Васил Тончев е директор на социологическа агенция "Сова-Харис" и се занимава с политически маркетинг и изследване на тв аудиторията. Завършил е философия и дълго време е бил социолог към Националния център за изучаване на общественото мнение.
- Има ли съществена промяна в обществените настроения осем месеца след началото на това управление?
- Съществена промяна няма, тъй като в момента не предстои нов политически избор, когато хората преоформят предпочитанията си. Подобни процеси обаче ще започнат през септември, когато ще навлезем в предизборна ситуация. Засега кредитът на доверие към управляващите остава висок. Все още хората масово очакват от това правителство да реализира моралната претенция, която имаха и към предишните няколко кабинета. Ревизия на държавата не беше правена от няколко правителства насам и бе наложително това да стане, тъй като злоупотребите станаха видими и корупцията слезе на съвсем ниски нива. Дали обаче това е достатъчно в сегашната ситуация, за да си подредим държавата? Очевидно не. В тази сфера има резултати, но в останалите нещата не вървят добре. Безспорно най-смущаващи са икономиката на страната и начинът, по който реагираме на кризата.
- Къде бърка властта?
- Две са средствата за справяне с трудната ситуация, които помогнаха на много страни да се оттласнат от дъното - вътрешната активност на икономическите субекти и външните инвестиции. Най-голямата тежест на кризата се понася от работещите хора, от малкия и среден бизнес. Вместо да им помогне, държавата продължава да ги товари все повече. Мерките по отношение на външните инвестиции също дават обратен ефект. А без преки чуждестранни инвестиции за България е немислимо да се развива при нашия съвършено отворен пазар към ЕС. И в двата пункта не виждам адекватни мерки, които да стимулират икономическото развитие у нас. Напротив, вместо да тушира ефектите от кризата, правителството ги задълбочава.
- Неподготвени ли се оказаха новите управляващи за властта?
- Подготвени са, но до едно ниво. Трябва да правим разлика между различните сфери. В една от тях - затягането на вътрешния ред, се оказаха изключително подготвени. Направиха нещо, което 20 г. не беше правено. Но в други нещата са тръгнали зле.
- В състояние ли е тази единствена успешна сфера да извлече нагоре цялото правителство?
- Не е в състояние. В последното си пространно интервю премиерът тъкмо така си представяше нещата - че на базата на успешните операции срещу престъпността ще запуши всички пробойни и ще напълни бъчвата. Според мен това не е достатъчно.
- Засега конкретни резултати от афишираната борба срещу престъпността обаче няма.
- Не, резултат има. Прекъсната бе връзката между сивата икономика, организираната престъпност и управлението на разните ведомства. Което доведе и до първите обвинения. През последните 20 г., каквито и данни да имаше, те мигновено изтичаха към организираната престъпност. Сега явно този канал на информация е пресечен. Последните осем месеца например няма отвличания и това е безспорен резултат.
- Каква е вероятността да има предсрочни избори?
- Поне засега в обществото няма такава нагласа. Няма изградена ясна алтернатива. Но ако не бъдат решени проблемите в икономиката, ако не бъде изградена адекватна финансова рамка, кризата може да доведе до много крути мерки, а оттам и до масово недоволство.
- Може ли ГЕРБ да изкара пълен мандат само заради немощта на опозицията?
- Не. Още повече че вече се очертава следващият опозиционен субект. Съзнателно или не, президентът беше изтласкан в тази позиция от събитията. В негово лице и в неговата политическа платформа сегашното управление вече има алтернатива.
- Каква точно е платформата на Първанов?
- Безспорно е, че ще има една социално-либерална широка платформа, която ще дава визия за развитието на страната в близките 10 години.
- Социално-либерална беше и платформата на тройната коалиция?
- Безспорно ще е от тези среди, но с нов политически субект.
- Какво значение има това, ако политиката ще е същата? Тъкмо "социаллибералният вектор" не се хареса на хората.
