Посещението на европейската среща на върха в Барселона на премиера Симеон Сакскобургготски ще се запомни. На него бившият цар дискретно изигра един гросмайсторски ход. Време беше! Досега Симеон ни бе разочаровал със своята плахост в контактите с Евросъюза, със сдържаността си, когато в Лакен бе съобщена диагнозата, че сме извън десятката, че не влизаме в групата на 10-те, които имат всички шансове да бъдат приети в ЕС през 2004 г. "Датите не са най-важното", повтаряше той тогава.

На испанска територия обаче



Симеон стреля в десятката



В Барселона той постави въпроса за страните, които няма да бъдат приети с първата група, да бъдат определени "точни дати на присъединяване - година, месец, седмица и ден, съпроводени със съответната икономическа помощ, за да наваксат изоставането си". Учудващо решителен език от страна на нашия премиер!

Изглежда, че еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген не се осмели да отхвърли това ново българско искане. Пред БНТ той каза, че не изключва възможността в рамките на "пътните карти", които Еврокомисията ще изготви за страните, които не попаднат в първата група, да бъдат посочени и дати за приемането им в ЕС.

Решението за "пътните карти" и съпътстващата ги икономическа помощ за изоставащите бе прието в Лакен. Само че досега в средите на ЕС категорично отказваха да се ангажират с посочване на дати за приемането на двете изоставащи страни - България и Румъния.

Наистина имаше едно изключение. Никол Фонтен, в качеството тогава на председателка на Европейския парламент, каза в Лакен, че според нея е редно ЕС да поеме ясен политически ангажимент към София и Букурещ и да посочи дати за приемането им. Какви дати?



"2006, 2007, не знам"



каза тя тогава.

Сигурно и занапред Брюксел ще изтъква, че датата зависи на първо място от самите нас, от нашата подготовка и т.н. Но Брюксел не може да бъде сляп за следните аргументи:

- първо, става въпрос за дискриминация спрямо София и Букурещ. Другите 10 кандидатки може да заслужават по-ранно членство, но в Лакен те получиха ясна перспектива. Липсата на такава перспектива за България и Румъния е чиста проба дискриминация. Нека перспективата да бъде по-далечна, но да я има.

- второ, България и Румъния стават заложник на успешното или неуспешно интегриране на другите 10 страни-кандидатки. Когато пристъпят, след години, към обсъждане на съдбата на кандидатурите на нашите две страни, лидерите на ЕС неизбежно ще изхождат от настроенията в собствените си страни от първата вълна от разширяването.

- трето, България и Румъния се намират в регион, където ще се оформя една по-късна вълна на разширяването, която ще обхване Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания. Тук се намира и Турция, която вече получи статут на държава-кандидат, но изостава в изпълнението на политическите критерии. Без ясен ангажимент спрямо София и Букурещ нашите два вагона рискуват да бъдат закачени за този бавен влак.

Въпросът за определянето на датите е равносилен на опазването на огромния капитал, натрупан от България (и от Румъния) по пътя към присъединяването. Това са много години подготовка и равнение по Брюксел. Това е и една



застраховка срещу разочарованието



за два народа, изтощени от един много тежък преход. Така че българските аргументи не би следвало да бъдат отхвърлени с лека ръка. И понеже за въпросните "пътни карти" и съпътстващата ги помощ досега нищо конкретно не е било договаряно, има реален шанс те да бъдат изготвени точно във философията, за която говори Симеон.

Премиерът трябва да дъде подкрепен в това свое начинание от всички, като се започне от президента и се стигне до политическите партии. И нека никой не се опитва да "внася нюанси" в това искане - то е формулирано достатъчно добре. Решение от Брюксел можем да очакваме реалистично когато излезе следващият доклад на Еврокомисията за напредъка ни по пътя към присъединяването - през септември. И колкото по-добър е докладът, толкова повече шансове имаме. Помогни си сам, за да може и Брюксел да ти помогне.