Най-значимото нещо, с което България може да се гордее в САЩ, е спасяването на всички български евреи от холокоста. В България има хора, които ненавиждат цар Борис III и режима преди 1944 г. - това е нормално. Някои от тези хора обаче, волно или неволно, омаловажават спасяването на евреите ни, като обвиняват ту царя, ту България, че не са попречили на депортацията на малка част (8-9%) от евреите в Гърция и Югославия. Заради тези необосновани обвинения подвигът на нашия народ не само се игнорира в САЩ, но води и до нови, абсолютно неверни обвинения срещу България. Ето три примера от последните 5-6 години.

Първият е свързан с Музея на холокоста във Вашингтон, който е най-големият подобен музей в света, посещаван годишно от милиони хора. За първи път прекрачих прага му през 2004 г. и останах разочарован от крайно негативното и невярно представяне на събитията в България през 1941-1943 г. Страната ни се обвиняваше, че



не е попречила на депортацията на 11 343 евреи



от гръцка Беломорска Тракия и от югославска Македония. За целта бе поставена фалшива карта на Балканите, където тези райони бяха обозначени като неразделна част от България. Страната ни се обвиняваше и за това, че е въдворила българските евреи в гета, което също е невярно. На голямо платно бе изразена благодарност към няколко европейски страни, успели да спасят част от своите евреи. Нито дума, че България подслони и спаси около 2000 евреи от Западна Европа, че наши кораби и екипажи тайно превозиха над 3500 евреи от Европа в Палестина.

Веднага поисках среща с директора на музея д-р Стивън Лукерт, но той бил зает. Като се върнах у дома, му написах подробно писмо. Отговор не получих. Копие от това писмо пратих и до тогавашния министър на външните работи Соломон Паси. И той не отговори.

За втори път посетих музея през 2009 г. и отново останах огорчен - главните обвинения срещу България все още бяха там. Фалшивата карта на Балканите я нямаше, но пишеше, че Беломорска Тракия и Македония били анексирани от България. Това също не е вярно. Те бяха само администрирани от България и тамошните евреи не бяха български граждани. Разликата между анексирани и администрирани райони е огромна. Така например през март 1940 г. Южна Добруджа бе официално анексирана (присъединена) към България, а тамошните евреи автоматично станаха български граждани и бяха спасени.

Обвинението, че



нашите евреи били натъпкани в гета,



все още стоеше на видно място. Поисках среща с новия директор г-жа Сара Блумфийлд, но и тя бе заета. Като се върнах у дома, й написах писмо, а за да покажа, че у нас не е имало гета, приложих копие от снимката на майката на проф. Михаел Бар-Зоар (от книгата му "Извън хватката на Хитлер"). Родителите му са били изселени в село Горско Сливово, Ловешко. Майка му е снимана засмяна заедно с няколко български приятелки. Под снимката проф. Бар-Зоар пише: "Подобна снимка не би могла да бъде направена в никоя друга държава в окупираната от нацистите Европа."

От музея бе премахната снимката на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който има огромна заслуга за спасяването на евреите и комуто след войната израелското правителство отпусна пожизнена пенсия - в знак на благодарност. Предполагам, снимката му е махната, защото някои хора го смятат за фашист. По този повод ще споделя казаното ми от проф. Бар-Зоар. Говорейки пред една от големите еврейски организации в САЩ, той изтъкнал заслугите на Димитър Пешев и споменал, че имало хора, които го считали за фашист. Това веднага предизвикало възторжени похвали към всички българи, щом и фашистите се борели за спасяването на евреите ни! От г-жа Блумфилд също не получих отговор.

За трети път посетих музея миналия месец. Никаква промяна. Ще добавя, че музеи на холокоста има и в много от големите градове на САЩ. Преди няколко години посетих музея в гр. Орландо, Флорида, и видях същото обидно за България отношение.

Следващият случай е книгата "Лимоновото дърво" (The Lemon Tree), издадена в САЩ през 2006 г. България отново е обвинена, че не е попречила на депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Македония. Авторът Санди Толан е посетил България три пъти. Не пише с кои хора се е срещал, но той или не знае, или направо лъже, че въпросните райони били анексирани от България. Не е ли видял паметната плоча, поставена от еврейската ни организация "Шалом" зад Народното събрание, където изрично пише, че тези райони са били само администрирани, а не анексирани. Освен това на няколко места авторът цитира книгата "Извън хватката на Хитлер" от проф. М.Бар-Зоар. Там е показана вярната карта на Балканите, където ясно пише, че Беломорска Тракия и Македония са само администрирани от България. Написах кратка критична статия за книгата и я предложих за публикуване в три американски еврейски списания. Любезно ми отказаха.

Последният случай е излъчената по телевизията миналогодишна церемония във Вашингтон по повод годишнината на холокоста. Тя се отбелязва всяка година, но на всеки пет години се организират тържествени церемонии, на които се почита паметта на загиналите в холокоста 6 милиона евреи. На миналогодишната церемония през март говориха президентът Барак Обама, ръководителите на еврейските организации в САЩ, директорката на музея на холокоста, сенатори, конгресмени. Барак Обама и няколко други лица изказаха гореща благодарност на много европейци, помагали на еврейските си съграждани да се спасят. Благодариха на французи, белгийци, холандци, поляци и други.



И нито дума за някой българин!



Стана ми обидно. Много от българите, които са се борили за спасяването на евреите ни, са рискували кариерата си, а Лиляна Паница е рискувала дори живота си.

Всички, говорили на церемонията, бяха високообразовани хора. Такива са и техните съветници, които са им помагали. Нима не са чували за евреите ни? Или знаят, но имат съображения да премълчават? Нима са забравили, че на 12 март 2003 г. американският Конгрес с 418-2 гласа прие резолюция №77, с която българският народ се поздравява за спасяването на евреите ни?

България не е била в състояние да попречи на депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Македония, което е много добре документирано в редица книги, статии и интервюта. Има обаче български граждани, които години наред продължават да твърдят обратното. Преследвайки политическите си цели, те премълчават или съзнателно изопачават исторически факти. Това съответно се използва от чужденци, настроени недоброжелателно към България. Хора от съседните страни отиват още по-далече, като обвиняват България, че е извършила геноцид срещу гръцки и югославски граждани. Те не обвиняват цар Борис III, обвиняват България, искат обезщетение не от наследниците на царя, а от България.

Ще завърша с две предложения. Едното е да се проведе нов международен семинар по подобие на семинарите в София от 1995 и 1998 г. На него трябва да се даде окончателен отговор на въпроса дали България е можела да спре депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Македония. В интерес на родината ни е да се сложи край на този спор. Второто предложение засяга нашето посолство във Вашингтон, а и останалите ни посолства. Те трябва да реагират своевременно и компетентно срещу неверните неща, които се пишат или говорят за България. Това е едно от главните задължения на всяко дипломатическо представителство в чужбина.