- Не, аз мисля, че е обратното. Не се хареса субектът на управление. Тройната коалиция и най-вече ръководството на БСП изгубиха моралното доверие на хората. От икономическа гледна точка тяхното управление не може да се нарече провал. Моралната оценка ги свали от властта.
- Има ли риск да се породи конфликт между върхушката на БСП и президента, ако тръгнат да си оспорват лявото пространство?
- Не, не мисля. Отношенията им най-вероятно ще бъдат изгладени, тъй като БСП ще е един от субектите в рамките на това ляво движение. Но няма да е определящият.
- Това ваши предположения ли са, или разполагате с някаква информация?
- Предположения на базата на това, което наблюдавам. Формално такава структура още не съществува. Въпросът ще стане актуален, след като свърши мандатът на президента. Според мен тази история с импийчмънта всъщност беше начало на предизборната борба за следващите президентски и местни избори.
- Може ли Първанов като политик на прехода да роди нещо ново, извън вече провалените формули от типа "Нова левица"?
- Първанов се опази от най-съществения дефект на политиците на прехода - не се забърка в сенчест бизнес и икономически схеми. Като се замисля на пръв прочит, такива са само двама - той и президентът Желю Желев.
- Формално и Сергей Станишев не е замесен лично в икономически схеми, но това достатъчно ли е?
- Това не е така. Нито според медиите, нито според общественото мнение.
- Логично ли е да другаруваш с олигарси, а да си останеш неопетнен?
- Първо какво означава да "другаруваш"? Освен това трябва да разтълкуваме понятието "олигарси". Това е една щампа, която не е прецизирана. Има бизнесмени, които са добили статут на институция в дадена сфера. Те са се наложили в такава степен, че не могат да бъдат заобиколени при решаването на важни проблеми като износа на оръжие, рекламата, хазарта и други области. Останалото би означавало конфронтация и сриване на цялата сфера. Тези хора не могат да бъдат пренебрегвани независимо дали се развива законодателството, или се развиват някакви пазарни механизми в тази сфера. Олигарх е човек, който е свързан с властта и подпиран от властта, за да развива своя бизнес. От друга страна, е човек, натрупал достатъчно мощ и ресурси, за да бъде над пазара.
- Дотук описанието изцяло съответства на нашата реалност.
- Мисля, че у нас понятието е привнесено. Защо Бил Гейтс не е олигарх например? Като богатството му е колкото на една Франция?
- Защото от значение е не размерът, а начинът, по който човек е спечелил парите си.
- Не бих нарекъл най-богатите хора у нас олигарси. Ако един политик не се съобразява с тези хора обаче, ще сбърка. Но едно е да решаваш проблемите с тях на политическо равнище, друго е да влизаш в техните икономически схеми и сметки. И тук стигаме до понятието "другаруване". Да си политик и да си бизнесмен са различни неща, а много от нашите политици съвместяваха двете роли. Мисля, че това е разликата между БСП и десните политици. Десните политици винаги объркваха двете позиции и това предопредели краткия им живот в политиката. Докато БСП се съобразява с тях, но стои отстрани като политическа партия.
- Ако Първанов е менторът на управленската алтернатива, това означава ли, че ДПС отново ще играе ключова роля в бъдеще?
- Не. Просто никоя сериозна политическа сила в момента не би си сътрудничила с ДПС, колкото и да е потегната йерархично и организационно тази партия. Не и с това ръководство. Там най-много от всички се нуждаят от промяна. Видяхме какво се получи на последните избори. Какво от това, че ДПС си подобри изборния резултат, като се изолира от абсолютно всички политически субекти? Мисля, че и бъдещата платформа на Първанов няма да се обърне за сътрудничество към тях, ако ДПС е в сегашния си вид и със сегашното ръководство.
- Дали лидерът Ахмед Доган осъзнава това?
- Не може да не го осъзнава. Все пак той не е случаен политик.
- Как виждате ролята на новата формация около Татяна Дончева?
