Ден след като отложи конкурса за избор на нов шеф на БНР, шефът на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов хвърли в смут медийната гилдия с поредната си невчесана идея - обществените медии БНР и БНТ да се слеят в нещо като холдинг. Скандалното предложение бе изръсено ей така, между другото, като нещо подразбиращо се. Сякаш става дума за козметична операция, а не за радикална промяна на медийния пейзаж.

Лозанов дори начерта стъпките за реализацията на пъкления план - първо широко обществено обсъждане на темата навръх 24 май, после спешна промяна в Закона за радиото и телевизията, след това предсрочно оттегляне на сегашния шеф на телевизията и избор на приемника вече по новия закон. Междувременно бе забавен и конкурсът за директор на БНР. Съвсем по сценарий Уляна Пръмова призна, че действително се кани да сдаде поста в края на май.

Впрочем Пръмова има интерес по-скоро да си тръгне от БНТ в сегашната трудна ситуация. Телевизията натрупа 8.2 милиона лева дългове към БТК и едва смогва да покрие текущите си разходи. Всъщност оттук произтича и главното опасение за бъдещето на двете медии. БНР е в относително добро финансово здраве въпреки кризата и няма нито лев задължения. В същото време телевизията изнемогва, а спешно й трябват пари и за цифровизацията. "Нищо чудно да източат радиото, за да спасят телевизията, като на края ликвидират и двете медии", смятат противниците на сливането.

Към момента няма никаква яснота по какъв начин ще се обединяват двете обществени медии. Според мъглявите представи на шефа на СЕМ от цялата работа трябва да се пръкне някакво българско Би Би Си или поне "Дойче веле".



Да, ама сборът на БНТ и БНР не прави автоматично Би Би Си



Колкото ДАНС прилича на ФБР, толкова и въпросният холдинг ще мяза на британския медиен еталон. Благовидният етикет цели да прикрие поредната нечестива политическа маневра за овладяване на двете медии. "Би Би Си е напълно отделена от държавата институция - като църквата", коментира разликите директорът на БНР Валери Тодоров. "Сливането на двете медии без определянето на добър мениджърски екип и без ясно финансиране може да има обратен ефект", предупреди и шефката на телевизията Уляна Пръмова. И двамата посочиха, че тези медии са собственици и на сградите, и на излъчвателните програми, докато у нас не е така. "Никъде в европейските директиви няма изискване за подобна униформизация на обществените медии. Напротив, навсякъде се посочва, че трябва да се отчитат националните особености", категоричен е Валери Тодоров. А дори и там, където радио и телевизия са под една шапка, двете медии се развиват отделно. "Със сливането по никакъв начин не се решава най-важният проблем на двете обществени медии - финансирането", смята шефът на радиото. Като напълно абсурдни пък бяха отхвърлени предложенията на депутати от ГЕРБ радиото и телевизията да се помещават в една сграда.



Законови абракадабри



Идеята за сливане на БНТ и БНР рискува да забърка страхотна юридическа каша. Без промяна в Закона за радио и телевизия замисълът не може да бъде осъществен. А поправката ще отнеме поне два месеца. Според осведомени управляващите ще я прокарат по спешност заедно с "антикризисната мярка" за намаляване на състава на СЕМ. Няма как обаче това да стане до 27 май, когато се очаква да бъде оповестено името на новия шеф на БНР. Същевременно изборът на нов радиобос става безпредметен, ако двете медии ще минават под общ мениджмънт. Едно е сигурно - Съветът за електронни медии няма правомощия да отменя конкурси за началническите назначения в БНР и БНТ, както не може да променя и правилата за провеждането им. Наблюдатели не изключват СЕМ да прибегне до стария изпитан трик от 2001 година, когато регулаторният орган (НСРТ) не избра нито един от тримата кандидати за поста директор на БНР и "назначи" поета Иван Бориславов за шеф на радиото, което вдигна медията на стачка. Тогава Георги Лозанов пак бе член на съвета и според свидетели - основен двигател на шашмата. Още тогава се разчу, че постът всъщност бил резервиран за тогавашната пресдиректорка на парламентарния шеф Йордан Соколов - Поля Станчева, но неизрядни документи я спънали и медийните регулатори прибегнали до аварийния Бориславов. Не е изключено същият сценарий да бъде проигран отново и на директорското кресло в БНР да бъде "настанено" поредното политическо протеже на управляващите като и.д. до промяната на закона. Но дори и всички процедури да бъдат спазени, остава фундаменталният въпрос - ще бъде ли спазван законът?

"Моите лични опасения са, че ако новият закон, който ще разпише този брак, не заработи, както не заработи и досегашният, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа", е отговорът на Уляна Пръмова.

Отвъд техническите и юридически неудобства обаче има един много по-съществен аргумент срещу окрупняването.



Сливането на БНР и БНТ е във вреда на плурализма.



В момента двете медии представят различни гледни точки към събитията, разполагат със собствени кореспондентски мрежи, градят свой облик.

Сега си представете, че общото ръководство реши за по-икономично да съкрати половината кореспонденти, като задължи останалите да предават информация и за двете медии. Ще бъдем лишени от различни интерпретации на събитията, едни и същи наблюдения ще се въртят до втръсване по радиото и телевизията, което си е своеобразна цензура. Когато преди години в Швеция решават да приложат същия експеримент и да слеят обществените радио и телевизия, парламентът излиза с категоричното заключение, че това застрашава плурализма в страната.

Ако към това добавим и факта, че с последните промени в медийния закон бе разрешено на собствениците на рекламни агенции да кандидатстват за телевизионни лицензи и да участват в конкурсите за мултиплекси, заплахата шепа олигарси да си поделят медиите в България става съвсем реална. Печалбите им ще бъдат обезпечени с подобаваща политкоректност. Да не забравяме, че всяка диктатура започва от медиите. Обикновено се почва невинно - с услужливото пърхане на разни уж интелектуални папийонки. После идват "полицията на мисълта" и "Министерството на Истината"...