Четвъртото и последно експертно съвещание за новата концепция на НАТО бе отразено оскъдно в медиите, но протече под знака на необходимостта от спешни мерки, породена от осъзнаването, че НАТО е изправена пред сериозна криза на идентичността си. Най-силно това отеква в Централна Европа, където "новите съюзници" разглеждат способността на НАТО за колективна сигурност като ключ за тяхната безопасност.

Вътрешната динамика на отношенията между САЩ и Европа в сферата на сигурността изостават от подобряване на атмосферата след избирането на Барак Обама за президент и състоянието на алианса отразява общото състояние на днешния трансатлантизъм.



Съюзът остава разделен по ключови въпроси,



свързани с целите, възможностите, финансирането и вземането на решения. Застрашителни размери придобиват два проблема - мисията в Афганистан и необходимостта от съгласувана и последователна стратегия спрямо Русия, която би ангажирала Москва към сътрудничество, но би й показала, че няма да се толерира сплашването по периферията. Вторият пункт тревожи Централна Европа заради нахлуването на Русия в Грузия през 2008 година. Новата стратегическа концепция ще проясни отношенията на НАТО с Русия и ще определи смисъла на член 5, което е необходимо, за да се съгласуват текущите операции на НАТО в различни части на света с основополагащия приоритет за защита на собствената територия.

През последните години различните виждания на страните членки за сигурността доведоха до разцепление в НАТО. САЩ искат алиансът да стане глобален и да гарантира сигурност там, където е необходимо. Страните от Западна Европа виждат алианса като клуб от либерално-демократични държави, който да задържи Америка в Европа, но и да действа по-близо до дома. Централна Европа е склонна да приеме визията на САЩ, но с очакването на ответна мярка - Вашингтон да я защитава от натиска на Русия. Освен това НАТО е разделена по въпроса как да се реформира процеса на вземане на решения и как да се финансират и снабдяват операциите в близки или по-далечни райони.

Алиансът е изправен в Афганистан пред най-сложната си мисия с реална



опасност от стратегическо поражение



Макар и неохотно, американците засилват военната кампания, докато европейците се колебаят и противят, а някои от съюзниците поглеждат и към изходната врата. Страните от Централна Европа твърдо стоят на американска страна, но очакват от нея ответност - стратегическо уверение от Вашингтон, че ще се отнесе с разбиране към дилемите им за регионалната сигурност и НАТО ще си остане отбранителен съюз. Те настояват това да бъде отразено в новата стратегическа концепция на пакта, където също да фигурира планирането при непредвидени ситуации и разполагане на допълнителни сили на техни територии.

Най-сложният проблем е как да се определени основната задача на НАТО, която след края на Студената война се превърна в миш-маш от приоритети, свързани със сигурността - киберзащита, енергийна сигурност, неразпространение на оръжията за масово поразяване, мисии за гарантирате на сигурността, мисии в отдалечени места, териториална сигурност, разширяване на пакта, развитие на партньорски отношения, демократизация.

Напоследък има предположения, че НАТО трябва да е готова за



борба и с последиците от промените в климата -



гледище, изказвано от новия генералния секретар. Но съюз, който претендира да се брани от всички заплахи, ще е неспособен да се справи с най-сериозните опасности. Вместо да се увеличава до безкрай списъкът със задачи на НАТО, дискусията за новата стратегическа концепция трябва да определи функциите на НАТО и начините за изпълнението им.

Съюзниците трябва да променят акцентите, да се договорят за най-важните неща и да решат най-насъщния въпрос - финансирането на отбраната. Сега само пет страни от алианса отделят за отбрана над символичните два процента от брутния си вътрешен продукт. В повечето други европейски страни продължават съкращаването на военните бюджети.

НАТО трябва да се приспособи към новите реалности както от институционална, така и от оперативна гледна точка - при това не само да реши най-трудните и най-насъщните задачи в областта на сигурността (разпространението на ядрените оръжия, постигане на консенсус за продължаване или ограничаване на текущите операции). Ако новата стратегическа концепция изработи смислен план за бъдещето, тя трябва да съдържа консенсус за значението на член 5, което би възстановило равновесието между операциите извън трансатлантическата зона и програмите за защита на територията на страните членки.

Докато се опитва да се справи с новите опасности и участва в мисии извън трансатлантическата зона, НАТО трябва да се замисли върху една стара идея - защита на територията като основна задача. В един свят, където Америка накуцва заради огромния си фискален дефицит, където Китай се превръща в нова глобална сила, където транснационалните заплахи продължават да нарастват, а Русия отново утвърждава ролята си в "близката чужбина", САЩ и Европа трябва да постигнат съгласие относно значението на колективната отбрана. Ако те не желаят или са неспособни да направят това, сегашните тенденции ще продължат. За да запазят сплотеността на съюза и да дадат стратегически гаранции на съюзниците от периферията, новата стратегическа концепция трябва да затвърди едно основополагащо положение: стане ли дума да се избира между мисия извън трансатлантическата зона или за териториална защита, да няма никакви "или едното, или другото".

----------

* Ендрю Мичта е старши научен сътрудник в американския център "Уудроу Уилсън", проф. от частния Роудс колидж и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейската политика в САЩ. Статията му е публикувана в уебсайта на центъра.