Гърците все още живеят в някаква илюзия и сякаш не осъзнават в колко тежко положение са се поставили. Което им гарантира продължаващи страдания, защото, когато не се вземат мерки навреме, след това излизането от негативната спирала е много по-трудно.

Но това, разбира се, си има и добрите страни, тъй като ще им помогне да преживеят своя катарзис и да се осъзнаят. А освен това ще помогне и на други страни, като България например, да разберат защо трябва да се внимава с дефицитите и популизма.

Последните прогнози показват, че заради бюджетните проблеми Гърция ще остане в рецесия поне 2-3 години по-дълго, отколкото останалите страни в ЕС, а големите дългове ще тежат като воденичен камък върху страната десетилетия напред. Това е цената на разпускането на бюджета и постоянното отлагане на реформите.



Естония е пример за точно обратната на гръцката политика -



в тази прибалтийска държава, за чиято икономика се говореха и пишеха страховити неща през 2006-2008 г., взеха мерки много рано, като не просто намалиха бюджетния дефицит, а въобще не позволиха образуване на голям бюджетен дефицит. Според прогнозите Естония щеше да има над 12% бюджетен дефицит през 2009 г., но благодарение на взетите мерки дефицитът беше само 1.7% от БВП, най-нисък в цяла Европа.

В Естония бяха започнати важни реформи на пенсионната система, на здравеопазването. В резултат песимизмът на инвеститорите към страната изчезна и бе заместен от оптимизъм. И не просто от голия оптимизъм на икономическите прогнози, които рязко се смениха с положителни, а се върна рекордният интерес на чуждите инвеститори - фондовата им борса е отбелязала растеж от 45% за 6 месеца, износът рязко се увеличава, страната е на път да влезе в еврозоната, лихвените проценти рязко спадат, след като рязко се бяха увеличили заради кризата. Не че пред естонската икономика няма рискове, но правителството е доказало, че когато се наложи, може да вземе необходимите мерки.



България все още е в неясна позиция



- през 2009 г. страната ни се разглеждаше като втора Естония, после започна да се държи като втора Гърция, напоследък има известно осъзнаване. Засега сме в средата, но не в "златната среда", а в неопределената среда, което въобще не е добре. Люшкаме се в крайности между ограничаване на разходи и в същото време раздаване на пари за тютюнопроизводство, спортни зали, музеи и пр. Да, положително е, че конвергентната програма бе одобрена от Брюксел, но трябва да се надяваме тя да се изпълнява с всички предвидени в нея мерки.

Също така, ще е добре да се затегне бюджетната дисциплина и бюджет 2010 г. в крайна сметка да бъде балансиран. Това ще помогне да се избегне процедурата по свръхдефицит и накрая да влезем в механизма ERM II. Но най-много ще помогне на инвеститорите, предприемачите и кредиторите бързо да сменят негативното си отношение към страната и съответно да се отбележи сериозен икономически растеж.

Най-добрият начин бюджетът да се балансира, разбира се, не е вдигането на ДДС - тъй като това не решава проблемите, а само ги прехвърля върху частния сектор и домакинствата. Най-добрият начин за бюджетна стабилност е да се повиши ефективността на публичния сектор и



с по-малко средства да се получава повече резултат.



Разбира се, мнозина у нас и най-вече синдикатите продължават да виждат България и Гърция само в сравнителен план и да не осъзнават, че по-високият жизнен стандарт на Гърция е нещо ирелевантно в контекста на кризата. За тяхно улеснение ще си послужа със следната аналогия: Нека си представим, че България е "Трабант", а Гърция е "Фиат". Фиатът е по-добра кола от трабанта, без съмнение. Но гръцкият "Фиат" е катастрофирал. Ето това е поуката, която трябва да си вземем. Не да обсъждаме дали фиатът или трабантът е по-добра кола, а да осъзнаем, че е лошо да се катастрофира. Защото, за да се движиш напред, първото условие е да не си катастрофирал.

Гърция е по-богата страна от България, но е катастрофирала икономически. И ако ние водим същите икономически политики като Гърция, тогава ние също ще катастрофираме. И ще станем още по-бедни.