|
- Разбирам трудностите на своите колеги от коалицията, защото, преди да се отговори на въпроса за отношението към другите, левицата трябва да отговори на въпроса за себе си. 12 години тя не съумява да го направи и поради тази причина, подреждайки отговорите, нашата конференция постави този въпрос, който вие ми задавате на последно място. Защото първият отговор трябва да е на въпросите: "Що е социалдемокрация в началото на 21-и век?" и "Какво тя казва на хората?". После е проблемът "Как левицата излъчва единни решения, говори на един глас". И третият е "Как се отнася към сегашното управление и към перспективата левицата евентуално да дойде на власт".
- Темата за отношението към властта е доказателство, че левицата не говори на един глас.
- Така е. Всички знаят, че в Коалиция за България има различни идеологии. В европейския смисъл те са много трудно съвместими. Ако си представим, че в България имаше влиятелна, голяма социалдемократическа формация, каквато има във всички европейски страни, тя не би се затруднила да определи отношението си към сегашното управление. Без да звучи претенциозно, нашето движение не се затрудни да направи това. Определихме своето отношение достатъчно ясно. Първо, след половин година е очевидно, че това е един едноличен режим, слава богу, ограничен от многопартийната система и президентската институция, за да не се превърне в диктатура. Решенията се взимат от един човек, включително и за това кой да е депутат. И второ, съдържанието на политиката, водена от правителството, е крайно неприемлива за левицата. Тя не може да бъде подкрепяна, не може да й се приглася и да получава съдействие, защото това е крайно рестриктивна политика, съчетана с популизъм. На всичкото отгоре левицата няма никакви официални отношения и договорености с това управление. Затова ние сме опозиция.
- Какво ще стане след Прага? Ще се борите ли за предсрочни избори?
- Не. Едно от наследствата, които не сме преодолели, специално говоря за левите хора, е, че сме възпитани да бъдем отговорни за всичко. От пионерската организация са ни правили отговорни за всичко, което става в това общество. В известен смисъл това беше хубаво за онова време. Но ние трябва да се освободим от това чувство, защото обществото е коренно различно. Трябва да има едно непрекъснато състезание на по-добри политически проекти. Така си представям установяването на демокрацията и европейските стандарти у нас. Това означава, че трябва да се даде шанс на проекта, който в момента се реализира. Избирателите са казали, че следващите 4 години трябва да управлява НДСВ. А ние много често си приписваме правото да мислим по-правилно от хората.
- Ами ако тези хора вече не искат НДСВ да ги управлява?
- Може би мнозина са излъгани. Но нека гражданското ни общество да бъде на висота и да намери форма да изрази промененото си отношение. И тази форма не обезателно да се изрази в чупене на парламента. По-цивилизована форма може да бъде ясна индикация, че хората са били излъгани. Но не бива ние, тези, които сме в опозиция, да се опитваме да мислим по-правилно от хората и да ги изпреварваме. Ние трябва да се подготвим за момента, който ще ни отреди волята на избирателите.
- И какво ще правите дотогава?
- Левицата, макар че това не се споделя в много кръгове на лявото, не е готова за управлението. Не защото не иска властта, а защото трябва да има капацитет, какъвто досега тя не е демонстрирала. Това не е капацитет за спечелване на изборите, на воля за власт, което в левицата го има, особено у отделни нейни представители, които винаги имат по един индивидуален костюм за участие в което и да е било правителство. И сега ги виждаме. Те отново се появиха на сцената.
- Кои са те?
- Те се знаят кои са. Аз говоря за капацитета да управляваш успешно, да реализираш собствените си обещания. И всичко това да бъде социалдемокрация.
- Искате да сте опозиция, но точно от средите на левицата се чуват гласове за участие в кабинета. Говори се дори за кабинет на националното съгласие.
- По предложенията им ще ги познаете. Какво означава национално съгласие? Аз съм за национално съгласие по най-важните за България въпроси.
