|
- Не съм много чат какво е чат... А истинското име на автора е Карло Алберто Салустри. Той е живял и писал хумор, сатира и лирика между двата века - деветнадесетия и двадесетия - а псевдонимът "Трилуса" е анаграма на презимето му. С него той е много популярен в Италия, защото неговите басни, сатири и лирични стихотворения са извънредно остроумни и майсторски написани. Придава им особена привлекателност и още нещо. Казваш -италознанието... Не си съвсем точна, защото Трилуса пише на диалект - римски диалект, което прави поезията му още по-смешна, весела.
- Значи се явява тамошен шоп. И какво, ти реши да поразтовариш с него след тежкарските преводи? Зер оно от Шекспиро по-високо и от Гьотето по-глибоко нема, нали...
- Ей!.. Преди всичко - според мен - хумористите могат да бъдат не по-малко дълбоки от "сериозните" писатели. А смехът в литературата винаги ме е привличал - превеждал съм немалко близки до хумора стихове на автори като Киплинг, Превер, Родари. Да си дълбок и весел - това е чудесна комбинация!...
А случаят с Трилуса си има и собствена биография: стихосбирките на този автор ми попаднаха пред очите за първи път в библиотеката на италианската гимназия, в която учех. Те са много на брой, но аз ги изгълтах, една след друга, всичките. И обикнах завинаги, както юношата може да обикне, този "несериозен" - и при това диалектален - поет. И още тогава си дадох дума, че ще се опитам да го преведа. Зает със себе си и с други неща, през целия си живот не намерих време да осъществя това свое обещание. Правя го едва сега, когато остарях.
- Валери, идеално изглеждаш и великолепно мислиш! Знам купища млади, които... Отплесвам ли се? Кажи сега - как се изхитряш да пренесеш на български стихове, писани на чужд диалект? На мен шопските приказки на Елин Пелин ми се чинят непреводими.
- И така си е... Разбира се, не можех да използвам някой от нашите диалекти. Затова в преводите ми допълнителното очарование, носено в оригинала от диалекта, се губи. Постарах се да го заместя с пъргавост на стиха, но това пък наложи по-голяма волност на преводите. Дотам, че някои от стихотворенията в книжката са от типа "По Еди-кой-си", признавам си го!
- А ще признаеш ли какви са идейните позиции на този автор? (Нали малко и идеолог падам.)
- Бих ги нарекъл демократически, макар че "позиции" не ми се вижда дума, прилягаща на веселия му и свободен дух. Той е на страната на народа - което означава, че е противник на клерикалите, аристокрацията, богаташите, патриотарите, диктаторите, политиканстващите (както черните, така и червените). Но неговата сатира не е от ювеналовски тип, а по-скоро следва Хораций, като "наказва нравите, смеейки се". Освен това настройката на Трилуса е настройка на весел скепсис - от всичко личи, че този поет не вярва много в оправянето на човешката природа, а оттук и на човешките общества.
- Баснята не е ли поостарял поетически жанр, който не ти отива на юношеските сетива? И изобщо, писана преди почти цял век, ще пробуди ли съвременните сърца сатирата на Трилуса?
- За жанра може би имаш донейде право. Аз дори съм се запитвал - дали, произлязла от древното поучително разказче, тоест от прозата, тя изобщо спада към поетическите жанрове. И все пак, като четеш Лафонтен или Крилов... Но вярно е, че днес по света почти няма баснописци.
А колкото до съвременното звучене, предлагам ти за печат една от въпросните басни, която поради недоглеждане - вероятно мое - не влезе в книгата.
Прочети я внимателно и си отговори сама дали ти звучи съвременно... на сърцето.
От доста време не била сред хора,
във синини, но млада и красива,
излязла Свободата от затвора,
света да види накъде отива.
До тука хубаво. Но в резултат,
нали ликът й бил им непознат,
- Коя е тази? - рекъл някой там.
- Отде дошла си? - я запитал друг.
- За к'ва се има? - Как не я е срам!
- Коя си ти, ма? - За какво си тук?
Тя рекла тихо: - Аз съм Свободата,
затворница на вчерашната власт...
- Свободни, значи, сме от днешна дата? -
един я щипнал по онази част.
И хукнала тя с писък: - Мамо мила,
изглежда, че съм малко подранила!