Шестимата доброволци влизат в специалната капсула, където ще останат в следващите 520 дни, пътувайки към Марс. |
Въпреки че истински пилотиран полет към Червената планета вероятно ще бъде осъществен най-рано след две десетилетия, учените организират експеримента, за да разберат
как хората биха се справили
с толкова дълго пътуване в изолация. Екипажът няма да има достъп до телефони, телевизия или други съвременни удобства, а ще може да общува с контролната зала на експеримента само чрез имейли, които постепенно ще се забавят във времето, докато астронавтите "пътуват" и екипажът "се отдалечава" от Земята. Всичко, необходимо за мисията - храна и други стоки, са натоварени в кораба, като по време на "полета" няма да се правят никакви доставки. Шестимата астронавти - трима от Русия, по един от Франция и Китай и роденият в Колумбия италианец, няма да виждат слънчева светлина и други хора през всичките 520 дни, в които продължава експериментът.
"Днес науката празнува. От много години се подготвяме за този ден", казва Игор Ушаков, директор на руския Институт за биомедицински изследвания, който ръководи проекта.
Проектът се осъществява в сътрудничество с Европейската космическа агенция и други международни партньори, сред които и китайският Център за изследвания и тренировки на астронавтите, който дори е изпратил един от инструкторите си да участва в мисията. През 520-те дни екипажът ще проведе 105 опита, чрез които ще определи психичното и физическото си състояние и ще проследи резултатите от толкова продължителна изолация.
"Всички знаем, че това няма да бъде лесен експеримент", казва Мартин Зел от Европейската космическа агенция. "Но пък е много важен, за да разберем как ще работят изследователски мисии с участието на хора, изпращани толкова далеч в космоса. Трябва да разберем как се живее в среда с толкова ограничени източници и комуникации."
Космическият кораб има четири модула
- в единия се намират помещенията за живеене, във втория - складът, в третия - медицинският модул, където ще се осъществяват всички научни опити, а четвъртият е модулът за "приземяване". След края на дългото "пътуване" трима от астронавтите ще излязат на "повърхността на Марс", където ще облекат тежки костюми и ще изкарат 30 дни в провеждане на различни опити. Другите трима души ще останат на борда на "кораба". Мястото за отдих на Марс е малко затворено пространство с пясъчна повърхност и таван, обсипан със звезди, което прилича повече на Червено джудже, отколкото на Червена планета. Жилищните помещения са много обикновени - всеки "астронавт" разполага със стая с площ от 6 кв. м, в която има легло, маса и много малък шкаф за дрехи.
Капитан на екипажа е Алексей Ситев, 38-годишен руснак, който работи в Звездното градче в Русия, където се обучават космонавтите. Наскоро се е оженил, но казва, че не е толкова голям проблем, че се налага толкова дълго време да е разделен със съпругата си. "Разбира се, трудно е да се сбогуваш със семейството, но много пътешественици, открили нови земи, са отсъствали доста по-продължителни периоди от време. Всички са се завръщали, семействата им са ги очаквали, така че не виждам проблем", обяснява той.
Астронавтите са си взели много книги за четене, с които да се занимават, както и снимки на семействата си, за да им напомнят за дома. Диего Урбина казва, че се надява да изчете всичките книги на Габриел Гарсия Маркес по време на мисията, а Сухроб Камолов, който е бивш сърдечен хирург, си е взел учебник по медицина в 14 тома. Урбина казва, че си носи и няколко видеоигри, които се надява да може да играе с останалите членове на екипажа.
"Взел съм си една от тези книги, които човек винаги иска да прочете, но все не му остава време за нея", казва французинът Шарл. "Тя е за история на изкуството. Взел съм си също и китара просто, за да дразня останалите момчета", шегува се той.
Подготовката на проекта, разбира се, не минава напълно гладко и без проблеми. Според съобщения в медиите всеки от петимата доброволци от Европа
ще получи за участието си в експеримента по 3 млн. рубли
(52 500 евро), а китайският участник Ван Юе, който е изпратен от Космическата агенция в родината си, ще получи много по-малко пари. Организаторите не му разрешиха да отговори на въпроса колко ще получи за участието си в експеримента, а вместо това увериха журналистите, че шестимата астронавти са подписали еднакви договори.
Организаторите се надяват, че всичките участници ще издържат експеримента, но според договорите им те могат да напуснат по всяко време. В деня на заключването си в капсулата те твърдяха, че ще се справят, въпреки че участници в предишни, по-кратки мисии с подобен модул смятаха, че ще бъде трудно изпитание.
"Много е различно да виждаш светлина в края на тунела и да останеш мотивиран", казва Оливер Кникел, офицер от германската армия, който е участвал в един от подготвителните експерименти и е прекарал 105 дни на борда на модула миналата година.
Говорител на Европейската космическа агенция обясни, че са се явили почти 6000 кандидати за участие в експеримента, като 20% от тях са били жени. Кандидатите били намалени до 50, след което 15 преминали през интервюта и накрая шестима били избрани.
Организаторите отричат да са прилагали специална политика да не допускат жени и обясняват, че
скоро може да бъде проведен експеримент само с жени.
"Екипаж, съставен от хора от един пол, вероятно ще бъде в по-голяма хармония, и ще се избегне сексуалното напрежение", допълват те.
Всички членове на екипажа, които не са руснаци, говорят английски език, а освен това са им раздадени руски речници, за да могат да общуват с руснаците, които пък са получили английски разговорници. "Мисля, че всеки тук осъзнава важността и трудността на този експеримент", казва 27-годишният Ван Юе.
Истинска мисия до Марс все още си остава далечна мечта поне докато САЩ и Русия се опитват да намерят огромни суми пари, необходими за космически изследвания.
"Това със сигурност ще стане; двата въпроса са кога и кой", казва Кристър Фюглесанг, шведски физик и астронавт, който е бил на борда на две совалки и присъства на началото на "мисията до Марс". "Технологиите могат да бъдат готови в следващите 15 години, но въпросът е повече икономически и политически отколкото технически. Реалистично е да има пилотирана мисия до Марс в следващите 20-25 години."