- Идеята се дискутира именно заради евентуалното ни членство в НАТО.
- Никой не предлага ние да създаваме проблеми на страната си във връзка с Прага. Но това не означава, че ние трябва да включим още няколко леви министри в правителството. Ние просто трябва да оставим това правителство да изчерпи своите възможности.
- Може ли кабинетът в този си състав да се запази до срещата в Прага?
- Да, напълно възможно е. Ако не му се създават партизански пречки. Например да не се иска вот на недоверие в чисто пропаганден смисъл, какъвто СДС поиска. Ако левицата не търси под вола теле. Много простичкият вариант е - оставете ги да изчерпат своите възможности.
- Ами вие май точно това правите. И левицата, и ОДС обещават да не бутат кабинета до Прага. В същото време НДСВ непрекъснато се раздира от скандали.
- До изчерпване на собствените възможности на кабинета това трябва да бъде така. Не виждам защо бабите отвън са се загрижили за хилавото дете. Нека го оставим на собствената му баба, тя на всичкото отгоре е с корона. Има една баба, тя се казва Симеон Сакскобургготски. И този човек е персонално отговорен за идването си в политиката и за всичко това, което се случи по този, а не по друг начин. Защото можеше да се случи и по друг начин.
- Случайно ли от средите на левицата се прокрадва идеята за кабинет на националното съгласие?
- Не. Идва от средите на нереформираната левица. Това е страхът да не би да загубиш шансовете си пак, с някаква малка далаверка да се вмъкнеш там, където не си успял да покажеш всъщност кой си. Левицата няма нужда революционно да сваля и гневно да протестира срещу всичко, което самата тя е сгрешила преди. Тя трябва да постигне своята собствена тежест и образ. Една модерна социалдемокрация няма нищо общо с това, което прави този кабинет. Нито данъците са нашите данъци, нито здравеопазването е нашето здравеопазване. Какво сме тръгнали да спасяваме! Първо трябва да сме наясно какво сме ние! И когато една такава левица възстанови своето място, тя обезателно има своите перспективи.
- Дали пък тази идея за кабинет на националното съгласие не е подсказана на левите от управляващите?
- Те скоро ще се молят за това. А може би вече се молят. Защото за управляващите вече идва проблемът за спасението. Какво е мнозинството? Как се взимат решения? Ако имаше партия, каквато няма, щеше да има някаква яснота.
- А смятате ли, че в главата на премиера съществува такава идея?
- Допускам това, че един от спасителните за него варианти е този. Но тук има една огромна разлика. Националната отговорност в левицата е тя да се подготви и да се промени, каквото не е направила, така че да е успешна, а не да се опитва да спасява неспасяемото. На всичкото отгоре НДСВ е десница. Ако някой иска да я спасява, може да я спаси СДС. Нека десницата да се разбере помежду си по този въпрос.
- Според Надежда Михайлова управлението е на НДСВ, ДПС и БСП и провежда не дясна, а лява и популистка политика.
- Ако Михайлова е права, тогава още по-абсурдна става идеята кого спасяваме ние. Значи не спасяваме никого, всичко е за едно нищо и е пак за да се доберем до властта.
Би било самоубийствено за левицата да влиза по този начин в управлението. Тя ще отложи реформата, ще влезе по същия начин във властта, по който винаги някой е влизал там. Това в никакъв случай не означава, че тя трябва да сваля кабинета. Изборът не е толкова краен - или предсрочни избори, или участие в кабинета.
Това, което трябва да правим в момента, е да се подготвим и да спечелим местните избори и парламентарните. Разбирам, че се създава впечатление, че крепим управлението и че СДС е единствената опозиция.
- СДС не изглежда ли повече опозиция от вас?
