Сред шейсетте антикризисни мерки на правителството има всякакви - неизпълними, със спорен ефект, твърде закъснели, прокризисни и т.н. Но има една, която, ако се изпълни, ще е истинско чудо.

Мярка номер 7 предвижда 1 млн. дка държавна земя набързо да бъде вкарана в частни ръце. От тях 100 000 дка ударно трябва да бъдат разпродадени чрез търгове, а останалите 900 000 дка - дадени за години напред под аренда. В края на цялото упражнение в хазната трябва да влязат 164 млн. лв.

Спорно е обаче доколко държавата е направила добра оценка на имотите си, защото дори и най-простата сметка показва, че всеки декар ще носи кризисен приход от едва 164 лв. И то не навсякъде. Да не говорим, че правителството не посочва нито едно конкретно условие към бъдещите собственици и начина, по който те ще ползват земята.



Черният сценарий



Логично е нивите да се предлагат за продан във всички краища на страната. Още отсега е повече от ясно, че едрият бизнес като потенциален купувач ще гледа само в една посока - към морето. Фондовете, търгуващи със земя, ще се опитат да се наместят в Добруджа, където по принцип са слабо представени. В най-лошия случай предприемачите ударно ще изкупят малкото останали нивици край морето, и то на ниски цени от порядъка на 400 до 800 лв. за декар. Ще имат и оправдание - участвали са на търг. Едва ли си струва да се припомня колко лесно се манипулират подобни наддавания и как масово участниците се наговарят помежду си. След като изкупят земята, предприемачите бързо ще променят статута й (нищо не го забранява) и в бъдеще всеки декар вече ще струва минимум около 100 000 - 200 000 лв., защото ще е строителна площадка.

Незнайно защо идеята за тази "антикризисна" мярка, дошла от КТ "Подкрепа", се приема толкова лековерно от агроминистерството. Все едно чиновниците там не подозират какво точно ще се случи.

В последното десетилетие държавата се е отървавала от имотите си единствено на загуба. Достатъчно е само да се припомнят порочните заменки, бетонирали хиляди декари по морето и курортите и обогатили най-едрия бизнес с благословията най-вече на тройната коалиция. Сега обаче не по-малко смущаващо е бездействието на правителството на ГЕРБ, което 8 месеца не смее или може би не иска да развали нито една от тези сделки.



Пророци



"Тази антикризисна мярка да се разпродават земеделски земи ще доведе до масова промяна на предназначението на хиляди декари плодородна земя край морето", алармира секретарят на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров и вероятно ще се окаже пророк. Шефът на Асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов пък директно предупреди, че "държавата трябва да прецизира продажбите и да въведе условие - например 10 години след закупуването частникът да не може да променя статута на земята". Браншовиците са категорични, че в условията на криза малцина от купувачите ще са земеделци, които ще си позволят лукса да купуват земя. Хотелиерите и фондовете, търгуващи със земя, ще са най-вероятните купувачи.

Асоциацията на зърнопроизводителите води засега безплодна битка с агроведомството за въвеждане на тотална забрана, която да спре плодородни ниви да стават строителни площадки. След месеци преговори единствено бе договорено да не могат да се изграждат фотоволтаици, ветрогенератори и други ВЕИ-та върху ниви. Човек може да се чуди по какво се различава един хотел от едно ВЕИ по отношение на плодородните земи, та за едното има забрана, а за другото - не. Не бива да се забравя, че докато хотелите, поникнали върху изсечените гори, носят солени глоби от Брюксел, за земеделската земя все пак се получават евросубсидии. Само за т.г. са предвидени 1 млрд. лв. от ЕС.

Освен това проекти за т.нар. "млади фермери" от Програмата за развитие на селата изискват земеделците постепенно да увеличават стопанствата си, а това без прибавяне на нови земи няма как да се случи. Защо тогава от разпродажбата на ниви да не могат да се възползват точно тези млади хора, прохождащи в земеделието, не е ясно.



Аванси



Истинска бомба обаче тиктака в мъгляво съобщеното ударно даване на земи под наем. Правителството реши: "предлагане на 900 000 дка за авансово платена дългосрочна аренда". Това означава, че държавата ще сключва с частниците договори за наем за 5 или 10 години, а от фермера ще се изисква да се плати наведнъж за целия период. Точно в авансовото плащане обаче се крие истинска мина, която може да докара нови глоби от Брюксел за непозволена държавна помощ. Ако сега наемът за 1 дка за 1 година е средно 25 лв., няма кой да гарантира, че пазарната цена през 2015 г. няма да стигне примерно 60 лв. След 5 години ЕК едва ли ще се интересува, че частникът е платил авансово за ползването на земята през 2010 г. Нейна проверка би отчела само един факт - земята се ползва на цена в пъти по-ниска от пазарната. И това естествено ще доведе до глоба.

Още отсега е повече от сигурно, че цените на наемите ще вървят нагоре. Причината е, че евросубсидиите за ниви се увеличават с всяка година. През 2010 г. нашите фермери ще вземат едва 40% от помощите на старите членки, но до 2016 г. субсидиите им ще се увеличат значително и ще се изравнят с тези, давани на колегите им "стара" Европа. Т.е. абсурдно е през 2016 г. наемът да е 25 лв. на декар за година.

Зърнопроизводителите пък са скептични, че въобще дългосрочните наеми с авансово плащане могат реално да се случат. "В нашата асоциация има членове, които наемат и по 1000 дка от държавата. Наемът за декар струва средно по 25 лв. за година, т.е. за цялата площ е 25 000 лв., но ако трябва да се изплати наведнъж за 10 години, това означава фермерът да извади накуп 250 000 лв. Коя фирма в тази криза може да си позволи този разход?!", питат риторично от браншовата асоциация.