|
Какво обаче може да се случи дотогава? Най-логично е основните политически играчи, маркирали вече позициите си, да подгряват на място и да помпат мускули за решителния момент. Не че при все по-отслабващата власт ще им трябват кой знае какви мускули. Те са нужни повече за биография, та да не изглежда финалното действие като дошло изневиделица. Един вид - ходили сме на тренировки, преди да тръгнем да бутаме царщината.
Шест отделни субекта могат заедно или поотделно да претендират за ролята на детронатор на кабинета "Сакскобургготски" - СДС, БСП, ДПС, отцепници от НДСВ, синдикати и икономически групировки.
СДС, заел ролята на основна опозиционна сила още след загубата на изборите, с новото си ръководство ще има за задача да разширява рубежите на своята опозиционност. Със знаковото влизане в новия НИС на експерти като Пламен Орешарски, Владимир Кисьов и Николай Младенов се дават заявки, че
СДС ще наблегне на
експертната критика
и технократския конструктивизъм при формулиране позициите на синята партия по различни управленски въпроси. Нормално е да се очаква сегашната летаргия и дезорганизираност на СДС в парламента да бъде заменена с една по-стройна и действена парламентарна опозиция. Тя обаче няма да прави сериозни движения, които реално могат да застрашат правителството до срещата на върха на НАТО. Сините едва ли ще искат нов вот на недоверие, който, при вече разклатеното парламентарно мнозинство, може да се окаже фатален.
БСП продължава да стои в разкрача "хем сме на власт, хем в опозиция", но все повече хвърля око към опозиционните рубежи. Досега това ставаше с полууста - първо чрез анти-НДСВ изяви на хардлайнери като зам. председателя Румен Овчаров, после и чрез вече недвусмислени заявления на "независимия" Димитър Калчев, че двамата с Костадин Паскалев ще напуснат кабинета, ако получат заповед от "Позитано" 20. Накрая се стигна и до безпрецедентното излизане от парламента заедно със СДС в сряда.
Колкото повече растат пасивите на царското управление,
толкова по-напорист става
меракът на БСП да е опозиция
Ревността към опозиционната роля обаче вече добива комични размери. На упреците на сините, че червените са в управлението с двама министри, лидерът им Станишев отговори - ако е така, то и вие сте на власт с хората си в средния ешелон. Надежда Михайлова пък вдигна още повече мизата на опозиционността - вече не е достатъчно БСП само да изтегли министрите си, ами и да поеме отговорността за царското управление досега. Което, естествено, никога няма да стане. Не е невъзможно обаче БСП да убеди по някое време обществото, че е в опозиция. След като на власт вече 8 месеца е фантомната партия НДСВ, какво пречи триж по-фантомно в кабинета да е била БСП. Хем при това за избирането му през юли миналата година гласуваха само 6-има червени, останалите се въздържаха.
Най-лесна е ролята на ДПС. Вечният балансьор Ахмед Доган винаги ще е в печеливша позиция. Партията му е малка и е обречена да е придатък на по-големите - на власт или в опозиция. Затова за нея не е проблем често да сменя полюсите, както и прави от 12 г. Освен това тя и прилежащият й електорат много си харесват авторитарния стил на ръководство и безпроблемно изпълняват повелите на лидера. Затова и сега, както е било и преди, няма да има никакъв проблем,
когато и ако Доган реши,
правителството да падне,
след като мнозинството се крепи на гласовете на ДПС.
По-сложна е ситуацията с изгонените от НДСВ, които засега са само 5, но могат да станат и повече и дори да си образуват самостоятелна парламентарна група. До сакралната дата 6 април обаче, когато се очаква преучредяването на НДСВ, едва ли ще има нови раздвижвания в жълтите редици. Но след това нищо не може да спре ново роене на парламентарната група на НДСВ. Центробежните сили могат да бъдат инспирирани не само от дългата ръка на Стоян Ганев и икономическите групировки, контролиращи свои депутати там. Те могат да се появят и по чисто граждански подбуди. Не можем да не допуснем, че жълти депутати
могат и само от чиста съвест
да търсят други политически пътища
Вярно, че те са в парламента заради царя, но вярно е също, че са човешки същества със собствено достойнство и глави на раменете. Вярно може да се окаже и това, че те са дори по-предани от останалите на каузата, с която царят дойде на власт и която сега очевидно се проваля. Защо тогава всички да участват в провала само като безгласни пионки? Дали Стела Банкова, например, която има репутацията на достоен човек, щеше да живее с по-чиста съвест, ако си мълчеше до потъването на кораба и не бе предприела нещо според собствения си разум?
Синдикатите, които при този кабинет са с разменени роли - КНСБ е в опозиция, а КТ "Подкрепа" по-скоро го подкрепя, също точат зъби на царя. След предупредителните шамари с върнатата от съда заради несъгласуване с тях наредба за увеличение цените на тока, двете централи напуснаха демонстративно среща във вторник с вицепремиер Шулева заради закъснението й. И въпреки че подписаха социална харта с МС и работодателите,
синдикатите няма лесно ще турят
подписи под по-важния документ -
споразумението за сътрудничество с кабинета. Тук отново се очертава размяна на роли - този път споразумението няма да подпише КНСБ. (При кабинета "Костов" парафа си под аналогичния документ не сложи "Подкрепа"). За капак най-голямата синдикална централа готви национална стачка напролет. Дали тя ще е нещо сериозно или ще е само поредното добре познато високопарно шоу а ла Желязко Христов, скоро ще разберем.
