В последните десетилетия в българския език навлязоха хиляди чуждици. Голяма част от тях ни бяха "натрапени" поради необходимостта да догоним евро-атлантическите си партньори, за да можем да осъществяваме с тях пълноценна комуникация. Естествено, улисаното ни във вихрушката на прехода общество бе заразено от неминуемите недоразумения, произтичащи от желанието за по-европейско, по-начетено и въобще пo така говорене. И се родиха куп недоразумения, плод на неразбиране и лош превод. Едно от тях е "мръсната" дума "лобизъм" и нейните производни.

У нас думата "лобизъм" е придобила популярност предимно с третото си значение, ни уверява бързата справка в Оксфордския речник на английския език. То дефинира лобизмът като дейност, извършвана от група хора, опитващи се организирано да повлияят на законодателите по определени теми. Също такава светкавична справка показва, че думата у нас се е превърнала в синоним на политическа корупция или трансформиране на икономическо влияние в политическо. И оттук започва колосалното заплитане на конците на здравия разум.

Близостта между парите и политиката винаги, а особено в последно време, е била плашеща в България. Купуването и продаването на избирателния вот на гражданите бе инкриминирано от законодателя, но това е само част от проблема, следствие, а не причина за това уродливо явление. Истинският проблем е наричан с много имена и описван по много начини надълго и нашироко.



Всъщност става дума именно за регулиране на дейността лобизъм



Точно липсата на прозрачност и строг контрол е ключовият фактор, който позволява на безчет родни "експертни" светила да дават акъл под път и над път, прикрити зад фирми фантоми, управлявани от близки, роднини и познати. Поблазнени от чутовния пример на Ахмед Доган, рояци дребни шмекери се прилепиха към различните нива и етажи на властта и вплетоха държавата в един наистина гигантски октопод. Батко, Братко и Красьо Черния се превърнаха в легендарни народни херои, опитали се да хайдутлуват за държавна и народна сметка!

Затова, може би, в последните дни и седмици лично премиерът Бойко Борисов поведе атаката срещу лобизма в България. Генералът се впусна шумно в преследване и наказване на изедниците, позволили си да си играят с правилата за безопасност на детските екскурзии, без обаче да си дава сметка, че гафът, довел до отпадането на досегашните забрани, не е и никога няма да бъде лобизъм! Това си е чиста проба тарикатлък, имащ за цел намазване на ръчичките по веригата и пробутване на морално и технически остарели возила за нови.





Лобизъм би било, ако превозвачите се организират



и колективно изразят своите претенции към законодателя да гласува преференции за закупуване на нови возила за коректните фирми в бранша. Лобизъм би било, ако се ангажират експерти - технически и комуникационни, за организирането на публична кампания и дебат по темата, които да произведат аргументирани предложения за регламент в областта, адресирани към Народното събрание и ресорните институции. И не на последно място, лобизъм ще да е било, ако превозвачите явно и ясно са заявили своя интерес, а не някои от тях кокошкарски и по тъмна доба да са пробутвали пликчета и куфарчета някому!

Изводът от тази история е прост: лобизмът има конкретен подател и адресат. Той не се крие по шубраците и из кьошетата, не простира кирливите ризи на този и онзи с цел изнудване и не мишкува на дребно. Лобизмът има за цел да осигури прозрачност, експертност, информираност и представителност. Всичко останало е корупция и конфликт на интереси!

Практически, терминът е "напълнен" със съдържание още през 1946 г., след като Конгресът на САЩ приема Закон за лобизма - Federal Regulation of Lobbying Act. Аргументите на законодателя се опират на предпоставката, че гражданите на страната имат право да се обръщат към официалните органи с молби и жалби съгласно гаранциите, които дава Първата поправка на Конституцията на САЩ, приета през 1789 г. Впоследствие материята е регулирана с поредица тълкувания на Върховния съд на САЩ.

