Проф. Станислав Станилов е роден през 1943 г. в Габрово. Завършил е история във Великотърновския университет. Специалист по средновековна българска история. Депутат от "Атака" в 40-ото и 41-ото НС.
- Проф. Станилов, на какво се дължи според вас възходът на национализма в Европа напоследък? В много европейски държави националистически партии се представят доста добре на изборите.
- Причината за това е практическото действие на либералния проект. Той, подобно на комунистическия проект, се опитва да изравни световната култура и да сложи всички под един знаменател. Това има и икономическа мотивация. Исторически формиралите се по естествен път нации се опитват да бъдат раздробени. На преден план се изваждат правата на човека, индивидуализма, а другото остава на заден план. Съпротивата на нациите е естествена реакция. Светът е твърде голям, за да бъде еднообразен. Той е многообразен и като такъв не може да бъде управляван от един център и подчинен на една идея.
- Добре, но Европа не е ли все пак достатъчно малка, за да бъде управлявана от един център?
- Европа е твърде разнообразна и не може да се управлява като САЩ. Тя може да бъде само като конфедерация. Това е идеята за Европа на отечествата, на нациите. Всяка отделна страна не е регион, има етнокултурно пространство, собствена визия, собствено битие. Българите не могат да мислят като германците или португалците.
- Изборните успехи на национализма показват ли, че общият европейски проект не е пуснал чак толкова дълбоки корени в европейските народи?
- На европейците е ясно, че трябва да има обединена Европа. Само че визиите за обединена Европа са много различни. На централно ниво надделява идеята за Европа на регионите. Това е така, защото по този начин Европа ще се управлява много по-лесно.
Световната финансова олигархия, която налага този неолиберален модел, иска да унищожи нациите, за да бъдат хората по-лесно управлявани. Защото когато си обединен от един език, една култура, общ исторически спомен, общо битие, ти можеш по-лесно да се защитиш от инвазия. А когато си просто регион, те управляват от един център и не можеш да се защитиш от нищо. Получава се една аморфна маса. За това Европа сега се лута.
Олигархията се дели на две - промишлена и финансова. Този модел се формира след Втората световна война, когато финансите са откъснати от производството. Развиха се финансови пазари, които изсмукват парите от производителния капитал. Сегашната криза дойде именно от това разделение. Точно тази финансова олигархия налага либералния модел. Чрез него е много по-лесно да изсмукваш ресурса на обществото и да го ограбваш. На промишлената олигархия сепарирането на национални държави не й пречи. Заводът "Тойота" си прави завод във Франция без никакъв проблем. При добри споразумения между държавите няма икономически проблем. Правителствата пречат на финансовата олигархия, защото те могат да регулират банките. Самите банки от инструмент за по-лесно функциониране на икономиката са се превърнали в инструмент за ограбване на обществата. В тази криза това ясно се видя. Много богатите хора предизвикаха кризата и те трябва да я платят.
- Не смятате ли, че доктрината "Европа на регионите" е по-добра за България? Известно е, че ние граничим сами със себе си и имаме интерес от падането на границите.
- Като се разпаднат нациите, от нашия национален въпрос няма да има никакъв смисъл. Ако няма граници, всичко започва да се размива. Ако няма граници и Турция влезе в ЕС и по нашите полета се поселят два-три милиона анадолски турци, ще има ли изобщо българи?!
- Нямате ли опасения, че възроденият в Европа национализъм може да се изроди в нещо крайно?
- Това са пълни глупости. Под краен национализъм се разбира фашизмът в Италия и нацизмът в Германия. За тези две явления обаче е имало причини и обстоятелства, които не могат да се повторят никога. Те са били реакция срещу Версайската система, огромният удар и тежест, които бяха стоварени от победителите върху победените държави след Първата световна война. Унижението, оскърблението, мачкането - всичко това предизвиква вътрешна реакция. Сега условията са други. За крайности говорят точно враговете на национализма, които искат да го компрометират.
- И Хитлер не са го вземали на сериозно в началото.
- Хитлер е победил на изборите най-вече със своите социални мерки. За това работниците са тръгнали след него. Хитлер обаче залага не толкова на нацията, а на расата. Но расите не се сепарират, както се сепарират нациите. Те нямат такъв висш културен и политически смисъл.
