САЩ и Великобритания имат проблеми с тероризма, с "Ал Кайда" или ИРА и е някак естествено там по-често да използват специални разузнавателни средства. Логично е, защото в тези държави има по-висок ръст на престъпността, както и в пъти повече живеещи в страните хора. Но се оказва, че не е така. Според доклади от проверки на ФБР, извършени от американското правосъдно министерство и данни, изнесени в решения на Европейския съд по правата на човека, излиза, че не тези държави, а България е сред страните, в които най-много се използват СРС и се подслушва законно. Независимо че няма проблем с тероризма, а



престъпността у нас е в пъти по-малко



от САЩ. Наскоро шефът на ВКС проф. Лазар Груев обяви, че в България се подслушва многократно повече, отколкото във всички американски щати, взети заедно. Според него СРС се използват многократно повече, за да се компенсира невъзможността да се направят експертизи и заради тенденцията на намаляване на гражданите, които се наемат да свидетелстват. Според цитиран от него доклад през 2007 г. в САЩ са използвани 2370 СРС. За сравнение - в България за една година са били използвани 10 000 СРС (основно подслушване) спрямо 3000 души. А одит на американското правосъдно министерство на дейността на ФБР, свързана със СРС, сочи, че за периода от 2002 г. до 2006 г. агентите са направили 4379 искания за достъп до трафични данни - мобилни телефони и интернет. За единадесетте месеца през 2008 г. в България са били извършени 330 000 такива справки. Населението в САЩ през 2009 г. е около 307 млн. Според данните на НСИ през 2008 г. в България сме около 7.5 млн., а направените справки - около 75 пъти повече, отколкото в САЩ, и то само за няколко месеца.

Преди 3 години България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека за това, че законът за СРС не дава възможност за ефикасен контрол, създава условия за злоупотреба, а подслушването и следенето се ползват прекалено и съмнително много. Направено бе сравнение с данните за оперативен контрол върху гражданите на Великобритания, и то в периода 1969-1979 г., когато е разгарът на терористичната кампания на ИРА. Оказва се, че в петдесетмилионна (тогава) Великобритания, при 26 428 000 телефонни линии са издавани



400 заповеди за телефонно подслушване



и по-малко от 100 заповеди за проверка на кореспонденцията годишно. Затова е учудващо защо у нас се подслушва в пъти повече от тези страни. И какво точно налага това, какъв е ефектът, колко пари отиват за тази дейност, какви са резултатите в съда ... Все въпроси, които и досега не намират смислен отговор.

Съдът в Страсбург вече посочи, че няма демократична държава, която да предоставя изключителни правомощия на министъра, като това той да отговаря за съхраняването и унищожаването на информацията, събрана чрез СРС. Магистратите с ирония отбелязаха, че законът дори не предписва механизъм, по който министърът да упражнява тази си дейност. Отделно съдът, който иначе дава разрешение за използване, няма никакъв контрол по отношение на съдбата на материалите, събрани чрез СРС - кой, къде и колко време ги съхранява, дали всички са унищожавани или се трупат в информационни масиви. Отбелязано бе и че липсва независим контрол за това кой и как съхранява информацията, дали тя не е размножена преди унищожаването, дали изобщо е унищожена и с какви цели се държи в МВР. Критикуваха ни и за това, че не е възможно гражданите да получат информация, ако срещу тях са били използвани СРС, дори след прекратяването на наблюдението. И до днес обаче в общи линии



нищо от това не се е променило



Дори МВР положи неистови усилия, докато прокара в парламента правото да получава телефонни разпечатки и данни за комуникациите ни в интернет.

Създаденото специално Бюро за контрол на СРС изобщо не започна работа, преди новите управляващите да го закрият. Контролът бе поверен на подкомисия в парламента, която от няколко седмици обяснява, че няма никакви проблеми с използването на тези прийоми за събиране на информация. Те засягали по-малко от 1 на сто от българите, а от всички 3400 подслушвани стотици са чужденци. И многото разрешения за СРС били, защото един човек ползва различни мобилни оператори. Все едно през годините нямаше чутовни скандали за незаконно подслушване и много разкрития.

Никой не би протестирал, ако се подслушват и следят бандитите. Нещо повече. Кой ли не би се отказал от тази част на личния си живот, ако така ще се спаси човек, предотврати тежко престъпление или се осуети атентат. Но точно тук е драмата - че от 10 000 използвани СРС до съда стигат между 12 на сто - според контролната комисия, и 30 на сто - според МВР. А за успешни присъди служат още по-малко. Излиза, че резултатът е доста слаб. Особено на фона на огромния брой хора, които се занимават с това във ведомства с доста големи бюджети. И дори в криза продължава практиката



да се харчат много пари за малко резултати



Отгоре на всичко изобщо не става ясно какво се случва с останалите неизползвани данни.

Може би именно затова и във Великобритания и САЩ законно се подслушва много по-малко. Защото там всеки скандал свършва с оставка. И се брои всеки долар или лира, давани за ограничаването на човешки права в името на национална сигурност. И всяка година има отчети за резултатите. И след като СРС отидат в съда, стават явни и се вижда кой за какво е подслушвал и следил. А у нас наличието на СРС позволява засекретяване на процесите.

И докато в България нищо подобно не се случва, над всяко управление ще тегне съмнението за непрозрачност и безсмислено харчене на парите на честните граждани.