Темата със забраната на тютюнопушенето на обществени места е идеален пример за това, че в ГЕРБ действието изпреварва мисълта. Но само на пръв поглед. По-сериозното вглеждане показва, че и партията на Бойко Борисов не може да устои пред лобисткия натиск и съблазни. Така цигареното лоби победи в битката си с желязната логика на европейските аргументи.

Спомнете си как от твърди защитници на забраната за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила от 1 юни, преди два месеца герберите изведнъж съзряха заплаха за туристическия сезон и бизнеса на ресторантьорите, и то баш по време на икономическа криза. И за капак извадиха чисто българския аргумент -



кой ще ти спазва тая забрана



Защото на Балканите и в частност в България е така - забраните са написани, за да се прескачат. Но за да изглежда всичко по-достоверно, депутатите отклониха разговора към квадратните метри на заведението. Какво ще се случи, ако са 100, и какво - в случай, че са 50 кв. м. С телена мрежа ли да ограждат местата за пушене или с бетонна стена? После си признаха, че няма никакъв критерий за въпросните 100 квадрата и че на изискването за отделно помещение за пепелиране тутакси може да му се намери цаката - просто собственикът на заведение от 190 кв. м примерно може да го раздели на две по-малки и пак ще се вмести в "критериите".

Сред лирическите отклонения по темата е и къде да се пуши и до колко часа. "Има логика - след 22 ч. работят предимно баровете и дискотеките", рекоха премъдро гражданите на премиера. Какво обаче би станало с ресторант с работно време до 23 часа? До 22 ч. той ще посреща спокойно непушачи, а след това ще трябва да ги гони или да ги изолира в "бяла стая".

ГЕРБ привнесе и известна доза екзотика в темата "Как да спасим цигарения бизнес". Заведенията с разрешителен цигарен режим да плащат по-високи данъци. Какви - тепърва ще се уточнява. С колко ще се вдигат те - също. Странно, какво стана с аргумента за икономическата криза, в която ресторантьорите не бива да бъдат притискани? По-високият налог би бръкнал много по-дълбоко в джоба на бизнеса, отколкото ако се въведе пълна забрана за пушене. Данните показват, че в страните, където има подобни забрани, посетителите по заведенията не намаляват след преодоляване на шока от мярката. В Турция например не може да се пуши на закрито, но пък това не й пречи да е сред най-успешните туристически дестинации. Също толкова ялова е и идеята (на Кирил Гумнеров от "Атака") да се намалят данъците или да се дават финансови стимули на "чистите" заведения.



Всичко това е красиво на думи,



но трудно осъществимо. Изисква време, промени в закони, обсъждания по комисии и в пленарната зала. А Европа не чака и не вярва на намерения в бъдеще време. Със сегашните увъртания само ще се удължи агонията.Освен това хората на Бойко Борисов трябва да знаят и още нещо - в държавите с полузабрани (като например Гърция, където важи правилото за пушене в заведения до 70 кв. м), те най-лесно се нарушават.

Последен шанс здравият разум да надделее непушачите видяха в лицето на новия здравен министър Анна-Мария Борисова. В първия си ден на министерското кресло тя бе пределно ясна - "навсякъде в културния свят пушенето във всички учреждения е забранено, във всички питейни заведения и ресторанти е забранено". Уви, напразни надежди. И при нея връх взе "социално-политическият момент" (каквото и да означава този израз в случая), който наложи отстъплението й. Това амнезия ли е или раздвояване на личността? Нека лекарите отговорят.

На дебатите в парламента "за" или "против" отмяна на пълната забрана за пушене прозвуча смислен апел. Тунчер Кърджалиев от ДПС призова поне колегите си доктори да гласуват срещу скандалните поправки, защото иначе ще се откажат сами от двете букви "д-р" пред името си. И от Хипократовата клетва. Никой не го чу. От ГЕРБ внезапно оглушаха? Забравиха повелята на лидера си да не повтарят грешките на предшествениците и да не се поддават на съблазни. Но на съблазните трудно се устоява.