- Мисля, че Татяна Дончева се опитва да изпревари събитията и да даде своята заявка, преди да се случи това, за което говорим. Но поне засега не виждам някакви основания да се смята, че тя ще получи широка подкрепа. Тя е много интересен политик и оратор и мисля, че създава нещо като елитен клуб, който може да генерира идеи и да има присъствие в политиката, но нямам усещането, че той ще добие масов характер. Нещо от типа на ДСБ вдясно.
За Бога! Не!
Играта за нов президент започна. А кой сгафи в досегашните избори?
19 април 2010 г., Аспарух Панов, e-vestnik
При нормални политически обстоятелства и малко по-висока коалиционна култура на основните политически играчи, в България никога не би било възможно да бъде избран президент, издигнат от БСП. Победите на Георги Първанов и при първия, и при втория му президентски мандат, представляват едно огромно политическо недоразумение и се дължат преди всичко на фундаментални по своята недалновидност стратегически грешки на СДС и на неговия „генно модифициран клонинг” ДСБ. Подобни грешки са свързани с най-опасната за българската политическа игра „уникална” народопсихологическа смес от социалистическа мегаломания, балкански провинциализъм и неизлечим селски инат.
Тези качества се мултиплицират и днес, вече в условията на членство в ЕС, от новата управляваща дясна партия ГЕРБ, сестринска партия на СДС в ЕНП. Като в някаква политическа гротеска, поредната тройна коалиция ГЕРБ, Атака и сините се опитва да свали президента по същия абсурден начин, по който СДС през 1993 г. се опитваше да свали своя създател, президента д-р Желю Желев. Остава само някой лидер и депутат на ГЕРБ по подобие на Едвин Сугарев да обяви безсрочна гладна стачка до оттеглянето на президента. Може би това ще бъде Искра Фидосова…
Днешната война срещу президентската институция като политическа игра е много по-смехотворна от тази през 1993 г., защото играчите тогава бяха на значително по-високо ниво, а самият д-р Желев бе един силен, дмократичен и авторитетен президент, ползващ се с огромна международна симпатия и подкрепа. Сегашният президент, наричан „галено” Гоце, е достатъчно компрометиран и в международен, и във вътрешен план, както с агентурното си минало, отдадено на ДС, така и като обединител на руското лоби в България. В момента, когато Гоце спокойно може да бъде игнориран като фактор и оставен на доизживяване, без да се допуска да превишава конституционните си пълномощия, огромна обществена и политическа енергия се изразходва напълно тъпо и безмислено за неговата политическа реанимация, вместо да се използва за конкретни и важни за обществото рационални политики.
Ако се върнем във вече далечната 1997г., когато „и Бойко Борисов го нямаше даже”, и преживеем отново свалянето на Жан Виденов, ще си припомним и много поизбледнели политически факти, за които днес никой не обича да говори. В главозамайването си тогава, лидерите на СДС така и не разбраха, че спечелиха президентските избори в края на 1996 г.и предсрочните парламентарни избори през пролетта на 1997г.не сами, а заедно с Царя, който се завърна знаково точно през пролетта на 1996 г., 50 години след изгонването му от България и сам изкара целия народ на улицата.
Ако Иван Костов и Петър Стоянов бяха държавници от по-голям калибър, щяха да успеят да прозрат, че не те, а Царят е големият некомунистически играч за изборите през 2001г. И не той трябва да търси подкрепата на СДС, а СДС, за да остане в играта, трябва да направи всичко възможно да подкрепи Царя и да му съдейства при влизането в активната политика. СДС обаче избра конфронтацията, и то с удари под кръста. (“За кой ли път, за кой ли път”, както се пееше в една песен.)
Който си е мислел през 2001 г., че Царят може да бъде спрян от връщане в политиката с едно изсмукано от пръстите тълкувателно решение на Конституционния съд, дълбоко се е лъгал (б. р. – авторът има предвид ограничението пред Симеон да кандидатства в президентските избори). След обявеното на 6 април 2001 г. решение на Царя да участва в парламентарните избори, започнаха и новите нескопосани опити на СДС, с всички неморални и непочтени средства да попречат на регистрацията на новосформираното НДСВ по закона за политическите партии. След като и това не помогна, с подставени от СДС лица бяха регистрирани за изборите две коалиции със сходни на НДСВ имена и цвят на бюлетините, благодарение на които НДСВ загуби около 10 мандата (б. р. – общо имитациите на НДСВ на тези избори бяха 4, включително монархически сдружения, които преди това са подкрепяли Симеон).
