Лошо е, когато останеш на няколко крачки от целта. С особена сила това важи за партиите, на които малко не им достигна да прескочат бариерата от 4% и да влязат в парламента. На последния депутатски вот това се случи на "Лидер" и НДСВ, събрали съответно 3.26% и 3.02% електорална подкрепа.
Но политиците реагират по един и същ начин в тези случаи. Първо заявяват, че са жертва на изборни манипулации. После започват ентусиазирано да се стягат за следващи вотове.
"Убеден съм, че реално имахме повече от 4% в страната", заявява областният координатор на "Лидер" в Перник Михал Алексиев. В миньорския град неговата партия събра цели 8%. "Ние сме партия от 2.5 години, успехът ни се дължи на нашата платформа", допълва Алексиев. И напомня за идеологията на "Лидер" - правов ред, защита на бизнеса, работа, хляб и социална мрежа.
"Христо Ковачки не е идеолог на партията",
обяснява разпалено Алексиев. "Лидер" била създадена от няколко бизнесмени, които искат в България да има правила за бизнеса. Алексиев обаче не отрича, че Ковачки е свързан с партията. Убеден е, че съдебният процес за източване на ДДС, който върви срещу него, е едно несправедливо очерняне. Лидерът на партията в Перник категорично отхвърля твърденията, че добрите резултати се дължат на факта, че работниците на Ковачки са били задължени да гласуват за своя работодател. "В Перник имаме 7000 гласа, а в мини "Открит въгледобив" работят 1000 души. Откъде са останалите 6000?", риторично пита Алексиев, пренебрегвайки истината, че въпросните работници имат и семейства. Признава обаче, че мината все пак има връзка с вота за партията. "Всеки в Перник малко или много е свързан с мината", обяснява Алексиев. Често по време на неговите обиколки в региона хората казвали, че имат близки и познати, които работят в мината. "Те знаят, че в нея на 10-то и 25-то число редовно се плащат заплати и че ситуацията е стабилна", разсъждава на глас партиецът.
Към момента в Перник "Лидер" има слабо представителство в местната власт. Иван Джегалски е зам.-кмет на общината по сигурността. Партията има и един общински съветник. Алексиев обаче припомня, че на миналите местни избори формацията е била едва на три месеца. И прогнозира, че на местния вот догодина поне 30% от съветниците ще са от неговата партия. Разходите на "Лидер" в Перник се изчерпват с наема и консумативите на партийния клуб и са около 1000-1200 лв. Те се покриват от държавната субсидия, на която "Лидер" вече има право. В града организацията има 1000 членове с редовно платен членски внос, който е по 1 лв. месечно.
Втората в класацията на почти влезлите в парламента е НДСВ. Тази партия има далеч по-дълга история от "Лидер" и точно заради нея всъщност не успя да вкара депутати. На избирателите им омръзна да слушат обещанията на Симеон Сакскобургготски за 800-те дни и престанаха да се хващат на опашатите му лъжи, като тази, че няма да влиза в коалиция с БСП. Не може да се отрече, че бившият премиер и още по-бивш цар, за разлика от много други лидери, все пак подаде оставката си в мига, в който се разбра за провала на партията. В края на ноември той бе заменен от бившия социален министър Христина Христова.
От тогава насетне
жълтите се опитват да бъдат в крак с актуалните събития
и изразяват становища по всеки повод. В НДСВ винаги е било пълно с икономисти и сегашната криза им се превърна в добро поле за изяви. Бившият финансов министър Милен Велчев заговори за вдигане на ДДС много преди това да направи настоящият кабинет. Той обясни, че повишението носи максимален ефект за бюджета и минимален риск за икономиката. Съпартиецът му Владимир Каролев също активно препоръчва антикризисни мерки, като например намаляване на фонд работна заплата за всички държавни институции и бюджетни организации. НДСВ направи дори цяла кампания, наречена "Пътят през кризата". Последната инициатива на жълтите бяха предложения за промени в изборното законодателство - гишета за гласуване, електронно гласуване, СРС срещу купуването на гласове и др.
Царската партия дори обяви, че се стяга за участие в президентските избори догодина, като за кандидат на жълтите се спряга бившата еврокомисарка Меглена Кунева. За местните избори, в които жълтите никога не са имали особен успех, амбициите са по-скромни. Във Варна, който беше един от най-силните им градове, целта е да се вкара поне един съветник. Това ще е доста трудно, тъй като в момента такъв липсва. Има специална стратегия за възраждане на партията, която се базира на формиране на общински съвет в сянка, който да взема отношение по всеки наболял проблем. Досега обаче това не е станало. В морската столица
НДСВ търпи подигравки от ГЕРБ,
които веднага след парламентарните избори се настаниха в ползвания от тях клуб. Табелата "ГЕРБ" бе забучена върху жълтата сграда със същия апломб, с който навремето червеното знаме триумфира над Райхстага.
В списъка с партиите, които за малко не влязоха в парламента, се причислява и ВМРО. Воеводите направиха коалиция с РЗС, но регионите, в които техни представители бяха водачи на листите, не успяха да вкарат депутат. Това се отрази пагубно на формацията. Тя се клонира и е напълно възможно на местния вот да видим не едно, а няколко ВМРО-та. Конфликтът е следствие от краха на парламентарните избори и последвалите отчетно-изборни баталии. След като "воеводите" останаха без депутат, се намериха смелчаци, които да поискат главата на смятания за несменяем Красимир Каракачанов. Знамето на съпротивата развя пловдивският кмет Славчо Атанасов. По едно време наистина изглеждаше, че може да събори лидера, но след нелепи процедурни автоголове загуби мача. През есента конгресът преизбра Каракачанов. Отношенията между двамата се обтегнаха докрай, след като пловдивският кмет реши да обжалва. Заведени бяха три иска срещу легитимността на конгреса. Единият бе отхвърлен, за другите се очертава същата съдба.
Съдебната битка не е единственият фронт на междуособиците. Враговете на Каракачанов бяха осенени от идеята да го съборят,
като регистрират две отделни партии
- "Вяра и морал" и "Родолюбие и отговорност". После те трябваше да се коалират под абревиатурата ВМРО. В движение обаче разколниците смениха стратегията. Вместо строителство на нови партии се ориентираха към придобиване на стари. Един студен февруарски ден бе стоплен от новината, че партията на бившия царски депутат Никола Николов - НИЕ, се е преименувала на "ВМРО - НИЕ". Или: "Вяра, морал, родолюбие и отговорност - Национален идеал за единство". Лидер и стана заместникът на Славчо Атанасов в община Пловдив - Петко Атанасов. Тази пищна словесна комбинация е най-вероятната предизборна писта за пловдивския кмет, който се ползва с подкрепата на около 20% от местните структури.
А иначе лагерът на Каракачанов се мъчи да печели симпатии чрез "отваряне" към значими обществени теми. Като например драмата със Спаска Митрова. Скоро ще бъде представена и демографска доктрина.
Досегашната практика е показала, че формациите, които останат в подножието на парламента, обикновено залиняват и постепенно изчезват от политическия живот. Предстои да видим дали това ще се случи и на почти успелите партии на последния вот за НС.