрител - така, както го търси и рекламата. Но и същият този масов зрител има силата да променя екипа - съобразно еволюцията на собствените си морални колебания и приоритети. Той не се интересува особено от тъгите на Майка Тереза и идеите на Стив Хокинг. И е персонаж упрекваем, вълнуват го жълтини: кавги, изневери. Но вижте: благотворителни каузи в началото на 90-те не хрумваха нито на масовия зрител, нито на продуценти. Само че продуцентите усетиха нужда от "облагородяване" на бизнеса и скоро направиха шоу с подобна кауза. Изглеждаше нелепо, но все някому помогна! Та тези хора правят шоуто



за печалба, а не да цивилизоват обществото



А крайните точки на рейтинговото махало вече невинаги съвпадат с рушенето на табута: могат да съвпаднат и с по-патриархални ценности. Затова "Брадърът" трябва да танцува деликатен танц - да прави зрелище (чрез гъдел на разни запрети), да разклаща ценности (такова е семейството), но и да внимава да не стане в очите на публиката провокатор злодей. Ще загуби симпатии, равнозначно на пари.

Помните ли разказа "Другоселец" от Йовков? Селянин си пасе кончето в мера на съседно село. Полякът (полски пазач, б.а.) го залавя и закарва в селската кръчма за разправа. В кръчмата първо са агресивни, едва не бият заловения. Когато уплашеният човек бръква да плати глобата, настъпва катарзис. Разгорещените селяци забелязват треперещите пръсти, смачканите левчета и опърпаната кесия на човечеца. И прозират - той е един от тях. Експлозия от съчувствие. Не Йовков е измислил това. Само е отгатнал спонтанния стремеж към добротворство в моралния код на така наречения прост народ.

Гледам "Биг Брадър", за да видя как режисираната простотия се превръща във внезапен пробив, как преобръща сценарии. Ще кажете: напразна надежда. Аз ще кажа - не. От двете страни на екрана е пълно с другоселци.