Многото езици пречат за лесното разбиране, дума да няма. Освен това костват големи пари на народите. Само една страница, преведена, да речем, от български на останалите работни езици в ЕС, гони 3000 евро...А ако е доклад от 100 страници, ето ти ги близо 300 000. Една къща, дори две по-малки. За преводи в Брюксел се харчат към 1,2 милиарда евро годишно.

Дали това, дали друго е в основата на новото движение на езиците не знам, но се убеждавам за сетен път, че да напишеш нещо като фейлетон на абсурда, а скоро го видиш в живота осъществен. Навремето, стреснат от победното шествие на английския по света и у нас, направих следното предложение.

Така и така вървим към глобализация. Така и така преводът струва скъпо и винаги има риск да се изгубиш в него...Така и така всички малко от малко отговорни за бъдещето на чедата си мами и татьовци ги записват у нас на английски от люлката. Защо да не радикализираме този процес?

Защо държавата не се намеси с лъвски, революционен скок в сферата на езика? Наместо английският да изтласква родния от главите на младите питомци с пълзящи темпове, то това да стане от раз, със закон и здрав фундамент? Примерно, всички новородени още от пръкването си захващат да учат активно английски, не български. Говори им се на английски, всичките там лълъбай-песньовки, гука им се на английски, чете им се Питър Пан, а не Хитър Петър... Българският остава като втори език,



за домашна употреба и екзотика -



за който го пожелае. Предимствата след десетина години? Гигантски. Няма да се харчат пари за учене и преводи, няма да се чудят всичките ни сънародници по света как да си го кажат и кой ще ги разбере. Ще шетат по планетата като сущи американци - гив ми това, гив ми онова - и в Шанхай, и в Санкт-Петербург, и в Дубай, и в Рио де Жанейро. Да не говорим за Лондон и Ню Йорк. И всички ще ги разбират, къде ще ходят. А те хич няма да се напъват особено да разбират останалите езичета, и без това повечето са на доизживяване.

Само пред комшиите пък как ще дръпнем! Не знам дали сте виждали да се карат българин и грък. Аз съм виждал, няколко пъти. Карат се всеки на своя си език, но зависи къде става работата и в каква зависимост са един спрямо друг. Ако е в Гърция и нашият работи за елина, онзи е надменен и гръмогласен като Зевс. И боботи на своя си език, а нашият мъца едва доловимо. С голям труд можеш да схванеш повтаряща се "мамицата...", и то полушепнешком. Ако пък е в България, пред някой дюкян, онзи също си шляпа на своя, но пуща и по някое "Цакай бе, цовек...", а нашият повече за публиката, отколкото за гърка гърми "Ай ще им се не види и пинтиите!"

Когато българинът почне да общува с гърка, сърбина и румънеца на перфектен английски, то вероятно у онези лека страхопочит и завист ще се възцарят, при близки срещи от всякакъв вид.

Разбира се, написах това, изумен от ставащото, и с желание, що ли, за някакво вид хомеопатично въздействие върху него. Нещо като желание за стъписване на абсурда с по-голям абсурд, белким се постреснем. Още повече че, както също писах, тийнейджърите ни изпитват към родния език нещо като синдрома на Карл Велики от прочутата реч на Георги Димитров в Лайпциг - предпочитат го за разговор с конете (даскалите), а помежду си, в чатове, в киното или за творчество наблягат на английския. Открих вече две софийски девойки, написали романи на английски. Когато запитах едната защо на английски, тя призна, че го почнала на български, но й се видяло тромаво, кухо някак. А собственият ми син заяви, че предпочита да гледа недублирани на български филми: звучели му на български фалшиво, невярно (аз си го преведох като дървеняшко, но той такива езикови експресии не ползва, откъде да ги научи или изобрети).

Та бъзиках се, макар силно притеснен, с темата. Но вече



темата се бъзика с мен



Сигурно сте видели преди ден телевизионните репортажи, в които най-амбициозните родители не чакат. Те дават на уроци по английски децата си действително от люлката. Шестмесечни българчета слушат английска реч и попиват бъдещето, преди да са се научили да ходят. Някои родители пътуват до София от близки и по-далечни градчета само и само да качат отрочето на ескалатора на успеха още преди да знае на кой свят живее. Една такава мама сподели: "Някоя от първите му думи, които казва - не знае да каже на български "лъжица", а му е по-лесно да каже "спуун". Друга се радваше, че детенцето знае думата "дог". Само че трябва постоянство, подчерта лингвистка, ако процесът на обучение спре, децата забравят. Процесът мъст гоу он, сиреч. И така ще е.

Не ме разбирайте погрешно. Да се знаят езици е прекрасно. А английският е направо задължителен. Само че съм убеден от наблюденията си върху тестообработващи ученически глави, че те владеят все по-зле българския. От ден на ден. И все по-зле. Не става дума само за многострадалната граматика, а за умения при изразяване, за речников запас, за вкус към цветистия изказ, за словотворчество дори. В пейзажа на родния език лъсват плешиви кубета, ширват се малки и по-големи сахари.

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

написа Иван Вазов няколко години след Освобождението, по едно и също време със стихотворенията от "Епопея на забравените". Сигурно защото и езика си е привидял като герой от Епопеята - евентуалната епопея на забравата.

Бедни, бедни Вазов, защо не закуса с големия спуун още тогази?