- В сегашния национализъм също има расови елементи.
- Да, но тези елементи са всъщност десетина души, които кряскат глупости. Но е факт, че в цяла Източна Европа се образува негативизъм към ромите. Това е така, защото те са социални номади. Те не влагат нищо в обществото, само го използват. Това дразни българите, турците, евреите и т.н., които са стационарни хора, подредени хора и намират нещо нередно в социалното номадство.
- Но със сигурност неприязънта към циганите няма да реши техните проблеми и проблемите на обществото с тях.
- Да, така е. Не съм сигурен дали въобще е възможно да се решат тези проблеми. Трябват страховити пари за това. Четох една американска статия, посветена на интеграцията на чернокожите. В нея беше изчислено, че от времето на президента Кенеди, до Буш-младши са изхарчени 700 млрд. долара за интеграция на негрите. Резултатът е 25-30% интегрирани, останалите са в гетата. Президентът Обама е от горния слой, той няма нищо общо с тях.
При социализма ромите бяха донякъде интегрирани чрез трудови войски. Там получаваха някаква квалификация.
- Каква според вас трябва да бъде политиката ни спрямо Македония? Сега на дневен ред отново е сключване на споразумение с нея.
- Македония е изкуствена нация с изкуствен език, създадена по нареждане на Коминтерна. Тя е формирана на антибългарска основа. Основната им идея е - всичко друго може да сме, само не българи, понеже всъщност са точно българи. Ако Македония влезе в Европа и спазва европейските принципи, тя просто е загинала.
- Как ще коментирате протестите на българите от Западните покрайнини, които са против това България да подкрепя безусловно Сърбия за членството й в ЕС?
- В България винаги интересите на външните българи са бил жертвани за някакви по-висши вътрешни интереси. Защо за 20 години демокрация въпросът за обезщетенията на тракийските българи не се решава? Защото се опасяваме, че Турция ще ни се разсърди, ще пострада бизнесът и т.н. Но интересите на гражданите са по-висши от подобни политически съображения. В миналото НС отправих 4-5 питания до премиера Сергей Станишев, той винаги отговаряше, че е направена комисия.
- Но сега "Атака" е фактор в управлението, няма ли да упражните някакво влияние?
- Опитваме се. ГЕРБ се поддава понякога. Например, без да упражняваме никакъв натиск, ГЕРБ сложи на масата проблемите на електроразпределителните дружества. Това беше една от точките в нашата програма. За да се задържат на власт, от ГЕРБ трябва да предложат нов начин на управление. Само с борба срещу корупцията няма да стане.
- Според социолозите "Атака" напоследък губи доверие в обществото.
- Ние сме на 5% в момента. Винаги сме били на толкова в следизборния период. Вярно е, че има наши хора, които са разочаровани. Ние се опитваме постепенно да им обясняваме и смятаме, че ще постигнем някакъв резултат. Не всички са си отишли.
Галъп: АТАКА e трета политическа сила през април
АТАКА е с най-висок скок на одобрение за април в сравнение с март 2010 г. Това сочи проучване на "Галъп интернешънъл", направено и публикувано във в. "Класа". Националистите имат 11% доверие и с това се превръщат в трета политическа сила, твърдят социолозите. На първите две места са съответно ГЕРБ и БСП, които губят по процент одобрение, но червените имат скромните 16%, докато управляващите са с 47%. ДПС в момента е на пето място по одобрение, с 4% по-нисък резултат от този на патриотите.
Нараства и одобрението за Волен Сидеров, който за месец е добавил също 2% към рейтинга си, сочи проучването на "Галъп". Националистът е решително пред сините Иван Костов и Мартин Димитров, а Яне Янев не може да се добере до половината от одобрението на лидера на АТАКА и е пред изпадане от класацията.
Постоянно високо се запазва одобрението за правителството на ГЕРБ, подкрепяно от АТАКА - 45%. Доверието към полицията е паднало с 2 пункта, но със сегашните 42% е драстично по-голямо от отношението към МВР преди година по времето на Станишев - 13%. В резултат на успешните акции срещу престъпността се покачва и рейтингът на съда и прокуратурата.