През април т.г. германската армия Бундесвера понесе едни от най-тежките си загуби от началото на военната операция в Афганистан. В началото на месеца при засада бях убити трима войници в района на Кундуз в близост до германския лагер. Десетина дни по-късно други четирима германски военни загинаха, след като конвоят им бе атакуван от бунтовници близо до град Баглан. Така Берлин е дал 42 жертви от 2001 г. По-късно обаче германският в."Тюрингер алгемайне" разкри, че германското командване изпраща в горещи точки по света като Афганистан непропорционално много източногерманци от бившата комунистическа ГДР.

Това се вижда и при жертвите, които дава контингентът на Германия, който е част от международните сили ИСАФ в Афганистан. Както отбеляза изданието, от 42-ма загинали германски войници - 20 са от петте източни провинции. През 2009 г. участието на немците от Източна Германия във военни операции в чужбина прехвърли 49%, при положение че жителите на бившите комунистически германски земи са едва 20% от населението на ФРГ. В тази връзка германският историк Михаел Волфзон от университета на Бундесвера в Мюнхен заяви, че една от причините за "осификацията"(от германското Ossi - източногерманец) на армията е лошото икономическо положение в новите земи в сравнение със Западна Германия. Просто в районите на бившата ГДР безработица е почти 13.5%, а в западните провинции е 7.4%. Според Волфзон германските въоръжени сили на практика се превръщат в армия на "низшите слоеве на обществото". "Опасните за живота задачи се възлагат именно на по-бедните хора, защото са готови да рискуват повече, за да запазят добре платеното си място, особено това важи за Бундесвера. Аз смятам това за скандално", отбеляза историкът. Освен това източногерманците служат в казармата по-дълго от западните си колеги, защото постоянно удължават своите договори, особено ако се касае за военни мисии в чужбина. Редица политици все пак отбелязват, че казармата в страната е привлекателна за много младежи и мъже, защото Бундесверът е предпочитан като работодател, тъй като това работно място дава гаранции срещу съкращения, каквито има почти във всички професии в момента заради глобалната криза. Независимо от това наскоро правителството в Берлин реши да намали задължителната военна служба от девет на шест месеца от 2011 г. Целта е да се направи службата в армия по-привлекателна за младите хора и де се увеличи нейният брой от 40 000 на 50 000. Независимо че германската армия е наборна, във военни мисии се пращат вече отслужили войници, които остават в армията като наемници.

Но е факт, че все по-малко германци прекрачват прага на казармата или пък отбиват алтернативна военна служба, а



съставът на Бундесвера става все по-малък,



съобщи "Дойче веле". Някои млади германци, изповядващи класическата формула за дълг към родината, се чувстват като екзотични екземпляри. "На мен казармата не ми пречи, но като се замисля, в гимназията бях един от малкото, на които им предстоеше отбиването на военна служба", казва Тобиас Шмелцер, прекарал военната си служба в един батальон за електронна отбрана. За 22-годишния германец деветте месеца в казармата са били все пак полезни. Там той се е запознал с хора, които иначе надали би срещнал някога. В казармата Тобиас се е научил на дисциплина, както и да работи в колектив. Не всичко обаче беше толкова розово, спомня си той. "Имах следния проблем - през първите три месеца нямах конкретна отредена работна задача и доста често нямаше какво да правя и умирах от скука", казва той. Да няма какво да правиш в германска казарма означава да съзерцаваш каната за кафе, да четеш вестници и да чакаш да дойде петъкът, за да се прибереш у дома за почивните дни. Задачите не винаги са смислени или по-скоро не във всяко поделение. Да маршируваш часове наред с тежка раница на гърба, да почистваш редовно оръжие и да се нараняваш - това можем да си го спестим, казват редица млади германци, решили да избегнат военната служба. Повечето германски политици обаче продължават да се застъпват за задължителната военна служба. Професионалната армия би била доста по-скъпа, а и не така свързана с обществото, както алтернативната военна служба или няколкото месеца в казармата. За това Германия няма скоро да последва примера на страни като Франция, Испания, Холандия и България, където задължителната военна служба вече е премахната.