Върхът на политическия провинциализъм и безотговорност обаче, бе достигнат с отказа на СДС да управлява заедно с НДСВ. На много места съм писал и говорил по тази тема, не само у нас, а и на международни форуми. Ще го повторя и сега – този отказ на СДС да влезе в коалиция с НДСВ е може би най-важната стратегическа грешка на прехода. При едно общо управление на НДСВ, СДС и евентуално ДПС, БСП никога нямаше да спечели президентските избори и Стоянов щеше да си изкара спокойно втория си мандат. При такава конфигурация, имаше абсолютно реални шансове БСП да загуби и парламентарните избори през 2005, а Симеон да стане президент през 2006 г. И нещо повече. Ако СДС и НДСВ работеха заедно, щяха да имат много по-голяма подкрепа, дясноцентристкото пространство щеше да се запълни по естествен начин и от появата на партии като ГЕРБ изобщо нямаше да има нужда.
Дори и след провалените преговори за коалиционно правителство през юни 2001 г., СДС и НДСВ все още можеха да потърсят сътрудничество поне за президентските избори. Както през 2001, така и през 2006 година, но не го направиха. Едва ли има по-голямо доказателство за политическата инфантилност в дясно от центъра от обидния за всички ни балотаж между Волен Сидеров и Георги Първанов през 2006 г.
Разказвам всичко това, защото играта за новите президентски избори вече започна. Мислех си, че след като на два пъти десните зорлем подариха главната роля в президентския спектакъл на статиста Гоце, вече са си взели поука. За съжаление, след посредствената игра на „тука има, тука нема”, неизвестно защо наречена „импийчмънт на президента”, няма да се учудя, дори ако балотажът през 2011 е между Волен Сидеров и Яне Янев. Горчивата чаша във всеки случай ще остане за нас, „играчките на политиците”.
19 април 2010 г., Аспарух Панов, e-vestnik
При нормални политически обстоятелства и малко по-висока коалиционна култура на основните политически играчи, в България никога не би било възможно да бъде избран президент, издигнат от БСП. Победите на Георги Първанов и при първия, и при втория му президентски мандат, представляват едно огромно политическо недоразумение и се дължат преди всичко на фундаментални по своята недалновидност стратегически грешки на СДС и на неговия „генно модифициран клонинг” ДСБ. Подобни грешки са свързани с най-опасната за българската политическа игра „уникална” народопсихологическа смес от социалистическа мегаломания, балкански провинциализъм и неизлечим селски инат.
Тези качества се мултиплицират и днес, вече в условията на членство в ЕС, от новата управляваща дясна партия ГЕРБ, сестринска партия на СДС в ЕНП. Като в някаква политическа гротеска, поредната тройна коалиция ГЕРБ, Атака и сините се опитва да свали президента по същия абсурден начин, по който СДС през 1993 г. се опитваше да свали своя създател, президента д-р Желю Желев. Остава само някой лидер и депутат на ГЕРБ по подобие на Едвин Сугарев да обяви безсрочна гладна стачка до оттеглянето на президента. Може би това ще бъде Искра Фидосова…
Днешната война срещу президентската институция като политическа игра е много по-смехотворна от тази през 1993 г., защото играчите тогава бяха на значително по-високо ниво, а самият д-р Желев бе един силен, дмократичен и авторитетен президент, ползващ се с огромна международна симпатия и подкрепа. Сегашният президент, наричан „галено” Гоце, е достатъчно компрометиран и в международен, и във вътрешен план, както с агентурното си минало, отдадено на ДС, така и като обединител на руското лоби в България. В момента, когато Гоце спокойно може да бъде игнориран като фактор и оставен на доизживяване, без да се допуска да превишава конституционните си пълномощия, огромна обществена и политическа енергия се изразходва напълно тъпо и безмислено за неговата политическа реанимация, вместо да се използва за конкретни и важни за обществото рационални политики.
