Социално-политическата обстановка, по думите на новия здравен министър Анна-Мария Борисова, не позволява изхвърлянето на пепелниците по обществените места. |
Спомнете си как от твърди защитници на забраната за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила от 1 юни, преди два месеца герберите изведнъж съзряха заплаха за туристическия сезон и бизнеса на ресторантьорите, и то баш по време на икономическа криза. И за капак извадиха чисто българския аргумент -
кой ще ти спазва тая забрана
Защото на Балканите и в частност в България е така - забраните са написани, за да се прескачат. Но за да изглежда всичко по-достоверно, депутатите отклониха разговора към квадратните метри на заведението. Какво ще се случи, ако са 100, и какво - в случай, че са 50 кв. м. С телена мрежа ли да ограждат местата за пушене или с бетонна стена? После си признаха, че няма никакъв критерий за въпросните 100 квадрата и че на изискването за отделно помещение за пепелиране тутакси може да му се намери цаката - просто собственикът на заведение от 190 кв. м примерно може да го раздели на две по-малки и пак ще се вмести в "критериите".
Сред лирическите отклонения по темата е и къде да се пуши и до колко часа. "Има логика - след 22 ч. работят предимно баровете и дискотеките", рекоха премъдро гражданите на премиера. Какво обаче би станало с ресторант с работно време до 23 часа? До 22 ч. той ще посреща спокойно непушачи, а след това ще трябва да ги гони или да ги изолира в "бяла стая".
ГЕРБ привнесе и известна доза екзотика в темата "Как да спасим цигарения бизнес". Заведенията с разрешителен цигарен режим да плащат по-високи данъци. Какви - тепърва ще се уточнява. С колко ще се вдигат те - също. Странно, какво стана с аргумента за икономическата криза, в която ресторантьорите не бива да бъдат притискани? По-високият налог би бръкнал много по-дълбоко в джоба на бизнеса, отколкото ако се въведе пълна забрана за пушене. Данните показват, че в страните, където има подобни забрани, посетителите по заведенията не намаляват след преодоляване на шока от мярката. В Турция например не може да се пуши на закрито, но пък това не й пречи да е сред най-успешните туристически дестинации. Също толкова ялова е и идеята (на Кирил Гумнеров от "Атака") да се намалят данъците или да се дават финансови стимули на "чистите" заведения.
Всичко това е красиво на думи,
но трудно осъществимо. Изисква време, промени в закони, обсъждания по комисии и в пленарната зала. А Европа не чака и не вярва на намерения в бъдеще време. Със сегашните увъртания само ще се удължи агонията.Освен това хората на Бойко Борисов трябва да знаят и още нещо - в държавите с полузабрани (като например Гърция, където важи правилото за пушене в заведения до 70 кв. м), те най-лесно се нарушават.
Последен шанс здравият разум да надделее непушачите видяха в лицето на новия здравен министър Анна-Мария Борисова. В първия си ден на министерското кресло тя бе пределно ясна - "навсякъде в културния свят пушенето във всички учреждения е забранено, във всички питейни заведения и ресторанти е забранено". Уви, напразни надежди. И при нея връх взе "социално-политическият момент" (каквото и да означава този израз в случая), който наложи отстъплението й. Това амнезия ли е или раздвояване на личността? Нека лекарите отговорят.
На дебатите в парламента "за" или "против" отмяна на пълната забрана за пушене прозвуча смислен апел. Тунчер Кърджалиев от ДПС призова поне колегите си доктори да гласуват срещу скандалните поправки, защото иначе ще се откажат сами от двете букви "д-р" пред името си. И от Хипократовата клетва. Никой не го чу. От ГЕРБ внезапно оглушаха? Забравиха повелята на лидера си да не повтарят грешките на предшествениците и да не се поддават на съблазни. Но на съблазните трудно се устоява.
Какво знаем за ефекта от забраните
Макар да не сполучи в България, тоталната забрана за тютюнопушене понатрупа стаж в други страни, а с годините се понасъбраха и изследвания за ефектите от тези ограничения. Какво знаем за резултатите дотук? Ирландски учени от независимата международна мрежа за изследователи "Кокрейн Колаборейшън" обобщават 50 изследвания от цял свят по темата. Заключенията им са публикувани в "Бритиш медикъл джърнъл" и "Гардиън".
