Кървавите кадри от Йерусалим, които през ден присъстват в емисиите на международните агенции, не отразяват съвсем точно картината в този град в момента. Той е външно съвсем спокоен. Но хора, които са идвали тук по-рано, няма как да не забележат разликата - в момента Йерусалим е полупразен град. Там, където миналата година е имало тълпи от туристи, сега кротко вървят двама трима зяпачи с фотоапарати. Около Божи гроб, където винаги е кипяло от поклоници, сега почти няма хора. Арабските търговци на сувенири в Стария град отегчено и някак по навик каканижат славянския си репертоар: "Добър ден, харашо, как дела, спасиба." Видимо и техният алъш-вериш е умрял. Много от кафенетата, магазините и ресторантите са затворени, други работят, но са празни. Хората в еврейските квартали не се събират, защото знаят, че това ще ги направи мишена за някое камикадзе. Пред всеки ресторант или кафене има въоръжена охрана. Въпреки това през ден има атентати. Повече оживление се забелязва в арабските части на града.

В тази напрегната атмосфера на 12 март в мемориалния комплекс "Яд Вашем" в Йерусалим с тържествена церемония беше присъдено званието Праведници на света на двама български църковни първойерарси - екзарх Стефан и патриарх Кирил.



С близо 60 години закъснение Израел



научава исторически факти, които досега са били известни изключително на българските евреи там.

"Тези двама духовници са написали специална страница от историята на българския и еврейския народ, каза директорът на "Яд Вашем" г-н Анвер Шалев и допълни, че най-големият им принос е "противопостовянето на инерцията и греха", които в годините на Холокоста са владеели Европа. Подчертана беше също принципната позиция на Светия синод, заявена през пролетта на 1943 г., че Българската православна църква не може да откаже помощ на гонените и онеправданите, както и заслугите на целия български народ, който е застанал зад своите духовници.

"Никога няма да забравя как бяхме затворени в едно училище в Пловдив и как владиката Кирил с черното расо, прескочи оградата и дойде при нас, за да ни каже да не се боим, че нищо няма да ни се случи", припомни си Хаим Адрок, мъж около 60-те, едър бизнесмен, който е бил дете по време на честваните събития.

В експозицията на мемориалния комплекс досега името на България се свързваше главно с 11 000 евреи, депортирани от присъединените земи в Беломорска Тракия и Македония. Сега отношението към страната се променя. Събитието беше щедро отразено в израелската преса. "В новата експозиция ще бъде отделено специално място за спасяването на българските евреи", каза г-жа Соня Леви, екскурзовод в мемориала "Яд Вашем".



Почетните знаци за признанието



бяха връчени на двама родственици на покойните духовници - племенницата на екзарх Стефан, г-жа Мария Попова и племенникът на патрирах Кирил - доц. Кирил Марков. Във внушителната българска делегация бяха включени също петима владици от Св. синод на БПЦ, представители на Външо министерство, президентството, парламента, журналисти. В четирите дни на визитата българите бяха обградени с особено внимание и любов. "Фактът, че точно сега идвате при нас, ние приемаме като израз на особено приятелство", подчертаха много от домакините.

"Масовото идване на евреи от България по време на Войната за независимостта (май 1948-юли 1949 г.) беше голям принос за културното развитие на Израел и няма съмнение, че това е свързано с техните корени, с онова, което са пренесли от своята родина", каза кметът на Тел Авив г-н Рон Хулдей по време на прием за българската делегация. Той беше силно очарован от песента "Черней горо, черней сестро", която



петимата български владици -



Видински Дометиан, Русенски Неофит, Американски и Австралийски Йосиф, Старозагорски Галактион и Варненски и Преславски Кирил изпяха в приемната на кметството. Песни и вълнуващи слова имаше и по време на вечерята в ресторант "Витоша" в Тел Авив, която местното дружество за приятелство с България даде на българската делегация, както и в дома на г-н Асса, известен адвокат от Йерусалим. Домакините с особено сантиментално чувство пееха "Тих бял Дунав" и "Когато бях овчарче", които явно ги връщаха към тяхното детство в България.

"В историята първият праведник на народите е дъщерята на фараона, която спаси Моисей", каза равинът Бакши Дорон по време на срещата с българската делегация в сградата на Главния равинат в Йерусалим. Той подчерта също, че днес, когато в страната няма мир, е много важно да се говори за спасителите и да се разказва за това, което България е направила. Неговият колега, равинът Лао подчерта, че в Израел има пълна свобода на религиите и богослуженията.

Религиозната толерантност тук всеки турист може лесно да усети и сам. Привечер над Стария град и над околните хълмове виковете на муезините от минаретата на джамиите се смесват със звъна от камбаните на десетките православни манастири и храмове. Изглежда



тук всички са свикнали с тази какофония



и дори намират в нея някакво благозвучие.

"Конфликтът ни с арабите е само политически, въпреки че някои арабски лидери се опитват да го обясняват и на религиозна основа", обясни г-н Давид Пелек, зам. генерален директор на отдела за Централна и Източна Европа в израелското външно министерство. Според него мотивацията на палестинските камикадзета всъщност е в противоречие с философията на тяхната религия. Той обясни също, че официалната позиция на Израел е да се търси решение на кризата чрез двустранни преговори с другите арабски страни, а идеята на Арафат да се наложи решение по рецепта от трета външна сила, определи като неприемлива. Въпреки напрегнатата обстановка повечето евреи продължават да живеят с очакването на оптимистичен изход от кризата. "Ако не вярваме в чудеса, значи не сме истински реалисти", шеговито коментира по този повод г-н Йехуда Шен, директор на отдела за Централна и Източна Европа в министерството на туризма.

По време на тържествата българската делегация беше приета и от Йерусалимския патрирах Ириней, който подчерта историческата традиция подвластната му патриаршеска катедра да



подкрепя българската църква в трудни за нея моменти.



Той припомни как в средата на XIX в. тогавашният Йерусалимски патриарх Кирил е подкрепял българската кауза за отделянето на независима българска екзархия, а неговият предшественик, блаженопочившият патриарх Диодор е поддържал патриарх Максим по време на разкола в БПЦ.

Все още не е ясно дали тази тенденция ще се запази във връзка с построяването на български храм в Йерусалим. БПЦ е от малкото православни църкви, които нямат свое представителство на Божи гроб. Израелският посланик в София Емануел Зисман между другото спомена, че се е ангажирал и с тази кауза. Впрочем неговият изключителен личен принос за озвучаването на името на България през миналата седмица в Израел често и специално беше подчертаван по време на тържествата там.