- Разбира се, поради грешките на левицата. Смятам, че летвата, която Надежда Михайлова постави, е много висока. Това беше най-доброто решение за СДС. На нас ще ни бъде значително по-трудно да се конкурираме с този лидер. Едно нещо знам от целия си доста богат политически опит - най-късото нещо на този свят е обществената памет. Всичко ще бъде забравено и е възможно да бъде забравено по-бързо, ако се постигнат разграничения, каквито очаквам, на Надежда Михайлова от миналото на СДС, персонално от Иван Костов. Всъщност, без да е в журналистическия смисъл на думата ново лице, Михайлова може да проведе нова политика. И тя да обещае новото време, преди ние да сме успели да го формулираме. Но идеята за новото време не може да е монопол на една политическа сила.
- И как левицата ще успее да докаже, че е по опозиция от СДС?
- Няма нужда да доказваме това. Защото спрямо сегашното правителство няма много варианти за поведение. Левицата трябва да докаже, че е сама по себе си по-демократична, по-устойчива, по-способна да реализира проекти, по-отговорна към своите избиратели, а не към клиентелата си, защото и тя има своя клиентела, от която трябва да се освободи. Защото СДС в момента преминава през катарзиса, който левицата преживя след провала през 1997 г. Но СДС - с този избор - може да прескочи цял етап. За никого устойчивото развитие не е патентовано. Левицата може да задържи и да върне назад промените, които реализира с лидерството на Георги Първанов. В този смисъл отговорността на БСП и на Сергей Станишев персонално е огромна. В момента Станишев като нов лидер има една крачка напред, за да стане лидер на Новата левица. И тази крачка е единствената добра за него.
- Добре, защо левицата има различно отношение към НДСВ и ДПС? Те са заедно в управлението.
- Ние от "Социалдемократи" предложихме еднакъв стандарт.
И надявам се, ДПС няма да ни се разсърдят, те са наш стратегически партньор, но и са част от това управление. Затова ние първо се обръщаме към тях. Но се питам защо още не сме го сторили? ДПС имат нужда от това честно отношение към тях. Диалогът с ДПС в момента е затворен в няколко души. Бих се радвал както парламентарната група на ДПС обсъжда въпроси с НДСВ, по същия начин да обсъжда с нас стратегията на социаллибералния модел.
- Няма ли ДПС така да е в разкрачено положение?
- В момента левицата е в разкрачено положение. Никой не й вярва, че не е в управлението. Тя не е в управлението, но никой не ни вярва. Хората са предубедени. Ако утре се случи криза, никой няма да отдели левицата от сегашното правителство.
Затова левицата трябва да направи политическа оценка на този кабинет. Досега няма такова нещо. Досега се говори за това, че не трябва да предизвикваме парламентарна криза. Съгласен съм с това, но ние имаме правото да дадем своята политическа оценка.
- Вие лично излъгахте ли се в Симеон? Спомням си, че искахте левицата да застане зад него като евентуален кандидат-президент?
- Това е мое лично мнение. И досега не съм променил личното си отношение към Симеон. Като фигура той безспорно е нещо много ценно за България. Той може да бъде полезен, но като министър-председател не показа с нищо, че може да се справи.
Напълно убеден съм, че той искрено и до ден-днешен иска да помогне на България. За едно обаче той не си е давал сметка - дали може да го направи. Сега съм убеден, че не може. И при най-искреното си желание Симеон не е способен да ръководи държавата.
- Това означава, че трябва да си ходи?
- Това означава, че в неговите ръце има един друг шанс, различен от неговите предходници премиери. И червени, и сини се изживяваха като месии и се бяха вкопчили в тази си възможност. И до ден-днешен никой не се извини на хората, не поиска прошка. В ръцете на Симеон е шансът той да не бъде като тях.
- Тоест той трябва да се извини на хората?
- Не знам какво ще направи.
- Но едно извинение няма да е достатъчно, ако той не може да се справя със задълженията си?
- Извинението е последното, което той трябва да направи, след като направи другото.
- След като си тръгне?
- Да.