Видя се, че кажи-речи всеки трети българин разбира от външен дълг и международни дългови пазари в тъй голяма степен, че без да му мигне око, се залавя да оцени замяната на старите брейди книжа с нова емисия глобални облигации, подготвена от правителството. Нищо, че под емисионния проспект стоят имената на две компании от водещата в света десетка на инвестиционните банки - Дж. П. Морган и Соломон Смит Барни. Тук у нас повече знаем. И както винаги



кабинетът отнесе ругатните



за работата си по дълга - една област (комай единствена на икономическото поприще), където правителството работи с безспорна професионална вещина и видимо усърдие. Най-често задаваният въпрос - изгодна ли е замяната на дълга за България - събра най-невероятни коментари, макар че всички, които са чували нещо за финансови сметки, би следвало да стигнат до еднакъв отговор: Да, предлаганата замяна е изгодна за страната (сделката има положителна нетна стойност за нас), ако се доверим на конвенционалните методи за смятане и приемем, че световният финансов пазар вярно отразява очакваното ниво на лихвата на долара и еврото през следващите години. Икономистите имат поговорка, че



никой не е по-умен от пазара,



но тя изглежда не важи в Шоплука, та мнозина поставиха под съмнение пазарната котировка на лихвите. Целият проблем е, че новите облигации ще бъдат с фиксиран лихвен процент, а брейди-облигациите са с плаваща лихва. Никой не знае какъв доход ще плащаме за новата емисия - това ще стане ясно едва след като тя бъде пласирана. Очаква се финансирането да ни струва между 8 и 8.5% годишно. Това са фиксирани проценти и затова изглеждат много по-високи от лихвата, която тази година плащаме по брейди книжата (малко над 3%). Така изглеждат числата при най-ниското ниво на ЛИБОР-а от 5 години насам (малко над 2%), но рекордно ниската лихва няма да трае вечно. Не само прогнозите - и реалните пазарни котировки, по които банките обменят срочни депозити, сочат, че до края на годината ЛИБОРЪТ ще гони 5%. Така че



няма да плащаме по-скъпо



по новия дълг, защото сега 8.5% фиксирана лихва е точно равна на ЛИБОР+2.5% плаваща. Това не е прогноза, това е пазарна цена - както днес 1 долар се разменя за 2.2093 лева, така и плаващият ЛИБОР за 10 години се разменя за 6% фиксирани. Такъв му е днешният "курс". Надбавката от 2.5% също отразява текущата премия, при която на пазара се търгува българският дълг. Аз очаквам след новата емисия надбавката да падне и в бъдеще да плащаме по-ниска цена за кредита, който тегли държавата на международния пазар. Но най-мощният контрааргумент срещу замяната е друг:



кредиторите ще спечелят много



и ще осребрят поскъпването на нашия дълг за последната година. Това е абсолютно вярно. Замяната е изгодна за държателите на български дълг. Те ще спечелят към 1 милиард долара "на книга" (от преоценка на книжата), а немалка част от тази сума ще бъде прибрана веднага в брой. Но от това, че кредиторите печелят, не следва, че България губи. Ние тъй или иначе дължим към 9 млрд. долара. И по 110% да почне да се търгува дългът, ние ще платим 9 милиарда, и на 20% да падне като по времето на мораториума, ние пак дължим точно 9 милиарда. Бихме могли да спечелим отстъпката (която кредиторът дава от отчаяние, че сме безкрайно съмнителен длъжник), само ако имаме достатъчно пари, за да си купим дълга обратно; и ако има някой да ни го продаде. Забележете: тези две неща никога не могат да се случат едновременно - нашият дълг се търгуваше с най-голям отбив, когато имахме най-малко пари. Обратно - има ли длъжникът пари, кредиторът отбив не дава.



И ние печелим от поскъпването,



нищо че пропуснахме възможността да купим обратно дълг по цена 75-80%. Дори 1 млрд. дълг да бяхме изкупили, печалбата щеше да е в най-добрия случай 200 млн. долара. Еднократно. От поскъпването на дълга ще спечелим повече, защото колкото по-скъпо се търгува българският дълг, толкова по-ниска цена ще плащаме в бъдеще за новите емисии, с които ще се финансира държавата. Ако спестим дори 1% лихвени разходи, за всеки милиард нов дълг печелим по 10 млн. лихвена икономия. Годишно. За страна, чиито външен дълг ще се движи около 10 млрд., 1% отбив от цената на кредита значи 100 млн. долара икономия годишно. Има и нещо жалко в дълговите дебати, които водим - спорим за безспорни неща, а по-важните въпроси останаха незададени: защо сделките по дълга се правят "на парче"? Къде ни е стратегията за управление на дълга? Къде са органите, които я провеждат? Защото не е най-добрата идея парламентът да разписва закони като празни чекове, а да остави крайните решения да се вземат ад хок и еднолично.