31 от анализите се вглеждат в последиците за пасивните пушачи и тук заключенията са единодушни - във всички страни забраната за тютюнопушене намалява излагането на тютюнев дим, особено на хората в ресторантьорския бизнес. Изводите са подкрепени и чрез анкети, и чрез химически анализи на слюнка. Точно тези химически анализи показват намаление във вторичното поглъщане на тютюнев дим между 40 и 90% за тези служители.
15 изследвания проучват излагането на тютюнев дим у дома. При мнозинството от тях промяна не се наблюдава, докато 4 проучвания установяват, че след забраната за обществени места пушенето у дома също намалява. Нито едно от изследванията не регистрира увеличаване на пушенето у дома в резултат на забраните за обществени места.
Няма твърди доказателства, че забраните намаляват броя на пушачите. 8 изследвания показват слабо понижаване, а при 2 промяна не се наблюдава. Тук обаче се отчита проблем при методите на учените, затова заключенията не се приемат за чиста монета.
8 са изследванията как забраната влияе на навиците на пушачите и при 7 от тях се отчита намаление в общото потребление на тютюн. Като най-значителен се приема ефектът от забраната върху здравето. При всички 10 изследвания върху тази връзка се наблюдава спад в болничния прием на пациенти с инфаркт след въвеждането на ограниченията. 10 от 12 изследвания на ефекта върху белите дробове отчитат, че хората се оплакват по-рядко от затруднения с дишането и кашлица след влизането в сила на забраната. Тук обаче обхватът на проучванията е заетите в ресторантьорския бизнес.
Доколко може да се вярва на заключенията? Обобщеният доклад естествено е толкова добър, колкото са отделните изследвания. Не е възможно да се докаже, че точно забраната за тютюнопушене намалява инфарктите, тъй като те се влияят и от други фактори. Но все пак е интересно, че тук всички 10 проучвания са единодушни.
Какво означават изводите? Много пушачи в другите страни приветстват забраните, защото искат да се откажат от цигарите и ограниченията им помагат. Положително е, че учените не установяват увеличение на пушенето у дома в резултат на публичните забрани. Тук съвсем отделна категория са работещите в ресторанти, барове и други заведения, за които предимствата са безспорни и най-отчетливи.
31 от анализите се вглеждат в последиците за пасивните пушачи и тук заключенията са единодушни - във всички страни забраната за тютюнопушене намалява излагането на тютюнев дим, особено на хората в ресторантьорския бизнес. Изводите са подкрепени и чрез анкети, и чрез химически анализи на слюнка. Точно тези химически анализи показват намаление във вторичното поглъщане на тютюнев дим между 40 и 90% за тези служители.
15 изследвания проучват излагането на тютюнев дим у дома. При мнозинството от тях промяна не се наблюдава, докато 4 проучвания установяват, че след забраната за обществени места пушенето у дома също намалява. Нито едно от изследванията не регистрира увеличаване на пушенето у дома в резултат на забраните за обществени места.
Няма твърди доказателства, че забраните намаляват броя на пушачите. 8 изследвания показват слабо понижаване, а при 2 промяна не се наблюдава. Тук обаче се отчита проблем при методите на учените, затова заключенията не се приемат за чиста монета.
8 са изследванията как забраната влияе на навиците на пушачите и при 7 от тях се отчита намаление в общото потребление на тютюн. Като най-значителен се приема ефектът от забраната върху здравето. При всички 10 изследвания върху тази връзка се наблюдава спад в болничния прием на пациенти с инфаркт след въвеждането на ограниченията. 10 от 12 изследвания на ефекта върху белите дробове отчитат, че хората се оплакват по-рядко от затруднения с дишането и кашлица след влизането в сила на забраната. Тук обаче обхватът на проучванията е заетите в ресторантьорския бизнес.
Доколко може да се вярва на заключенията? Обобщеният доклад естествено е толкова добър, колкото са отделните изследвания. Не е възможно да се докаже, че точно забраната за тютюнопушене намалява инфарктите, тъй като те се влияят и от други фактори. Но все пак е интересно, че тук всички 10 проучвания са единодушни.
Какво означават изводите? Много пушачи в другите страни приветстват забраните, защото искат да се откажат от цигарите и ограниченията им помагат. Положително е, че учените не установяват увеличение на пушенето у дома в резултат на публичните забрани. Тук съвсем отделна категория са работещите в ресторанти, барове и други заведения, за които предимствата са безспорни и най-отчетливи.