Ако се върнем във вече далечната 1997г., когато „и Бойко Борисов го нямаше даже”, и преживеем отново свалянето на Жан Виденов, ще си припомним и много поизбледнели политически факти, за които днес никой не обича да говори. В главозамайването си тогава, лидерите на СДС така и не разбраха, че спечелиха президентските избори в края на 1996 г.и предсрочните парламентарни избори през пролетта на 1997г.не сами, а заедно с Царя, който се завърна знаково точно през пролетта на 1996 г., 50 години след изгонването му от България и сам изкара целия народ на улицата.
Ако Иван Костов и Петър Стоянов бяха държавници от по-голям калибър, щяха да успеят да прозрат, че не те, а Царят е големият некомунистически играч за изборите през 2001г. И не той трябва да търси подкрепата на СДС, а СДС, за да остане в играта, трябва да направи всичко възможно да подкрепи Царя и да му съдейства при влизането в активната политика. СДС обаче избра конфронтацията, и то с удари под кръста. (“За кой ли път, за кой ли път”, както се пееше в една песен.)
Който си е мислел през 2001 г., че Царят може да бъде спрян от връщане в политиката с едно изсмукано от пръстите тълкувателно решение на Конституционния съд, дълбоко се е лъгал (б. р. – авторът има предвид ограничението пред Симеон да кандидатства в президентските избори). След обявеното на 6 април 2001 г. решение на Царя да участва в парламентарните избори, започнаха и новите нескопосани опити на СДС, с всички неморални и непочтени средства да попречат на регистрацията на новосформираното НДСВ по закона за политическите партии. След като и това не помогна, с подставени от СДС лица бяха регистрирани за изборите две коалиции със сходни на НДСВ имена и цвят на бюлетините, благодарение на които НДСВ загуби около 10 мандата (б. р. – общо имитациите на НДСВ на тези избори бяха 4, включително монархически сдружения, които преди това са подкрепяли Симеон).
Върхът на политическия провинциализъм и безотговорност обаче, бе достигнат с отказа на СДС да управлява заедно с НДСВ. На много места съм писал и говорил по тази тема, не само у нас, а и на международни форуми. Ще го повторя и сега – този отказ на СДС да влезе в коалиция с НДСВ е може би най-важната стратегическа грешка на прехода. При едно общо управление на НДСВ, СДС и евентуално ДПС, БСП никога нямаше да спечели президентските избори и Стоянов щеше да си изкара спокойно втория си мандат. При такава конфигурация, имаше абсолютно реални шансове БСП да загуби и парламентарните избори през 2005, а Симеон да стане президент през 2006 г. И нещо повече. Ако СДС и НДСВ работеха заедно, щяха да имат много по-голяма подкрепа, дясноцентристкото пространство щеше да се запълни по естествен начин и от появата на партии като ГЕРБ изобщо нямаше да има нужда.
Дори и след провалените преговори за коалиционно правителство през юни 2001 г., СДС и НДСВ все още можеха да потърсят сътрудничество поне за президентските избори. Както през 2001, така и през 2006 година, но не го направиха. Едва ли има по-голямо доказателство за политическата инфантилност в дясно от центъра от обидния за всички ни балотаж между Волен Сидеров и Георги Първанов през 2006 г.
Разказвам всичко това, защото играта за новите президентски избори вече започна. Мислех си, че след като на два пъти десните зорлем подариха главната роля в президентския спектакъл на статиста Гоце, вече са си взели поука. За съжаление, след посредствената игра на „тука има, тука нема”, неизвестно защо наречена „импийчмънт на президента”, няма да се учудя, дори ако балотажът през 2011 е между Волен Сидеров и Яне Янев. Горчивата чаша във всеки случай ще остане за нас, „играчките на политиците”.