Чисто синдикалните интереси не са кой знае как засегнати от царската власт. Константин Тренчев сякаш се поудовлетвори след уволнението на митническия шеф Емил Димитров и едва ли ще смени плочата на умерено мрънкане, на която свири от няколко месеца. Най-много да вдигне оборотите.
Колкото до доходите на населението, те не са драстично по-различни отколкото бяха при предишното правителство, за да може това да е аргумент за национална стачка днес. Освен това никой, поне видимо, засега не е посегнал на икономическите интереси на синдикалните централи. А Лидия Шулева едва ли ще посмее, въпреки голямото си желание, да вкара в тристранката като по Виденово време псевдосиндикати, за да неутрализира двете централи. Защото те със сигурност ще й отговорят не със звучни шамари като досега, а направо с нокаутиращи крошета.
Сред възможните детронатори на царския кабинет са и различните икономически групировки. Дори те могат да се окажат най-важният фактор.
Още след съставянето на правителството на НДСВ бизнесмени от калибъра на Илия Павлов побързаха да демонстрират близостта, влиянието си и най-вече собствената си значимост в меката на парламентарната ни демокрация - сградата на Народното събрание. Едрото бизнес позьорство продължава и до днес - миналата седмица парламента и подопечните си депутати навести бизнесменът със страховит прякор Васил Божков.
Кой какво е давал, какво е искал и какво е взел-недовзел, тепърва ще става ясно. "Мултигруп" комай е вече отрязана от нефтопровода Бургас-Александруполис. Априори обаче е сигурно, че при отслабващи управления като сегашното, бизнесът, във всичките му нюанси на почтеност, диктува на политиката, а не обратно.
Със свои залози и очаквания от сегашния кабинет са и хора като Майкъл Чорни и Денис Ершов, изгонени от страната от предишния кабинет. Не е ясно
какво те ще предприемат,
ако очакванията им се разминат
или ако прекалено дълго си останат само очаквания. А те едва ли са свързани само със завръщането им в страната.
Би било прекалено цинично в сметката на свалячите на кабинета да се включи и самият премиер, тъй като това би била твърде недостойна за него роля и той едва ли би я изиграл. Иначе няма нищо по-лесно и по-изненадващо от това - ако сметне, че нещата са безнадеждни, царят, поради прекомерна работа (което той не случайно натяква вече месеци) да изиграе един "политически инфаркт", лекарите да го настанят в някой мадридски санаториум, пък тук да се оправят както могат. Така той лесно може да избяга от въпроса за личната си политическа отговорност и да я замени с дължимото на един болен човек съчувствие - при това разболял се от усилията да помогне на страната си.
Все пак, не е толкова цинично да се разсъждава в тази посока. Не само защото цинизмът е присъщ на политиката и е редно да се търсят основанията й и директно в него. Ами и защото между благовидната дипломатическа настинка и кощунствения на пръв поглед политически инфаркт разликата е само по степен, не и по вид.
След решението за НАТО - независимо какво ще е то за България, 6-те претенденти за детронатори на царската власт спокойно могат да преминат в открит бой. За атаката няма особено значение резултатът от срещата в Прага. Ако е негативен, ясно - залп веднага. Ако пък ни поканят в алианса, аргументите за царската детронация пак са предостатъчно. Партиите, синдикатите, групировките - всички могат да рекат: "Положението е ужасно, чакахме ви толкова дълго, само за да не навредим на страната си за поканата, а и членството далеч не е само ваша заслуга".
Кой как може да свали кабинета?
СДС може да подхване серия от вотове на недоверие, митинги, шествия - както повелява синята традиция. БСП може да изтегли министрите Димитър Калчев и Костадин Паскалев, да иска сама вот на недоверие или да гласува за оставка на кабинета заедно със сините. ДПС, по своя традиция, може да започне с жълти лампички - един гласува недоверие, другите са в кулоарите, или нещо такова. Най-вероятно е обаче Доган да потърси любимите си парламентарни преструктурирания и да се опита да направи втори кабинет на царя в друга, парламентарна и извънпарламентарна конфигурация.
Синдикатите могат да блокират страната с национални стачки. Ако те съвпаднат с шествия и окупации на опозицията, кабинетът едва ли ще издържи повече от няколко дни. Бизнесгрупировките могат да заповядат на пратениците си в парламента да свалят премиера, да го изберат в нова конфигурация или въобще да направят каквото си поискат с вотовете на народните си избраници.
Всичко това може да се случва последователно или едновременно, всеки може да си играе играта заедно или поотделно. Тя може да се играе седмици, може да се играе и месеци. Едни могат да играят до край, други да се откажат по някое време, в движение могат да се включат и нови играчи.
Играта ще започне в късна есен. А кога ще й дойде времето да свърши - ще решат играещите. Дошло му е обаче времето пехливаните, дето могат да съборят царщината, да излязат на тепиха.