Сред ангелите, опълчили се на Господ и последвали Луцифер в "Изгубеният рай" на Милтън, Мамон е най-интересен. Той е "най-свит", защото винаги гледал надолу, към златния път към рая. Той се обърнал срещу създателя на тези богатства, за да се влюби в блясъка на златото, загърбвайки истинските ценности на Божието дело. Златото се превръща в идол за преклонение.

Читателите на епичната творба на Милтън неизменно се питат как е възможно ангел небесен да храни алчни мисли. Но ангелите, също като Адам и Ева (и всички ние), са дарени със свободната воля да правят избор, ето защо са "свободни да паднат". След падението дяволът вече е в детайлите и напрежението пада върху полюсите. От една страна, е апелът към добро - и за личността, и за обществото, от другата страна са личният интерес и Мамон.

В политиката липсва елегантността на Милтъновата поезия (макар да няма по-политически поет от него), но в исторически план политическият дебат се фокусира върху конфликта между моралното добро и изкушенията на бляскавото. Водили сме яростни интелектуални битки за това как да се балансира този конфликт с механизмите на социализма срещу капитализма. Капитализмът засега има надмощие, но то е крехко. Както е казал Уинстън Чърчил, "присъщ порок на капитализма е неравномерното разпределение на богатствата, докато присъща добродетел на социализма е равното разпределение на мизерията".



Но апологетите на бедността не се предават



Старият капитализъм обаче, какъвто го познаваме, отстъпва на един нов капитализъм независимо дали ни харесва или не. "Мина времето, когато на двигателя на капитализма - финансовият пазар, му бе позволено да действа повече или по-малко безпрепятствено от правителството", заяви на лекция в Института "Американ Ентърпрайз" провокативният икономист Ървин Стелцър. Той предупреди, че бележките му са само "мисловен експеримент", а не методика за анализ на настоящата икономическа ситуация. И нахвърля няколко предизвикателства към статуквото: "Ако искаме пазарният капитализъм да устои на атаките на статисти и популисти (първите са далеч по-опасни от вторите), не се нуждаем от т.нар. неортодоксалност - от развиването на нова адаптация на фундаменталните истини на великите икономисти от Адам Смит до Джон Мейнард Кейнс. От тази адаптация може да се оформи новият капитализъм - най-новата форма на тази най-жилава икономическа система".

Стелцър предупреждава да не се предприема широкомащабна интелектуална защита на стария капитализъм и предлага нещо като



капитулация, от която ще последват бъдещи ползи



И дава за пример двама герои - един консерватор и една консерваторка. И Роналд Рейгън в САЩ, и Маргарет Тачър във Великобритания приемат някои аспекти на социалистическото минало, които не са създавали и не харесват, защото осъзнават, че ще водят безсмислени битки за демонтиране на миналото и виждат благодатна почва за посяване на собствените им идеи.

Рейгън например приема съвет от Ървинг Кристъл, който му казва, че консерваторите трябва да приемат голяма част от Новия обществен договор, макар да противоречи на философията им, защото е част от икономическата архитектура на Америка "напълно и необратимо". Рейгън се зае да промени отношението и поде революция на ценностите на индивидуалния дълг и отговорност.

Макар да й бе трудно да го преглътне, Маргарет Тачър остави непокътната социалистическата терапия, но успешно приватизира много от предприятията, които лейбъристките правителства задушаваха под държавен контрол. След това Тони Блеър направи промените трайни, като наложи ограничения на безконтролната профсъюзна дейност, която спъваше инициативността и иновациите във Великобритания.

"Капитализъм без провали е като религия без грехове", отбелязва икономистът Алън Мелцър. Новият капитализъм в опитите да облекчи страданията, причинени от стария капитализъм, създаде например политика, която позволи на някои собственици, нарушили ипотеките си, въпреки това да останат в жилищата си. Това ги освобождава от техния "грях" само за да им позволи да съгрешат отново, но кой политик ще е достатъчно глупав да ги изгони от жилищата им? Предизвикателството пред консерваторите е да намерят начин



да балансират между поносими нива на болката и на риска



Стелцър отбелязва, че пазарният капитализъм трябва да укроти своята "съзидателна разрушителност" и да бъде "по-малко разрушителен, дори и ако това означава да е по-малко съзидателен". Едно от най-трудните предизвикателства и за консерватори, и за либерали е да преценят как да изтъкнат пред потребителите предимствата на глобализацията на фона на цената за високите заплати за малцина.

Поуката за консерваторите е да избират внимателно игрите, в които влизат, и като добри играчи на покер да изиграят картите, които са им раздадени, а не тези, които биха искали да имат в ръка. Капитализмът може да си остане жизнен. Изгубеният рай може да се превърне във възвърнатия рай.