В последните години да си учител в България не е престижно. В обществото ни отдавна не съществува онзи ореол на даскала, пред който всеки се прекланя. И, ако преди на един ред равностойно са си поделяли уважението даскалът, попът и кметът, сега в най-добрия случай остана само кметът. И не стига това, ами и заплатите на съсловието до съвсем скоро бяха такива, че то по-скоро оцеляваше, отколкото живееше.

В тази неблагодарна ситуация кризата поднесе неочакван шанс. Въпреки че много сектори кризисно орязаха заплатите, статистиката показва, че кризата в образованието не е придобила финансово изражение. Според националната статистика през миналата година заплатите растат и то значително. Ако през януари учителите са вземали средно по 587 лв., то в края на годината заплатите скачат до 734 лв. Освен това през септември, заедно с началото на учебната година, образованието беше единственият сектор в държавата, който не уволняваше, а наемаше нови хора. От август до края на м.г. в образованието работа са намерили над 6000 души. При това със съвсем конкурентна заплата, която за пръв път изпревари заплащането в държавната администрация - 757 лв. (сумата не е абсолютно показателна, тъй като през септември училищата имат право да раздадат премии за началото на учебната година, стига да имат такива спестени средства в бюджетите си). През следващите два месеца данните отчетоха лек спад в заплащането на учителите, но в края на годината, когато някои училища раздадоха коледните бонуси, средната заплата в сектора стигна 734 лв. По същото време през 2008 г., когато у нас започна да се говори за кризата, учителите са получавали по 664 лв. За сравнение по данни на НСИ средната заплата за страната през декември 2009 г. е била 625 лв. Като цяло за годината обаче образованието също, както и всички сектори, не се е разминало със съкращения. През декември спрямо януари в сектора работят с 4000 души по-малко.

Въпреки това трусовете в икономиката и нарастващата безработица принуждават все повече бивши учители да се завръщат към професията си. Ако преди те можеха да си намерят работа в друга сфера с 2-3 пъти по-висока заплата, то сега частният сектор се сви и вече не предоставя толкова много примамливи възможности. Тази тенденция се наблюдава не само в образованието, но и в държавния сектор като цяло, който въпреки вечните заплахи за съкращения и оптимизация остава стабилен по отношение на работните места.

"Още в началото на лятото колеги масово подаваха молби, за да се върнат в образователната система, защото в годините на криза тя остава стабилна. Криза има, но учениците и училищата остават". Това коментира шефът на синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея основната причина за завръщането е невъзможността на хората да си намерят работа другаде. Това важи и за младите учители, които пред това да стоят в бюрата по труда, предпочитат да работят по специалността си. А и в крайна сметка - при средна заплата под 500 лв. в 14 области на страната начална заплата за преподавател от 450 лв. изглежда съвсем добър стандарт. Да не говорим за допълнителните плащания, които в тази професия са почти 100% гарантирани.

Завръщането на учителя в професията издига и статута и - от



перманентно състояние на катастрофа



към съвсем конкурентна среда, където качеството вече има някакво значение, след като години наред изобщо не е важало. Вместо директорите да се чудят как да осигурят човек за съответния предмет и да се налага да правят всякакви компромиси, за да запълнят учебната програма, сега за пръв път от години могат да избират между повече кандидати и да имат по-високи изисквания. Това неминуемо ще засили качеството на обучението. Малко след началото на учебната година статистиката показваше, че около 70 учители се борят за едно място в столичните училища. За пример бе дадено I СОУ в София, където за място на начален учител са кандидатствали рекордните 82-ма души.

Напливът не е само към централните и смятаните за елитни училища, кандидати има и за тези в крайните квартали. "За пръв път от години в София нямаше позиция, за която да липсва кандидат", заяви началникът на Регионалния инспекторат по образованието Ваня Кастрева. За училище в "Бъкстон" кандидатствали 30 преподаватели за едно място. По данни на инспектората свободните места в системата на образованието в София са единични и са свързани предимно с движение на учителите от едно школо в друго. Кастрева обяснява изключително големия интерес към професията не толкова с млади специалисти, които влизат в системата, а с хора, които са се откъснали и сега се връщат. "Важно е обаче кандидатите да бъдат подбирани много сериозно, за да се изберат мотивирани за работа хора с личностни качества, а не притиснати от кризата", казва тя.

Свободните места в момента са свързани предимно със заместване на титулярите. "През лятото във Варна имаше обявени много места за преподаватели и броят на кандидатите, които се явиха, бе чувствително по-голям отколкото в последните години", каза шефът на РИО-Варна Николинка Даскалова. Тя обясни, че преди за едно място по чужди езици са се явявали двама-трима кандидати, а през лятната кампания



конкуренти са били средно по 5 човека



Броят на кандидатите за едно място по биология, физическо възпитание, изобразително изкуство дори стигна двуцифрено число, каза Даскалова. В сайтовете на регионалните инспекторати на Пловдив и Варна например и сега има обявени свободни места за учители. Предлагат се работни места както за традиционно липсващите преподаватели по чужд език, така и по биология.

От Агенцията по заетостта обаче коментираха, че нямат наблюдение кризата да връща учителите към професията. "Все още има голям недостиг на учители по чужди езици и информатика. За другите предмети ситуацията в страната и в София е различна - учителите на пазара на труда в по-малките градове са повече отколкото в София", коментира шефът на агенцията Росица Стилянова. Според нея по-младите учителите продължават да предпочитат да работят в частния сектор и не се наблюдава тенденцията те да се завръщат към професията си. По данни на агенцията обаче все повече учители, които са без работа, а и хора от други професии разчитат на бюрата по труда, за да си намерят работа.

Според Съюза на работодателите в средното образование обаче твърдението, че кризата връща бивши учители в класната стая, е преувеличено. "Ние получаваме актуална информация всеки месец и засега нямаме данни много учители да са се върнали към професията си", казва председателят на съюза Самуил Шейнин. "А и това, че някой ще се върне, не решава проблема със застаряването на професията", допълва той.

Наскоро Шейнин обяви тревожни данни, според които предстои срив в образователната система заради задаващия се сериозен недостиг на преподаватели. В момента младите учители в системата са само 2.23%. От съюза са изчислили, че през 2013 г. 60 на сто от българските учители ще достигнат пенсионна възраст, което може да срине системата, ако не се вземат навременни мерки. Основната причина за твърде малкия брой млади учители, които влизат в училищата, остава ниското заплащане, смята Шейнин. От съюза предлагат началната заплата да стане 550 лв. още от юли тази година и да расте с по 100 лв. всяка година. "Старши учител трябва да се става след 2 г., ако съответният учител работи добре и има постижения. Кой би искал да влезе в система, където 10 г. ще стои на минималното възнаграждение?", казва Шейнин.

Тези критики имат основание, но не могат да се отрекат добрите неща, които се случиха в образователната система. Както и факта, че към момента, а и за още неопределено време, имайки предвид твърде противоречивите прогнози кога икономиката ще влезе в подем, един учител е по-сигурен в класната стая, отколкото на частния пазар на труда.