Друг проблем на Берлин за набиране на нови доброволци за военни мисии е



касапницата, която се разигра на 4 септември м.г. край Кундуз в Афганистан



Тогава по искане на германския контингент американски бойни самолети нанесоха въздушен удар срещу два отвлечени от талибаните камиона цистерни с гориво. Тогава загинаха над 140 цивилни, които искали да си набавят безплатен бензин. Това вбеси дори послушните афганистански управници в Кабул и командването на ИСАФ, чиято цел е да се избягват на всяка цена жертви сред цивилното население. Дори бе създадена германска парламентарна комисия, която разследва случая и изслуша показанията на полковник Георг Клайн, който заповяда въздушната атака, защото се страхувал, че камионите могат да бъдат използвани при атентат срещу германската база наблизо. По-късно обаче федералната прокуратура в Карлсруе заяви, че Клайн е действал според инструкциите и не е нарушил закона. В момента правителството в Берлин води сложни преговори с афганистанските роднини на загиналите и се очаква да им изплати милиони евро обезщетения.

Непопулярната война в Афганистан предизвика ръст на броя на германските войници с психологически травми. "Ако през 2007 г. броят на войниците с психични проблеми бе 145 души, през 2008 г. той бе 245, а през м.г. стигна 466 войници", заяви полковник Петер Цимерман, водещ психиатър на военната болница на Бундесвера в Берлин. Според него тази тенденцията ще продължи да се увеличава, докато ФРГ участва във все по-кървавата касапница в Афганистан. До 1992 г. да се говори за душевните травми на немските войници бе табу в германското общество и се смяташе за слабост. От този период досега над 200 000 военни са участвали в различни мисии в чужбина, като 4500 се бият в момента в афганистанските планини на Хиндукуш. Пред техните очи загиват или се осакатяват бойните им другари, загиват много цивилни, между които жени, деца и старци. Кръвопролитията, атентатите, насилието, бедността на обикновените хора карат голям брой от войниците да променят поведението си и те вече не могат да са равнодушни към това, което ги заобикаля. След като се върнат у дома, много военни страдат от "постравматичен стрес" и ги мъчи безсъние, тревожност, като много малък брой обаче са готови да споделят своите преживявания. Сред войниците на Бундесвера е популярна фразата на Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен". Затова военен, който открито говори за своите душевни рани, автоматично попада в категорията на слабаците.

Това пречи сериозно да се видят страданията и да се вземат мерки, смята военният психолог Карл-Хайнц Бизолд от Хамбург. "Войниците са мъже, които са избрали професия, свързана с много риск. Те имат конкретна представа за това какви трябва да бъдат и те не говорят открито за своите проблеми", казва Бизолд. Според него обаче германците трябва да престанат да пренебрегват тази тема. Той обаче сам признава, че това ще стане много трудно, защото като всеки народ и германците не обичат да си признават недостатъците.



СКАНДАЛИ

--------------------------------------------------

Преди няколко месеца в германските въоръжени сили се разрази скандал. Оказа се, че военнослужещи на един от батальоните на елитната бойна част - планинските стрелци от "Еделвайс" в Бавария, са малтретирали новобранци посредством съмнителни "проверки за храброст". Между тях били яденето на суров свински черен дроб и прясна мая, от която се повръща, както и демонстрация на катерачески умения, но без дрехи. По-късно батальонът бе разформирован, а командирът му и войниците бяха прехвърлени в различни части. Най-големият досега скандал, свързан с малтретиране в Бундесвера, беше в град Кьозфелд в провинция Северен Рейн-Вестфалия. През лятото на 2004 г. инструктори тероризираха военнослужещи по време на учение. В този случай ставаше дума за нощен марш с изтезания - подлагане на удари с електричество, побой, симулирани разстрели. Първоначално бяха взети много крути мерки и военнослужещите бяха изправени на съд, а случаят предаден на прокуратурата и тя започна съдебни действия. В крайна сметка обаче относително много от военнослужещите бяха или оправдани, или осъдени на незначителни наказания, като 7500 евро парична глоба за командира на ротата и по 22 месеца условна присъда за двамата взводни командири.