Целта, която са си поставили американските законодатели и съдии, е изначално проста - детайлната регулация е насочена към въвеждане на повече прозрачност при набирането и разходването на средствата от лобистките компании, както и регламентация на контактите, осъществявани по време на работата на тези организации с представители на публичната власт. Обогатяването и допълването на термина през годините практика ни води до съвременния прочит на професията - с "лобизъм" се обозначава съвкупността от дейности на "актьори" от частния и публичния сектор, имащи за цел да повлияят на политическите формулировки и на процеса на взимане на решения. Интересът, попадащ в тази дефиниция, може да бъде представляван както от професионални лобисти, така и от неправителствени организации, think tanks, търговски организации и съюзи.

Нуждата от подробна регулация на дейността лобизъм е водена от разбирането за наличието на имплицитна връзка между финансовите донори и представителите на законодателната власт. В зависимост от естеството на избирателната система и типа избирателни кампании тези топли отношения са по-видими или остават напълно скрити за широката публика. Официалното им признаване и регулиране практически е насочено към премахването на огромната бариера в общественото доверие към публичната власт, тъй като изважда на бял свят идентичността на партийните спонсори и техните сфери на интереси. А това от своя страна е сериозна предпоставка за повишаването на доверието във властта, тъй като отпадат или поне се редуцират до голяма степен обществените подозрения за скрити зависимости и конфликти на интереси на политическите актьори.

За съжаление,



досегашните опити за "осветляване" на сектора в България



и изваждане наяве на действащите лица се оказаха неползотворни. Било от незнание, било поради друга причина, родният законодател все още се свени да регламентира отношенията си с групите за натиск и отстояване на интереси. Законът за политическите партии, Законът за конфликт на интереси, "разсекретяването" на достъпа до системата за правна информация на Министерския съвет (PRIS) са правилните нужни стъпки, но илюстрират още по-драматично какъв е подходът, избран от родните властимащи, без оглед на цвят и мандат - бавно и полека, на парче, че да не стане грешка случайно.

В този ред на мисли, единствено пълнокръвен и изчерпателен закон за лобизма е в състояние да промени ситуацията не само по родните планини, долини и полета, но и в отношението на Европейския съюз към България. Единствено конкретен и достатъчно гъвкав нормативен акт в тази насока ще направи не само мътните афери достатъчно прозрачни дела, но и ще реабилитира отношенията между бизнеса и политиката и ще хвърли изобилна светлина върху произхода на доста от имането, натрупано през прехода. Именно в тази "малка" подробност може да бъде идентифицирана една от причините за съпротивата срещу подобен закон, тъй като именно мътната вода на неуредените до този момент бизнес отношения на всички изредили се в последните 20 г. властимащи позволява колосални злоупотреби и лично облагодетелстване из коридорите на властта.

Регламентирането на лобистките практики би пресякло или поне би редуцирало драстично порочните схеми на търгуване на информация и административни облаги по цялата верига на бюрокрацията из всички институции на публичната власт.



Такъв закон ще махне маските на мнозина герои на прехода



и ще ги принуди да търсят друго препитание освен покупко-продажбата на скрити под дърво и камък досиета, чертежи, магнетофонни ленти и дискове.

Дали обаче има воля за това? Надяваме се, че втораченият в разбиването на престъпността държавнически поглед на г-н Борисов и ГЕРБ няма да подмине и този малък на пръв поглед, но безкрайно важен за крайния успех на настоящото правителство законодателен аспект. Защото за гражданите в тази държава проблемът не е в лобизма и лобистките практики, защото при правилен подход те биха давали, а не скривали информация, а в това, че никой не спазва закона и няма виновни. А слуховете за безнаказани гешефти на куцо, кьораво и сакато от националния ни политически "елит", подхранвани с колосални суми, услуги и връзки, продължават да се предават от уста на уста и да хвърлят в бяс електората.

----------

* Авторът е магистър по политически науки от Централноевропейския университет, Будапеща. Хоноруван преподавател в Нов български университет, департамент "Политически науки". С голям опит като политически и медиен анализатор и консултант в областта на публично-частните практики.