С помощта на посолството на САЩ "ЛИК" издаде "Общественото мнение" от Уолтър Липман.

През боевете при Ведюн офицерите в щаба на генерал Жофр редактирали съществителните, прилагателните и глаголите, така че комюникетата във френските вестници да повдигат духа на читателите. За Липман тези офицери са като "Шоколадения войник". Ако бе доживял да чуе Джейми Шей и OSI, за втори път щеше да каже: "Характерно за бизнеса, наричан война."*

"Шоколадения войник"**, пълни паласките си с бонбони. Той е оперетен герой на Щраус по пиесата на Бърнърд Шо "Оръжията и войникът".

Мизансцен за първо действие:

"Спалнята на българска лейди в градче край Драгоманския проход след битката при Сливница (1885). През прозореца се вижда заснеженият Балкан, приказно красив под звездите. Мебелировката е нещо невиждано в Западна Европа: смесица от български лукс и виенска евтиния."

На премиерата през 1908 във Виена българските студенти освиркали арията на майор Петков "От къпане настиваш". Техните правнуци се обидиха онзи ден, когато "Нюзуик" написа, че олимпийското жури не фаворизира грозници, зъбльовци и българи.

Липман, чиито статии редовно превеждах, имаше око за атавизмите от дивачеството:

Зодии. Скрижали за богоизбрания народ (Липман е евреин). Монарх с власт от Бога. "Непогрешим" Божи наместник (папата). Световна конспирация. Убием ли лошите, светът ще засвири симфония под палката на авторитарен диригент или индивидуални импровизации, като в джаза...

Той редактирал 14-те точки на президент Удро Уилсън за справедлив следвоенен свят. Уилсън му дал четирима сътрудници и стая с книги и карти на Балканите. Секретната група "Inquiry" трябвало да начертае границите.



"Inquiry" и...



Липман не искал те да прережат човешки и стопански връзки. Но разбрал, че това е невъзможно, понеже "само в Япония и Албания населението е хомогенно, а и там не съвсем"; че от Белгия и Данциг до Беломорска Тракия и Дедеагач (Александруполис) Версайският договор награждава победителите с репарации и територии и ще предизвика нова война.

Липман знаеше, че две сили движат света - алчността и страхът. Фарисеите им противопоставят морала. Липман им противопостави разума. Затова той отчита и трета сила - глупостта***.

60 години той съветваше президентите на САЩ. Първата му книга е "Въведение към политиката"****. 27-ата, която той не довърши, умирайки 85-годишен през 1974, беше с работно заглавие "Неуправляемостта на човека." Тя звучи като Суифт, макар да не описва пътешествията на Гъливер, а политическите реалии.

От Харвард и Кеймбридж Липман излязъл с леви възгледи. Но не прегърнал никоя идеология. През 1914 основал либералния "New Republic". През 1921 минал в "New York World" на Дж. Пулицър, а през 1931 - в "Ню Йорк хералд трибюн", и приятелите му го укорили, че се е продал на консервативната десница. А той просто останал "верен на неверието си" във великите експерименти:

Революцията в Русия, "Ню-дийл" на Ф. Д. Рузвелт, Атлантическата харта.

"Общество не се строи по архитектурен план с проектосметна документация", написал той през 1937.



...социален емпиризъм



Щеше ли да погледне на посттоталитарния ни преход като на още един социален експеримент, предполагащ грешки?

Чужд на всички доктрини и критикуван, че няма позиция, истинската му грешка бе неговото патрицианско невникване в плебейската душа. В свои води в компанията на държавници и учени Липман игнорираше тълпата-законодател по стадиони и в масмедии.

Но ако не броим коментарите на Юлий Цезар за Галската война, в коментарния жанр законодателят е Липман.

DE MINIMIS NON CURAT LEX - с дреболии законът не се занимава. Липман също. Дори когато описваше дреболии от ежедневието, читателите му разбираха накъде ги отнася вихърът на времето.

Не всички. В редколегията на Пулицър романистът Джеймс Кейн казвал:

- Само най-интелигентните ще те разберат, Уолт. Не пиши рапсодии за пиано и симфоничен оркестър. Надуй бойната тръба, та всеки да те разбере.

- Може и да си прав, Джеймс - отвръщал Липман. - Но няма да пиша партитури за тръба (You may be right, James. But I'm not going to writе bugle calls).

-----

* Общественото мнение, стр. 33.

OSI е Office for Strategic Influence в Пентагона.



** Не пиша "шоколадениЯТ", приемам го за нарицателно като "Рачо Ковача", "Джак Изкормвача", "Бедния Ричард" и др. Впрочем благодаря за отзивите относно Ричард.

Виенската постановка е Der tapfere Soldat; парижката - Le Vaillant Soldat, нюйоркската и лондонската - The Chocolate Soldier. Музиката е от Оскар Щраус, отличаващ се от другите виенски щрауси по това, че те са Strauss, а той - Straus.



*** Не силният побеждава слабия, а глупакът - силния. Общественото мнение, стр. 96.



**** A Preface to Politics.