Антикризисните мерки все повече заприличват на нещо средно между сценарий на филм на ужасите, психиатрична епикриза и наръчник за това как да се нарушават законите с идеална цел. Един ден се решава, че натрупаните отпуски ще се чистят за няколко месеца, на следващия ден това се отрича, а на третия ден се приема, че те ще могат да се ползват до 2012 г. ДДС пък се качва на няколко часа - с 1-2-4-5 процента... Докато се открие, че данъкът е като "пръст на спусъка на зареден пистолет с пуснат предпазител". Да не говорим за болничните, които според въпросните антикризисни мерки ще се плащат ту от работодателя, ту от работника, ту от двамата заедно, ту няма да се плащат изобщо. Или пък за идеите за масови уволнения, съкращения, ликвидации, преструктуриране.

Но дори да допуснем, че



хаосът е просто вид дискусия,



то е наложително да припомним, че каквито и мерки в крайна сметка да се приемат, те задължително трябва да са в рамките на конституцията и останалите закони. Затова е парадоксално, че някои от мерките задължават държавата просто да спазва законите - например в раздела "Мерки за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата" е записано: "Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите". Какво по-голямо признание, че и в момента държавата и нейната администрация газят действащи закони?

Други от дискутираните идеи са противозаконни и може да се окаже, че накрая държавата ще плати много повече, отколкото ще спести. Да вземем например идеята за т.нар. данък лукс - по-висок налог за скъпи коли и имоти. Като оставим настрана прогнозата как всички скъпи коли изведнъж ще се окажат с германски и американски номера и данъчно регистрирани в тези страни, то няма как да не попитаме какви са тези юристи сред управляващите, които не предупредиха навреме, че този данък не може да бъде въведен в средата на годината. И че има решение на Конституционния съд, който вече веднъж е разглеждал казуса и е забранил точно тези местни данъци да се пипат след началото на съответната данъчна година. Нещо повече. Ако някой си беше направил труда да прочете въпросния акт, то можеше да види и още интересни неща. Като например как тогава КС е забранил петорното качване на данък сгради. С аргумент, че така "данъкът не служи на идеите за насърчаване на стопанската инициатива и за защита на стопанската дейност, залегнали в чл. 19, ал. 1 и 3 от конституцията", т.е. не може по този начин да се пълни хазната, защото ще се затрудни бизнесът. Какво пречи и сега да каже същото за по-високия данък "лукс". Пак в това решение е записано, че не може да се плаща данък върху различни оценки. Все неща, които могат да поставят изначално под съмнение въпросната мярка. Така че дори на инат данъкът да бъде въведен, ако бъде оспорен пред Конституционния съд и той го отмени,



държавата ще трябва да го връща с лихвите.



Същото е положението и с качването на ДДС. Ако някой го оспори, изобщо не се знае какъв би бил изходът в КС.

Или пък да вземем чистенето на отпуските. Повече от очевидно е, че след като те вече са изработени, то няма как или да не се използват, или да не се платят. И че всяко анулиране, пък било то и до края на следващата година, е незаконно, противоконституционно и противоречи на международни актове, по които България е страна. Тя и логиката е много проста - нито хората могат за този период да изчистят отпуските, нито може нормата да е с обратно действие и задна дата.

В общи линии сходна е историята и с болничните и кой точно да ги плаща. Защото да караш човек, който внася куп осигуровки, включително и срещу заболяване, да си плаща сам за това, че се е разболял, е повече от абсурдно.

Голям проблем може да се окажат и всички закани за съкращения, ликвидации, преструктуриране. Първо, защото всяко уволнение ще носи съответното плащане на натрупани отпуски и на обезщетения. От друга страна, мнозина ще оспорят уволненията си в съда, а практиката е в 90% от случаите да се отсъжда в полза на уволнения работник. Така че и тук се залага голяма бомба - ще се платят повече пари, отколкото ще се спестят.

Затова е добре всички мерки да се обмислят внимателно и най-вече от гледна точка на това какво ще се случи, ако те бъдат оспорени - в Конституционен съд, в административни, граждански или трудови съдилища. Защото в противен случай ударът ще е двоен - финансов и морален. За какво ни е държава, която не спазва конституцията и законите?