Европейската икономика ни разкрива типичната депресивна картина: от една страна разпадът е спрял, в повечето страни дори отбелязват мъничък ръст, някъде около границата на статистическата грешка. И в същото време витае усещането за фалит и отчайваща липса на перспектива. Цели държави, няколко едновременно, са заплашени от жесток крах. Гърция вече подписа пълна финансова капитулация пред Брюксел и Международния валутен фонд с безпрецедентна цена на спасителния пакет - 120 млрд. евро, разделени в три години. Можем само да гадаем каква ще е финансовата дупка, която ще трябва да се пълни при подобен колапс в Португалия, Испания или в Италия. Такива пари просто няма на света, та ако ще не МВФ и Европейският съюз, ами и ООН да се втурне да ги събира. На фона на толкова сериозна заплаха за световните финанси виждаме едни



безпомощни правителства,



парализирани от отчайваща липса на идеи. Този дефицит се запълва засега с гневни изблици по адрес на безотговорните и икономически недисциплинирани гърци. Но с деликатно късогледство политическите лидери на Евросъюза отказват да видят симптомите на гръцка болест в трите по-ячки членки на групата PIGS (Португалия, Италия, Испания). Толкова упорито избягват да се замислят за тези проблемни страни, та чак взеха да се питат "кои бяха тези Стандард енд Пуърс?", след като водещата световна рейтингова агенция си позволи да свали оценката за португалските и испанските книжа, а гръцките хвърли на икономическото бунище (дълг с оценка под "инвестиционния праг" BBB се класифицира като junk (боклук). Рейтингарите получиха поредно порицание, този път придружено със заплаха Брюксел да си отгледа собствена рейтингова агенция, която да произвежда само политически коректни оценки. В Германия, където идеите на Фюрера още не са оплевени докрай, кроят фашизоидни планове за международно споразумение, с което да уредят



държавния фалит



на финансово закъсали държави. Какво значи "държавен фалит" обясни един финанцщурмфюрер: щом нямало пари, гърците трябвало да си продадат островите, както едно време руският цар продал Аляска на американците. Господинът великодушно заяви, че би взел и Акропола като компенсация за финансово инжектиране на Атина. Решил е сигурно да го добави към останките от Троя и Вавилон в Пергамон Музеум, да е под ръка, на хвърлей от Бундестага.



Ние изглеждаме добре



с "нищожния" недоимък на българския държавен бюджет; какво са 1-2 млрд. евро преразход, респ. недостигащи приходи, сравнени със 120 млрд. фискална бездна южно от Родопите? Пренебрежим е българският проблем всред общоевропейския стопански и политически хаос и това ни дава уникалния шанс засега България да бъде освободена от ролята на момчето за бой, връз което европейските батковци тренират удари. Безшамарната ваканция трябва правилно да се използва, за да потърсим нова роля в клуба. Оптималната ни позиция е на малка (България обективно не е малка страна в пределите на ЕС), дисциплинирана, евтина и стабилна страна, където "белият" човек си живее супер. А най-важното: сега е моментът да намерим точен баланс между държава и бизнес. Колко непродуктивни (пенсионери, малолетни, неработещи, държавни храненици) могат да издържат бизнесът и работещите днес. Депресията ще е дълга, а последиците - тежки, ако кабинетът се поддаде на



изкушението на широките пръсти



и вдигне облагането, вместо веднага да свие разходите. Лесно и сравнително безболезнено е да вдигнеш ДДС. Това е голямата данъчна секира, най-твърдият инструмент на фиска. Вероятно има логика правителството само да вземе част от мерките, които МВФ и ЕС насила ще наложат на пациентите си, напр. Гърция и Унгария. В този план отвън ще погледнат положително на едно увеличение на ДДС. Но с тази мярка трябва да се търси само символичен, и никакъв фискален ефект. Т.е. ДДС да е 22%. Балансът в бюджета може да се възстанови трайно и ефективно само чрез



здраво свиване на разходите



Не е нормално 43% от бюджета да отиват за доплащане на пенсии. Намаляването на броя на пенсионерите за сметка на вдигане на пенсионната възраст няма алтернатива. Рано или късно ще се наложи. Защо не утре? Не е логично най-бедната държава в Евросъюза да има на глава най-много държавни храненици (420 хил. души!), най-много войници, най-много полицаи. Цели администрации могат да се съкратят, а функциите им да се прехвърлят върху частния сектор. Швейцария има точно седем министерства. Ние защо имаме двойно повече? Алпийската конфедерация има малко над 39 хил. държавни служители, вкл. полицаите. Ние защо имаме над 2 пъти повече? Не можем да си позволим толкова скъпа държава, такова пилеене на пари и сегашния комфорт на администрацията. Опитите на държавата да бръкне по-дълбоко в джоба на работещите ни обричат на дълга, мъчителна и скъпа депресия. Най-вероятно тези опити няма и да успеят, защото бизнесът бързо ще потъне в сивата икономика. Няма алтернатива: кабинетът ще трябва да посегне на свещените крави. По-добре да не се бави.