Властта умира да прехвърля собствената си некадърност на данъкоплатеца, лишавайки го от права с фалшивата претенция за повече контрол. В болниците се краде, но как да ги хванем - с лимити. Защо му е на пациента да се преглежда точно в месеца, в който е болен? В администрацията лъжат със старите отпуски, ерго - ще отнемем правата на всички работници. НОИ се точел с фалшиви болнични - и нефалшиво болните ще плащат.

Това административно безсилие на държавата да създава работещи правила и да ги контролира напоследък ни се сервира в още по-прокиснал сос - антикризисните усилия на кабинета. Правителството подхвърля безкритично някакви уж скандални числа и примери, чиято основна цел е да замърсят фона, да замажат нищонеслучването и лутането в самата администрация и реално да прехвърлят тежестта върху бизнеса и работниците.

Последният показателен пример за тази подмяна са



натрупаните стари отпуски на чиновниците,



за нещастие привлекли вниманието лично на премиера. Изумлението на Борисов от големите почивки (той напоследък твърде се изумява) и нежеланието му да плаща компенсации при евентуални съкращения са на път да доведат до тежко посегателство върху трудовите права на българина и да докарат нови главоболия на бизнеса.

Ако заповедта на премиера надделее над здравия разум и правото, всички работодатели у нас ще бъдат изправени пред предрешен избор - да разрешат на несъкратените си работници да ползват стари отпуски до края на годината, рискувайки на свой ред фалит, или да не го направят. Какво ще избере в този случай един работодател, е риторичен въпрос. Подмяната на почивката с парични компенсации е категорично забранено, а и да не беше, надали ще е по силите на бизнеса точно в момента.

Така липсата на контрол и добра организация на труда в администрацията, довела до рекордни отпуски, ще бъде платена от всички български работници. Те ще загубят полагаемата им се по закон отпуска, ако не са я взели навреме, а онези от тях, които бъдат съкратени след сакралната дата - тоест най-засегнатите от кризата, няма да получат никаква компенсация за натрупани неползвани дни.

Отвъд правото е и самото нежелание на правителството



да плаща компенсации за неползваните отпуски от съкратените чиновници.



Колкото и да сме убедени, че при трупането на отпуските е имало хитрости и схеми, отказът за изплащането им е равнозначен на лишаване от ключови права. Тук подмятанията на социалния министър Тотьо Младенов, че ведомството му не може да си позволи да плаща 2 млн. обезщетения за отпуски по никакъв начин, не обезсилват Кодекса на труда, конституцията и международната конвенция относно платените годишни отпуски. "Всяко споразумение за неизползване или отказ от правото на годишен платен отпуск трябва да се смята за нищожно", пише в нея.

Показателно за нежеланието на държавата да поеме своя дял от кризата бе и замисленото едностранно увеличение на здравните вноски с 2% само за работодателите и работниците, без това да засяга осигуровките, които тя плаща за деца, пенсионери и държавни служители. Тук алтернативното предложение - за солидарно включване на държавните служители в осигурителната система за тяхна сметка, оцеля само дни, а тежестта от тази неслучила се уж справедлива мярка за пореден път бе прехвърлена на останалите актьори в икономиката. Цинизъм, който трябва да замени отсъстващия контрол и да запълни хроничния недостиг в бюджета на НОИ (прекалено голям, за да се кърпи по този начин), е и предложеният наказателен ден за сметка на работниците при ползването на болнични.

Тук синдикатите са в пълното си право да протестират, че



тази мярка ще накаже и коректните работници,



без държавата да е използвала всички механизми за прекратяване на злоупотребите. Ако караме по тази логика, защо в крайна сметка се осигуряваме за общо заболяване - за да ни наказват, че си плащаме ли? Да не говорим, че принудителното излизане в болнични в момента се използва целенасочено от работодателите за спестяване на разходи - наред с принудителното пускане в неплатен отпуск, осигуряването на минимална заплата и другите мерки на гърба на работника.

На фона на видимата липса на воля за реална административна реформа, отложената здравна и пенсионна реформа и заглавичкването на премиера в една или друга показна акция, прехвърлянето на тежест върху работниците и бизнеса по ирония се оказва единствената налична възможност.